С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 сеп 2018, 12:00, 4445 прочитания

Има и други институти, които искат да напуснат БАН, твърди водещ синоптик

Синоптичката Анастасия Стойчева: БАН не може да издържа висококвалифициран персонал и не се справя с управлението

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако на Общото събрание на БАН на 10 септември се гласува за излизане на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от структурата на академията, тогава няма да има нужда от законови промени и тази стъпка може да се реализира от началото на следващата година. Ако общото събрание откаже да приеме такова решение, тогава парламентът ще трябва да направи промени в закона, с които да се уреди излизането на НИМХ от структурите на БАН с всичките му активи и пасиви.

Това коментира пред "Капитал" синоптичката Анастасия Стойчева, член на протестния щаб на НИМХ, по повод продължаващия конфликт между института и БАН. Стойчева заявява, че има и други институти, които искат да напуснат БАН, а това е ясен атестат за лошото управление на академията.


Конфликтът между НИМХ и БАН продължава вече няколко месеца. Институтът иска да напусне академията и да се присъедини към Министерството на образованието и науката (МОН) с очакванията, че това ще даде по-висок стандарт на възнагражденията на метеоролози и хидролози, които извършват високоекспертна работа. БАН няма как да издържа висококвалифициран персонал, а след присъединяването на НИМХ към МОН условията за работа на служителите на института ще се изравнят с тези на този тип държавни експерти с висок ценз и няма да се работи на минимална заплата, надяват се в института. НИМХ се нуждае от 18 млн. лв. бюджет годишно, което включва и трите милиона, които държавата плаща като членски внос в различни международни организации, в които членува НИМХ, като EUMETSAT (Европейска организация за експлоатация на метеорологичните сателити), ЕCMWF (Европейски център за средносрочни прогнози), WMO (Световната метеорологична организация). С излизането на института от БАН държавата вече директно ще може да издържа тази дейност, без да се налага парите да минават през академията.

"Всеки лев, инвестиран в хидрометеорологична дейност, се връща като печалба, когато тя работи нормално", казва Стойчева.

"От БАН заявяват, че ще има и други институти като нас, които да минат като нас към МОН, но това е довод в наша полза, защото показва, че в БАН има нещо много нередно", твърди синоптичката Анастасия Стойчева

[Личен архив]
Миналата сряда служителите от НИМХ за пореден път протестираха пред БАН и после пред МС, след което се срещнаха с премиера Борисов и с министъра на образованието Красимир Вълчев. След тази среща Вълчев направи изявление, че отделянето може да стане от 1 януари догодина. А от БАН дадоха да се разбере, че приемат това и ще съдействат, но вместо това в четвъртък управителният съвет на академията отстрани от длъжност директора на НИМХ проф. Христомир Брънзов. Мотивите са неспазване на разпореждания на ръководните органи на БАН и уронване на престижа на академията, обяви зам.-председателят на БАН Константин Хаджииванов, което на практика е потвърждение, че проф. Брънзов е уволнен, защото подкрепя протестно и искането за отделяне.



От дълго време в института тече битка за чуваемост на проблемите и "когато един директор ни чу, той стана неудобен", казва Анастасия Стойчева. Точно по тази причина нещата вече са стигнали до тази точка, от която няма връщане назад. След отстраняването на проф. Брънзов всички директори на регионалните дирекции са си подали оставката, казва още Стойчева. Това са Евгени Стоянов - филиал НИМХ - Кюстендил, Иван Фандъков - филиал НИМХ - Пловдив, Иван Иванов - филиал НИМХ - Варна, и Павел Вапцаров - филиал НИМХ - Плевен.

Още в четвъртък работещите НИМХ протестираха срещу отстраняването на проф. Брънзов и заявиха, че ще предприемат всички мерки да не се допусне и.д. директор. Протестиращите обявиха, че искат възстановяването на проф. Брънзов на длъжността му и да се продължи с обещанието на БАН за излизането на НИМХ от структурите на академията. В декларация съвместно с КНСБ в петък призова ръководството на БАН да възстанови проф. Брънзов на позицията му, а на сайта на НИМХ протестният щаб нарече "бюрократичен и репресивен удар върху всички работещи в нашата система" уволнението на директора на института.

Като отстраняват проф. Брънзов, но не назначават никого, това практически блокира дейността на института, сочат работещите там. Вариантите са два – или има пълно неразбиране на работата на института, където одобрението на директора не е неизбежно за ефективната работа, или се прави нарочно, за да се блокира работата и да се попречи на излизането от БАН.

"Ако нямаме директор, не можем да продължим това, което искаме да направим - да излезем от БАН. А това трябва да стане бързо, за да може да се включим в бюджета за следващата година и той трябва да се оформи октомври или средата му. Такива административни трикове ни забавят", казва Стойчева.

НИМХ е бил учреден през 1894 г. като част от Министерството на просвещението, а към БАН преминава едва през 1962 г., т.е. повечето време той е съществувал извън академията.

Искането да се излезе с "всички активи и пасиви" има отношение към имотите на НИМХ, които имат 42 синоптични станции, всяка една вън от градската част. Тези станции се нуждаят от застраховки, наблюдение, а наблюдателите на свой ред имат нужда от сграда и т.н. Синоптиците обаче се притесняват да не би част от имотите им да бъдат задържани, тъй като преди около седем-осем години всички институти в БАН са били задължени да си прехвърлят имотите към академията.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

София дава 36.5 млн. лв. за изгаряне на RDF от завода за боклуци София дава 36.5 млн. лв. за изгаряне на RDF от завода за боклуци

Най-вероятни изпълнители са циментовите заводи, както и фирми, свързани с енергийния бизнесмен Христо Ковачки

22 авг 2019, 978 прочитания

Вечерни новини: Идея за промяна на ДДС модела за плодове и зеленчуци, ЕК ще регулира лицевото разпознаване Вечерни новини: Идея за промяна на ДДС модела за плодове и зеленчуци, ЕК ще регулира лицевото разпознаване

МВФ ще махне възрастовите граници, които пречат на Кристалина Георгиева да оглави фонда; FlixBus пусна нови линии до чужбина; Спецпрокуратурата внесе обвинителния акт срещу Баневи

22 авг 2019, 930 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Пътната агенция назначава още 921 служители и купува 53 нови коли

Значителното увеличение на щата е свързано с пускането на тол-системата

Защо се бавят бързите влакове

КЗК връща в спечелени от чужди компании търгове за нови жп линии играчи като Ковачки, "Водстрой" и "Джи Пи груп"

Как Су-25 полетя към Беларус "през задния вход"

Ремонтът на щурмовите самолети продължава след сложен парламентарен лупинг

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма