С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 7 сеп 2018, 14:13, 42867 прочитания

Започва играта за постове в Брюксел

Разиграването за това кой ще застане начело на основните европейски институции през 2019 г. тръгва без участието на популярни имена

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако председател на Европейската комисия се окаже политик със слаб авторитет, тя може да загуби част от позициите си

Още по темата

Юнкер: ЕС ще изпрати допълнителни 10 000 души за охрана на границите

В последната си реч за състоянието на съюза Юнкер призова за повече сигурност по границите, по-силно евро и Лондон да понесе последствията от Brexit

12 сеп 2018

Ги Верхофстад търси алианс с Макрон на европейските избори

Новото проевропейско движение ще е алтернатива на националистите, твърди Верхофстад

10 сеп 2018

Кандидатът на Изтока

Германецът Манфред Вебер иска да наследи Жан-Клод Юнкер на поста председател на ЕК

6 сеп 2018

Брюкселският Макиавели поема администрацията на Европейската комисия

Мартин Селмайер беше една от причините предишният български еврокомисар Кристалина Георгиева да напусне Европейската комисия

21 фев 2018
Когато през 2014 г. българските избиратели са пускали бюлетина за изборите за Европейски парламент (ЕП), едва ли са го правили с идеята, че вотът им отива за това бившият люксембургски премиер Жан-Клод Юнкер да оглави Европейската комисия (ЕК). Вероятно много от тях са гласували срещу кабинета "Орешарски", други - срещу Бойко Борисов и ГЕРБ. Тези, които все пак са чували, че Юнкер е кандидатът на най-голямата паневропейска партия – Европейската народна партия (ЕНП), вероятно са били отчаяни еврофили или партийни бюрократи.

През 2019 г. избирателите, ако изобщо се заинтересуват, вероятно ще трябва да дадат вота си за още по-непознати лица.

Девет месеца преди следващите избори за ЕП първият официален кандидат да оглави ЕК – институцията, която играе ролята на нещо като изпълнителна власт в рамките на Европейския съюз, е лидерът на ЕНП Манфред Вебер. Той беше подкрепен от партията си, която се очаква да остане най-голямата партийна фракция - поне по време на представянето на кандидатурата му в сряда в Брюксел е нямало дори намек за възражения, той получи и полугласното ОК на германския канцлер Ангела Маркел. Вебер, който никога не е бил министър дори в родната си германска провинция Бавария и не е особено известен в собствената си страна, изведнъж се оказа на челна позиция да заеме вероятно най-престижния и отговорен пост в ЕС.

Също толкова непознати вероятно ще се окажат и кандидатите на социалистите – без надежда да спечелят изборите (след повсеместното срутване на левите партии в Европа), малкото по-популярни лица едва ли ще се впуснат в надпреварата. Окончателно кандидатурите на двете основни партии ще бъдат оповестени на конгресите им през ноември и декември.

Шпиц-процесът



Според въведената през 2014 неформална процедура паневропейските партии издигат свои кандидати преди изборите с идеята, че спечелилата най-много гласове формация ще изпрати своя избраник начело на ЕК. Този процес наподобява националните парламентарни практики, в които лидерът на победилата партия обикновено става и министър-председател. Разликата е, че у дома повечето избиратели знаят кои са политиците и за какво се борят. На европейско ниво подобно знание и интерес все още са химера.

Процедурата на т.нар. Spitzenkandidat (водещ кандидат) освен това отблъсква повечето действащи политици, които няма как да обявят година преди европейските избори, че искат пост в Брюксел, тъй като ще подронят подкрепата и ефективността си у дома. Затова и през 2014 г. кандидати бяха основно политици в оставка като Жан-Клод Юнкер и Мишел Барние от ЕНП или германският социалист Мартин Шулц, който тогава оглавяваше ЕП. По този начин процесът остава на практика затворен за всеки извън брюкселските политически функционери.

Процедурата не се харесва на повечето страни членки. През 2014 г. срещу бившия люксембургски премиер гласуваха само Унгария и Великобритания, но въпреки че подкрепи Юнкер, Меркел не скри раздразнението си от натрапения й кандидат. Затова и подкрепата на германския канцлер сега изглежда не много ентусиазирана. Партията на Еманюел Макрон пък символично заяви, че е против Spitzenkandidat, в деня, в който Вебер обяви кандидатурата си.

Кой е в играта

Освен Вебер сред десните политици амбиции към поста начело на ЕК е заявил и бившият финландски премиер Александър Стуб, сега член на борда на Европейската инвестиционна банка. Предполагаше се, че желание може да изяви и Мишел Барние, сегашният главен преговарящ от името на страните членки за излизането на Великобритания от ЕС. Поради поста си Барние е всъщност доста популярен. В германската преса се въртяха имената и на икономическия министър Петер Алтмайер (бивш шеф на кабинета на Меркел и вероятен неин фаворит) и на министъра на отбраната Урсула фон дер Лайен.

Всеки от тях обаче има слабости. Стуб, който е един от най-ефективните публични оратори сред европейските политици (при това на няколко езика), може да не получи подкрепа в собствената си страна. По-големият му проблем е, че малко европейски политици искат да застават в сянката му, поради което той е ничий фаворит. Барние няма подкрепа в родната Франция, а и след като през 2014 г. вече беше кандидат за поста, не е изключено да реши, че не иска да участва за втори път в състезание, което може да не спечели. Колкото да Алтмайер, той изглежда твърде близо до Меркел, за да е силен кандидат.

Сред социалистите ситуацията е много по-драматична. Засега лидерът на ПЕС, бившият български премиер Сергей Станишев, не е заявявал желание да последва примера на Вебер и да се кандидатира, но той така или иначе не влиза в ничии сметки. Единственият, който официално е издигнал кандидатурата си, е вицепрезидентът на ЕК, словакът Марош Шефчович, но не изглежда името му да събира много ентусиазъм. Вероятен кандидат би могъл да бъде другият вицепрезидент на ЕК Франц Тимерманс, който през 2014 г. даваше заявка да бъде една от звездите в настоящата ЕК. Бившият холандски външен министър обаче не изглежда да има подкрепата на воденото от либералите холандско правителство. А и в последно време той е неглижиран в самата ЕК, като използва богатата си риторика основно по маргинални теми (с редки по-остри изказвания за ситуацията с демокрацията в Полша или Унгария).

Брюкселски базар

Засега повечето прогнози показват че следващият състав на ЕП може да бъде доста пъстър. Сигурно е, че популистките партии ще имат повече места в него, социалистите - по-малко, а ЕНП в най-добрия случай ще се размине с малка загуба на депутати. Това прави постигането на коалиции изключително трудно. В момента в ЕП има негласен съюз между християндемократи и социалисти, поне що се отнася до постове и назначения. В следващия състав на парламента това вероятно ще е доста трудно, тъй като ЕНП и ПЕС може и да нямат мнозинство.

В такъв момент може да изгрее звездата на либералната фракция, както и на партията на френския президент Еманюел Макрон. В техните редици има няколко компромисни фигури за председател на ЕК като комисарите по конкуренцията и търговията Маргрете Вестагер (която се ползва с явната подкрепа на Макрон) и Сесилия Малмстрьом. Вестагер е харесвана както от левицата, така и от десницата заради милиардните глоби, които налага на мултинационалните компании.

Постът ще се реши и след силна търговия кой да заеме различните овакантяващи се позиции в останалите европейски институции през 2019 г. Например само допреди няколко месеца се считаше, че Германия иска Европейската централна банка. Сега със заявката за ЕК Берлин явно се отказва от ЕЦБ за сметка на Франция, която отдавна иска да сложи ръка на монетарната политика в еврозоната. Друга позиция е председателят на Европейския съвет (където заседават държавните и правителствените ръководители на ЕС). Въпреки че позицията не дава реална власт, при слаб председател на ЕК тя ще има много по-голяма видимост.

Процес с последици

Макар процесът с издигането на т.нар. водещи кандидати да изглежда като досадна партийна игра, той може да има сериозни последици. От една страна, всеки по-слаб и неавторитетен председател на Европейската комисия (която от 1995 г. е оглавявана от бивши премиери) може да подрони нейната роля – за това мечтаят както евроскептичните правителства в Унгария и Полша, така и тези, които са недоволни от активистката й позиция. Холандският премиер Марк Рюте например неотдавна каза, че който в Брюксел има визии (имайки предвид Жан-Клод Юнкер), трябва да отиде на очен лекар. От друга страна, ако основните партии в Европа тръгнат към избори със слабо лице, това само ще налее вода в мелницата на популистите, които не спират да твърдят, че ЕС се управлява от безлични бюрократи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Турция обяви план за противодействие на валутната криза 1 Турция обяви план за противодействие на валутната криза

Финансовият министър намали драстично прогнозите за растеж в опит да възстанови доверието

20 сеп 2018, 1674 прочитания

Китай засилва ролята си в Сърбия с икономически споразумения за 3 млрд. долара 1 Китай засилва ролята си в Сърбия с икономически споразумения за 3 млрд. долара

Пекин ще инвестира в проекти, свързани с инфраструктурата и туризма

20 сеп 2018, 2023 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Краят на неуязвимия Путин

Недоволството от пенсионната реформа няма да събори Путин. Но ще усложни последния му мандат

Със София в центъра на бизнеса

Изпълнителният директор на Progress Йогеш Гупта пред "Капитал"

Този филм е заснет с част от вашите данъци

Кино индустрията почти сигурно ще получи исканите от години финансови стимули от държавата

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

10 Corso Como в Ню Йорк

Концептуалният милански магазин на Карла Соцани вече стъпи и в Америка

Led Zeppelin на 50

През октомври излиза фотоалбум с непубликувани досега снимки от историята на групата (1968-1980 г.)

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 22.09.2018 Прочетете