С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 10 сеп 2018, 12:39, 5616 прочитания

53% от липсващите в аптеките лекарства вече не се продават в България

Пациентите нямат достатъчно информация къде да намерят медикаменти

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Оттеглянето на лекарства от България заради ценовата регулация продължава. Това е причината за липсата на медикаменти в 53% от случаите на издирвано лекарство, показва проучване на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства и Федерация "Български пациентски форум". Двете организации пуснаха преди три месеца интернет платформа, чрез която пациенти от цялата страна да подават сигнали и заедно да търсят липсващи медикаменти.

Оказва се, че в 53% от случаите издирваните лекарства вече не се продават в България и решението е бързо да се разреши вътреобщностна доставка.


Проблемът с липсващите продукти

Според сигналите на пациентите в 65% от случаите на издирвано лекарство е ставало въпрос за липса на информация дали лекарството се продава в България и къде може да се намери.
"Пациентите търсят лекарство, което никога не е било регистрирано за продажба в България или пък чийто внос или производство отдавна е преустановен. Това става в 28% от случаите. Друг казус е, че в аптеките се търсят лекарства, които се прилагат само в болнични условия. Освен това за много от медикаментите пациентите проверяват само в една-две аптеки и ако в тях ги няма, подават сигнал, а пък лекарствата са налични у търговците на едро и в други аптеки", казва Боряна Маринкова, изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства.

Така при 20% от сигналите платформата е помогнала на болните да стигнат по-бързо до своя медикамент.



През последните три месеца са липсвали 120 лекарства. Всеки, който е подал сигнал през платформата, е получил обратна връзка в рамките на 24 часа, а средното време за пълна обработка на един сигнал е 32 часа.

"Повече от тримесечие работим в изпълнение на наскоро обявените от Европейската лекарствена агенция (ЕМА) двегодишни приоритети на работната група на ЕС "Към подобряване на наличностите на лекарства в ЕС". Нашата работа е насочена към подобряване на двустранната комуникация по проблемите на лекарствоснабдяването с гражданите, насърчаване на сътрудничеството със заинтересованите страни и достъп на обществеността до ясна и полезна информация за проблемите с наличността на лекарства и прекъсванията на доставките в целия ЕС", допълва Маринкова.

Защо няма лекарства

България е една от страните в ЕС с най-ниски цени на лекарства на ниво производител. Това е причината много от медикаментите да не бъдат регистрирани у нас, тъй като е малък пазар със силна регулация. Останалите държави в ЕС също сравняват цените си с България и ако тук те намаляват, фармацевтичните компании са длъжни да съобразяват цените, на които продават навсякъде в ЕС.

Същевременно, за да бъдат продавани в България, за всички медикаменти се плащат такси за регистрация и за поддържане на лекарственото досие, а освен това цената се регулира непрекъснато, ако някъде в ЕС се появи по-ниска. Обикновено по-ниски цени има, когато производителят се е договорил със съответната здравна каса за покупката на хиляди опаковки. В България няма такива споразумения, но пък страната ползва ниската цена, договорена другаде. Това също създава натиск продуктите да бъдат изтегляни или изобщо да не бъдат регистрирани в България.

Медикаменти липсват и заради производствени проблеми на производителите им. Част от лекарствата са обект на интерес от паралелните износители заради ниските цени и понякога и това е причина за липсата им. Купени в България, те се продават с минимум 20% по-скъпо на западните пазари, където цените са по-високи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борсовите компании не декларират действителни собственици до края на май Борсовите компании не декларират действителни собственици до края на май

Но ако сред представляващите публична компания няма физическо лице в България, трябва да се подаде име за целите на мерките срещу изпирането на пари

19 апр 2019, 25 прочитания

Новият председател на правната комисия Анна Александрова е като стария Новият председател на правната комисия Анна Александрова е като стария

Подобно на Данаил Кирилов и тя е вносител на лобистки закони

19 апр 2019, 64 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Бойко Борисов предложи нови министри вместо Нанков, Радев и Московски

Депутат от ГЕРБ, главният секретар на МВР и зам.-министър на икономиката вероятно ще оглавят регионалното, вътрешното и транспортното ведомство

В България ALSO*

Първи голям чужд инвеститор навлиза в българския сектор за дистрибуция на IT техника - швейцарската милиардна компания ALSO Holding купува "Солитрон"

Фотоистория: Катедралата "Нотр Дам" – емблемата на Париж

Строителството започва през 1163 г. и завършва през 1345 г., като сградата се смята за шедьовър на готическата архитектура

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Млади градски подкасти

"Градски детектив" навлиза във втория си сезон с още легенди и сюжети - не само от София

След Хавел и потоп

Чешкият журналист Даниел Кайзер за кнгите си "Дисидент" и "Президент" и състоянието на журналистиката в Централна и Източна Европа