С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 11 сеп 2018, 19:42, 15268 прочитания

ГЕРБ, ДПС и патриотите отхвърлиха ветото на президента в правната комисия

Румен Радев оспори промените в Административнопроцесуалния кодекс, които ограничават достъпа до правосъдие, БСП ще сезира Конституционния съд

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

ГЕРБ оттегли спорни поправки след бойкот на ДПС

Според лидера на движението Мустафа Карадайъ управляващите се опитват да създадат "наказателни отряди в общините"

28 сеп 2018

Президентът и БСП поотделно атакуваха промените в административния процес в КС

Часове след обнародване на закона, което направи възможно сезирането на Конституционния съд, опонентите се възползваха

18 сеп 2018

Защо властта се страхува от съда

Промените в административния процес ограничават съдебния контрол върху управляващите и отвързват произвола и корупцията

14 сеп 2018

Парламентът преодоля ветото на президента, БСП ще сезира Конституционния съд

Вносителят на лобистки текстове в Административнопроцесуалния кодекс Хамид Хамид обвини неправителствените организации в лобизъм

13 сеп 2018

Президентът спря спорни промени в Административнопроцесуалния кодекс

Румен Радев върна за ново обсъждане в парламента ограничаването на обжалването и по-високите такси

31 юли 2018

По-високи такси за административни дела и някои екстри за избрани съдии

Промените в Административнопроцесуалния кодекс може да станат повод за деветото вето на президента Румен Радев

25 юли 2018

Ранното пенсиониране на съдии - привилегия, чистка или лична услуга

Докато Полша е в политическа криза заради подобна мярка, в България депутат я предлага като привилегия

10 юли 2018

Как омразата към жалбоподателя се превръща в закон

Промените в Административно-процесуалния кодекс родиха много опасения, които гражданите ще усетят болезнено

2 юли 2018
Очаквано правната комисия отхвърли ветото на президента Румен Радев върху спорните промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), срещу които остро възразиха от неправителствения сектор, както и от правната общност. В подкрепа на ветото гласуваха само депутатите от БСП, а представителите на ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС подкрепиха закона, без да излагат сериозни мотиви. В пленарната зала гласуването на ветото е планирано като първа точка от дневния ред на Народното събрание в четвъртък. От БСП заявиха, че ако законът бъде подкрепен в този му вид, ще сезират Конституционния съд за спорните текстове.

Ветото


Законът бе гласуван окончателно на второ четене на 25 юли, в края на парламентарния сезон преди ваканцията. Президентът подписа ветото на 31 юли и оттогава то чака началото на новата сесия. Държавният глава оспорва 16 параграфа от закона изцяло или частично. Макар че самият закон е много голям - близо 150 параграфа, оспорените текстове са концептуално значими. Най-общо съвкупният им ефект е силното ограничаване на достъпа до административно правосъдие, чиято основна функция е да решава спорове между гражданите и държавата и да осъществява съдебния контрол върху актовете на властта. В този смисъл са и основните критики срещу закона - и от страна на експерти и неправителствения сектор, и във ветото на президента.

Със закона драстично се увеличават съдебните такси за касационно обжалване, същевременно се премахва касационната инстанция по някои видове спорове, въвеждат се закрити заседания в касационното производство, сменя се подсъдността по неясни критерии и др. Сред съображенията на президента е и начинът, по който бе гласуван законът, като значителна част от постъпилите предложения между двете четения в парламента бяха от самите вносители. Това противоречи на решение на Конституционния съд (РКС № 8 от 2010 г.), според което вносителят на законопроекта няма право да прави предложения върху своя собствен законопроект, се казва в мотивите на държавния глава. Повече от половината от преходните и заключителните разпоредби са предложени почти една година след изтичане на определения от самото Народно събрание срок, а сред тях има и откровено лобистки текстове, чието естество показва, че са направени за конкретни хора. Един от тези текстове например предвижда "ексклузивната" еднократна възможност за пенсиониране на магистрати само на база стаж без значение на възрастта. Това обаче важи само за тези магистрати, които към 31 декември 2018 г. имат 35 години стаж, oт ĸoитo пoнe двe тpeти в opгaнитe нa cъдeбнaтa влacт, не и за тези, които са навършили този стаж след това. Също такава е и разпоредбата, която предвижда командироване на двама административни съдии в съдилищата в Люксембург и Страсбург, за да информират колегите си какво точно се решава там - смехотворна задача предвид факта, че всичко в тези институции се качва в интернет.

Изнервено заседание



Промените в АПК сериозно ограничават прекия съдебен контрол, достъпа до съд, публичността на административното правораздаване. Това единодушно заявиха представителите на неправителствения сектор в парламентарната правна комисия в сряда, както и представителката на президентската институция проф. Емилия Друмева, с чието изказване започна заседанието по същество. Това доста изнерви председателя на комисията Данаил Кирилов, който бе видимо агресивно настроен още в началото. При съобщаването на присъстващите гости от неправителствения сектор той отбеляза отсъствието на адвокат Алексанъдр Кашъмов, един от основните опоненти на закона, който закъсня, с репликата: "Адвокат Кашъмов искаше тържествено заседание, мислех да каня даже оркестъра на Столичната община". Кирилов направи всичко възможно, за да ограничи времето за изказване на представителите на неправителствения сектор, а още след първото изказване предложи – всяка организация, която вземе думата, да бъде питана колко дела води в административния съд и какви пари получава за това по различни програми, че се оплакват, че нямат средства за съдебни такси. Присъстващите от гражданския сектор реагираха остро.

Намеси се народният представител от БСП Крум Зарков, който репликира Кирилов: "Въпросът, г-н председател, не е дали организацията има пари да си плати за делото, въпросът е какво се случва, ако няма пари, за да оспори един незаконосъобразен акт на администрацията." Репликата му предизвика бурни аплодисменти от страна на присъстващите, което е крайно необичайно събитие в правната комисия. А тъй като Кирилов продължи да отстоява правото си да разпитва организациите за делата и парите им въпреки възражението, че не това е същността на дебата, а достъпът до правосъдие в защита на законността, последва нова реплика, този път от друг депутат на левицата - Явор Божанков: "С особено политическо злорадство, г-н председател, ще наблюдавам как се злепоставяте пред целия НПО сектор".

В изложението си проф. Емилия Друмева, която е секретар на президента по правните въпроси, подчерта важността на прекия съдебен контрол върху актовете на изпълнителната власт, който се осъществява през административното правораздаване. "Прекият съдебен контрол концентрира в себе си основните черти на принципа на разделение на властите, принципа "власт власт възспира", но и принципа на взаимодействие и баланс на властите. Този съдебен контрол е за законосъобразност", заяви Друмева. Цитирайки интервю на Данаил Киприлов от понеделник, в което той обосновава увеличаването на съдебните такси с това, че те сега са много ниски и не покриват цената на съдебния процес в административното правораздаване, Друмева заяви, че не това е критерият в случая. "На преден план в административния процес е пряката защита на нарушената законност, а не материалният интерес. Законността не е услуга, а условие за функциониране на правовата държава", заяви Друмева. Освен това в случая се нарушава и друг конституционен принцип, според който данъците и таксите се плащат според доходите и имуществото на гражданите. Няма механизъм, който да съизмерва увеличението на таксите в случая на доходите на гражданите и юридическите лица. Тази философия за таксите в административния процес и за противоконституционност на увеличението им в случая бе споделена и от множеството изказали се представители на неправителствения сектор.

Пътят към съда трябва винаги да е отворен, каза Друмева. Премахването на касационната инстанция по някои категории дела не може да става без обосновка, а критериите на Европейския съд по правата на човека в Страсбург в тези случаи са ясни – всяко отклонение от пълната съдебна защита изисква легитимна цел и пропорционалност.

Най-сериозният удар срещу правото на защита на гражданите

"От 22 години, откакто работя в Програма "Достъп до информация", тези промени са най-тежките за гражданите и тяхното право на защита", заяви Александър Кашъмов. Парламентът гласува непосилни за голяма част от българските граждани такси за касационна инстанция, които скачат от 5 лева на 70 лева за граждани и на 370 лв. за неправителствените организации. А става въпрос за съдебен контрол, от който зависят основни права на хората – данъци, разрешителни, скици и т.н.

"През административните съдилища бяха спрени ключови посегателства над човешките права, както и много корупционни схеми", каза Кашъмов и като пример посочи делата срещу хранилището за радиоактивни отпадъци, за АЕЦ "Козлодуй" и др. Той посочи основния проблем в разсъждението за "ниските такси" в административното правораздаване. Тези такси заместват една ситуация, при която административното правосъдие е безплатно, защото тук субектът, който води дела, действа в обществен интерес – по този начин се осъществява контрол за законосъобразност. Същевременно и НПО действат в обществен интерес, те не генерират печалба от тези дела. "Има граждани, които получават по 200 лева месечно, загиналите при взрива в Горни Лом са получавали такива заплати", каза Кашъмов, който е адвокат по това дело, както и по много други дела в защита на обществен интерес. Всички тези дела не само не са злоупотреба, нещо повече, те съживиха тази държава, посочи още адвокатът правозащитник.

Нещо повече - една от сочените за революционни промни в АПК е въведеното за първи път задължение на административните органи също да плащат съдебни такси, когато завеждат дела. Според вносителите това поставя страните по едно дело - гражданина и администрацията, в равнопоставено положение. Според Александър Кашъмов това е бумеранг, който се връща при гражданина, защото институциите плащат с бюджетни средства - "от нашия джоб", а когато гражданинът загуби делото, той ще трябва да плати и тези пари.

В края на заседанието Данаил Кирилов направи изявление, което прозвуча като измиване на ръцете: "БСП да внесе искане до КС, а решението му е задължително за всички".


Искам да получавам бюлетина Легал Компас


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

София търси кой да ремонтира пътя между София и Чепинци и Негован за 10 млн. лв. София търси кой да ремонтира пътя между София и Чепинци и Негован за 10 млн. лв.

Столичната община обяви обществена поръчка след протести от пролетта, но няма осигурено финансиране

20 ное 2018, 161 прочитания

1300 км тръби и над милиард лева чакат строителите от водния сектор през 2019 г. 1300 км тръби и над милиард лева чакат строителите от водния сектор през 2019 г.

"Околна среда" продължава да се бави с едва 11.7% разплатени пари досега

20 ное 2018, 257 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Уебинар: Как да изберете MBA програмата си и как да я завършите успешно

На 25 септември от 19 ч. можете да задавате въпросите си на Д-р Лесли Самози, академичен директор на MBA програмата на Шефийлдския университет

Защо Брюксел вдигна ръце от България

Основната причина за провала на мониторинга е, че ЕК просто нямаше достатъчно правомощия да наложи промените.

Ще удържи ли Борисов властта

ГЕРБ няма да се откажат лесно от управлението - през 2019г. се разпределят проекти за над 10 млрд. лв. и се избира следващият главен прокурор

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Арест за мениджъра на Rеnаult-Nіѕѕаn, чуждите инвестиции изненадващо пораснаха, "Мекалит" ще си партнира с китайската VEM

Емисия

DAILY @7AM // 20.11.2018 Прочетете