Парламентът преодоля ветото на президента, БСП ще сезира Конституционния съд

В деня, в който промените в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) бъдат обнародвани, БСП ще внесе жалба в Конституционния съд по този закон. Това обяви лидерката на социалистите Корнелия Нинова в четвъртък в пленарната зала на парламента при обсъждането на ветото на президента върху промените в АПК. Жалбата до КС вече е подготвена и подписана, заяви Нинова.

Очаквано парламентът преодоля ветото на президента Румен Радев върху последните промени в АПК. Срещу ветото и в подкрепа на закона гласуваха 146 депутати, само от БСП подкрепиха ветото с 69 гласа. Гласуването бе предизвестено, както и нежеланието за сериозен дебат от страна на управляващите по аргументите на президента, доколкото още на заседанието на правната комисия във вторник, което продължи повече от 6 часа, представителите на отделните парламентарни групи заявиха категоричните си позиции.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Президентът оспорва 16 параграфа – изцяло или частично – от иначе доста обширния законопроект, съдържащ над 150 параграфа, сред които по общо признание има и доста смислени текстове. Оспорените текстове обаче са обединени от ясна тенденция за ограничаване на достъпа на гражданите до съд – чрез драстично увеличение на таксите за касационно обжалване, съчетано с премахване на касационната инстанция по редица чувствителни спорове, включително свързани с основни права като болнични, трудоустрояване, обезщетения за майчинство и безработица, както и например спорове за отчуждаване на частни земи заради проучване и добив на подземни богатства. Извън това се въвежда като принцип касационната инстанция да заседава на закрити заседания, което дерогира публичността като съществен принцип на правосъдието.

Крум Зарков: Ако започнем да се борим със злоупотребата с права, като ги отменяме, това ще ни доведе до много сериозни препятствия

Единственият в пленарната зала днес, който направи сериозно и задълбочено изказване по темата за ветото, бе народният представител от БСП Крум Зарков. Изложението му обхвана всички проблеми, но напълно разбираемо и за тези депутати, които не са юристи.



За ролята на административния процес

"В административния процес гражданин или гражданска организация се изправят срещу решение на държавата – на орган на държавната или на местната власт. Всъщност това е единственият способ на частно физическо или юридическо лице да се противопостави на решение, което смята за противозаконно, но което иначе би трябвало да изпълнява по силата на конституционната йерархия. С други думи, административното правосъдие е основното средство за защита срещу тези, които волно или поради грешна преценка злоупотребяват с властта си и вместо да изпълняват законите, ги нарушават.

Изпълнителната или местната власт срещу гражданите – това е административният процес. Силата без съмнение в този процес е на страната на властта. Единствената защита на хората – законът и процедурата. Ако законът е на страната на гражданина, то всеки човек, засегнат от решението, без оглед на служебното или на материалното си положение, може да му се противопостави. Най‑нормалният човек може да спре акт на министър", посочи Зарков.

За повишаването на таксите

"Очевидно е, че драстичното повишаване на таксите ще доведе до по-труден достъп до съд. Това не само е очевидно – беше признато многократно, че целта на тази промяна е да се разтоварят определени съдилища.

Че таксите за административния процес подлежат на промяна и биха могли да бъдат променени само по себе си не е проблем. Въпросът е как се прави това и с колко се повишават. Когато повишаваш стотици пъти една такса от днес за утре, това вече е проблем.

Когато го заковаваш със закон, така че това да остане вписано тук и никой гражданин да не може да го атакува пред съда, това е проблем!

Когато се опитваш да обясниш, че по този начин ще се пребориш със злоупотребата с обжалванията, това е огромен проблем, защото ако ние започнем да се борим със злоупотребата с права, като ги отменяме, то този път ще ни доведе до много сериозни препятствия!"

За закритите съдебни заседания

Не е новина, че съдебната ни система, институциите като цяло, в това число и съдебните, за съжаление не се ползват с голяма степен на доверие от гражданите. Как мислите, че ще се подобри това, когато закриваме процеса, и то в онази му част, по която се съдят не факти, а право? И какво значи тук обяснението, че, видите ли, всяка една от страните или съдът по негова преценка може да отвори делото? Принципът, включително конституционен, е обратният – делото е отворено и някой може да поиска да бъде закрито. Това не е достатъчна гаранция за публичност поради простата причина, че можем да си представим случаи, когато и двете страни не са заинтересовани делото да е открито, а пък всички ние тук и извън тази зала бихме искали да знаем какво се случва.

Можем ли да си представим например, че спор между концесионер и възложител по отношение на изпълнение на концесионния договор – и двамата биха искали да го гледат на закрито? Но журналисти, общественост, засегнати лица биха искали да знаят какви са аргументите на концесионера, как общината защитава техния интерес или обратното."

На фона на словото на Зарков неуместно прозвуча обяснението на Християн Митев, че гражданите не били лишени от достъп до съд, защото имали ниски такси на първата инстанция.

Вносителят на лобистки текстове Хамид Хамид обвини неправителствените организации в лобизъм

Особено арогантно прозвуча изказването на Хамид Хамид (ДПС), който всъщност нападна множеството неправителствени организации, които в правната комисия подкрепиха ветото на президента, с убийствени критики към закона в оспорената му част. Къде бяха тези организации две години, докато се обсъждаше законопроектът, попита Хамид, макар че това е един от множеството законопроекти, който е внесен от депутати без обществено обсъждане, без обосновка, както изисква законът, и без сериозна оценка за въздействието. Но по-съществено беше продължението на Хамид.

"Над 90% [от тези организации] бяха представители на станалия известен "Зелен октопод". И те, които генерират огромни приходи от проекти и грантове, на сметките им могат да завидят известни следствени фамилии, те говорят, че нямат 350 лева за обжалване на втора инстанция!", заяви Хамид. След неговото изказване председателят на правната комисия Данаил Кирилов, който е основният двигател на спорните поправки, му благодари за активното участие по работата в законопроекта.

Иронията в цялата ситуация е, че Хамид Хамид е вносител на едни от най-откровено лобистките текстове в този законопроект, срещу две от които президентът се противопостави във ветото. Той обаче по никакъв начин не се опита да защити двата текста, дори не ги спомена в изказването си, а нападна неправителствения сектор с обвинения в лобизъм и печалбарство.

Двата текста, за които става въпрос, се появиха тихомълком в преходните разпоредби на закона непосредствено преди второто четене и Хамид не можа по никакъв начин да даде смислено обяснение за тях. С първия текст се предвижда придобиване на право на пенсия в пълен размер от съдии, прокурори и следователи без изискване за възраст като изключение - само за тези, които отговарят на условията към 31 декември 2018 г. да имат поне 35 години юридически стаж, от които поне 2/3 в системата. За всички останали магистрати след тази дата това няма да се прилага, неизвестно защо, но самият текст показва, че се прави с оглед на конкретни казуси.

Вторият текст е също толкова любопитен - с него се предвижда командироване на двама административни съдии към Съда на ЕС в Люксембург и Съда по правата на човека в Страсбург със задача да стоят там и да информират колегите си в София за решенията на тези съдилища. Въпросните длъжности са абсолютно безсмислена синекура, тъй като и двете европейски съдилища публикуват всичко на сайтовете си.