С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 14 сеп 2018, 12:00, 30847 прочитания

Защо властта се страхува от съда

Промените в административния процес ограничават съдебния контрол върху управляващите и отвързват произвола и корупцията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Промените в административния процес ограничават гражданите да искат независим съдебен контрол върху решенията на управляващите

-Това води до развързване на административния произвол и корупцията

- Правозащитници прогнозират вълна от дела в Страсбург, ако парламентът отхвърли ветото на президента Радев

Още по темата

Продължава абонирането за новия правен бюлетин на "Капитал"

В бюлетина показваме най-важното в света на правото през изминалата седмица

20 сеп 2018

Президентът и БСП поотделно атакуваха промените в административния процес в КС

Часове след обнародване на закона, което направи възможно сезирането на Конституционния съд, опонентите се възползваха

18 сеп 2018

Парламентът преодоля ветото на президента, БСП ще сезира Конституционния съд

Вносителят на лобистки текстове в Административнопроцесуалния кодекс Хамид Хамид обвини неправителствените организации в лобизъм

13 сеп 2018

ГЕРБ, ДПС и патриотите отхвърлиха ветото на президента в правната комисия

Румен Радев оспори промените в Административнопроцесуалния кодекс, които ограничават достъпа до правосъдие, БСП ще сезира Конституционния съд

11 сеп 2018

Президентът спря спорни промени в Административнопроцесуалния кодекс

Румен Радев върна за ново обсъждане в парламента ограничаването на обжалването и по-високите такси

31 юли 2018

По-високи такси за административни дела и някои екстри за избрани съдии

Промените в Административнопроцесуалния кодекс може да станат повод за деветото вето на президента Румен Радев

25 юли 2018

Ранното пенсиониране на съдии - привилегия, чистка или лична услуга

Докато Полша е в политическа криза заради подобна мярка, в България депутат я предлага като привилегия

10 юли 2018
Скандалът около промените в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и ветото на президента върху тях вероятно остана неразбран от голяма част от гражданите - било защото на мнозина се е видял твърде специализиран, било заради принципната липса на интерес към серозните теми в политиката. Всъщност промените в АПК засягат всеки български гражданин. Малцина са тези, които в живота си стигат до наказателен съд например, но почти всеки се сблъсква с актове на властта, някои от които се налага и да оспорва - право на строеж, ревизионни актове, данъци, дискриминация, изваждане от държавен или общински имот, издаване на скица, достъп до информация, достъп до здравеопазване и лекарства, образование, достъпна среда, пенсии и т. н. Нещо повече, всеки гражданин всекидневно изпитва последиците от решения на административните съдилища по оспорени нормативни актове на властта и без да е инициирал такива дела – цената на билетите в градския транспорт, матурите, зоните за паркиране в градовете и дейността на центровете за градска мобилност, добавките за хората с увреждания, ценообразуването на тока, парното, водата, дяловото разпределение на топлоенергията и т.н., са само малка част от тези примери. Административното правораздаване е един от начините, по който гражданите пряко могат да влияят върху управленски решения, като атакуват например инфраструктурни проекти, които имат сериозен екологичен ефект и засягат здравето на хората, включително ядрени проекти, съхраняване на отпадъци и др.

Всичко това обяснява и защо властта така упорито отстоява сегашните спорни промени в АПК, независимо от огромната съпротива на гражданското общество и експертите. Това, което промените предвиждат, както и начинът, по който бяха прокарани (внесени през депутати от ГЕРБ без сериозни мотиви и оценка на въздействието), са диагноза на едно управление, което не иска съдебен контрол върху актовете и политиките си. Не случайно основните ограничения в законопроекта са при достъпа до Върховния административен съд (ВАС), през който именно минават основните решения на правителството, засягащи пряко гражданите, както и основните корупционни канали към изпълнителната власт - дела с огромен материален интерес по повод концесии, обществени поръчки, оценки за въздействието върху околната среда (ОВОС) и всякакви инвестиционни проекти на правителството.

Конституционните права като лукс

Няма реално правова държава в света, в която актовете на правителството да не подлежат на достъпен и публичен съдебен контрол, коментира тия дни директорът на правната програма на Институт "Отворено общество-София" Иванка Иванова. У нас този контрол основно се осъществява от ВАС. Затова голямата борба на реформата в българската съдебна система бе конструирането на административното правосъдие като високо професионално, независимо и достъпно за гражданите, а ВАС - като институция, която да осигури независим съдебен контрол върху правителството, посочва Иванова. Тя припомня, че Върховен административен съд в България се създава през 1913 г., закрит е след 1944 г. под съветски натиск, защото тоталитарната държава не търпи независим съдебен контрол, и възстановен с новата конституция в началото на прехода.

В момента точно това се руши, за да се развържат още административният произвол и корупцията, твърдят опонентите на промените. Мотото, под което бяха внесени от председателя на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ, е "да спрем злоупотребата с право на жалба в съда". Никой не казва кое точно е злоупотреба и колко се тези случаи за определен период, още повече, че статистиката сочи намаляване на делата пред ВАС през последните години. Управляващите обаче поголовно ограничават достъпа до съд на всички граждани по няколко начина. На първо място - с драстично поскъпване на съдебните такси в касационното производство. Простите такси скачат няколко десетки пъти, а за първи път по административни дела се въвеждат и пропорционални такси според материалния интерес, където скокът е стотици пъти. Предвижда се например за касационна инстанция гражданите да плащат 70 лв. вместо сегашните 5. Таксата за търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел скача от 25 на 370 лв. При касационни жалби по дела с определяем материален интерес таксите ще се изчисляват в процент от интереса (0.8 на сто), но не по-малко от 1700 лв., а когато материалният интерес е над 10 млн., таванът е 4500 лв. Съмсем отделен е въпросът, че въвеждането на определяем материален интерес по дела, където спорът е за законосъобразното упражняване на власт, само по себе си е извращение.



Феодализация на правосъдието

"Законността не е услуга, която една правова държава предоставя на гражданите, а необходимо условие за нейното съществуване."Из мотивите на президента Румен Радев към ветото върху промените в АПК

Фотограф: Надежда Чипева
Ограничаването на достъпа до съд минава през премахването на касационната инстанция по много видове дела, което означава, че при тях съдебният контрол остава само на една инстанция. Адвокати коментират това като феодализация на правосъдието и обясняват: едноинстанционното производство затваря казуса в рамките на съдебния окръг, който съвпада с центъра на местната власт. Община, областен управител, местният бизнес и местният съд лесно могат да създадат един олигархичен елит, който да разпределя порциите, при това в условията на роднинско-приятелски връзки. Касацията отпада включително и по дела за социални права като болнични, трудоустрояване, обезщетения по майчинство и безработица и др.

От друга страна законът въвежда закрити съдебни заседания в касационното производство, където спорът ще се решава по същество в отсъствие на гражданина. "Закритите заседания връщат административното правораздаване към инквизиторския процес и кабинетното правосъдие", заяви в правната комисия адвокат Емил Георгиев от инициативата "Правосъдие за всеки". Това ще доведе и до закрити за медиите и обществото заседания по корупционно натоварени спорове, където и двете страни искат да стоят на тъмно.

"Единственият резултат от тези промени е намалената защита на гражданите от произвола на властта", казва адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма Достъп до информация и един от най-последователните опоненти на този законопроект, включително и на начина, по който той бе внесен на тъмно, с неясно авторство и придвижван в нарушение на нормативните правила. "На място малката администрация ще може по-лесно да мачка обикновения гражданин, който ще бъде затруднен дори при обжалване на отказа да му се издаде скица, а има места в България, където общината изземва имоти чрез просто включване в кадастралната карта. Това има за последица и увеличаване на корупцията по места и на феодализацията на страната. Едновременното действие на повишените такси по касационното обжалване, премахването на касационната инстанция за други дела и закритите заседания за този, който не е доубит, могат да послужат на една и съща цел – развързване на ръцете за административен произвол, т.е. управление при условията на тирания. По отношение на бизнеса тези промени са ясно послание, че разпределението на големите парчета от блага, които са под контрола на властта, не може да се извършва при условията на справедливост и няма смисъл да се търси такава", коментира Кашъмов.

Очевидно е, че един от основните ефекти на тези промени е да се направи много трудно искането на съдебен контрол върху големи инвестиционни проекти, върху които ще се начислява такса на база материален интерес, а примерът на Кашъмов с АЕЦ "Белене", силно корупционно натоварен проект, е достатъчно показателен.
Адвокат Александър Кашъмов прогнозира вълна от дела в Съда по правата на човека в Страсбург веднага след като законът влезе в сила

Фотограф: Юлия Лазарова

Пред "Капитал" Кашъмов прогнозира вълна от дела в Съда по правата на човека в Страсбург веднага селд като законът влезе в сила – с оглед и на това, че само във ВАС има около 20 000 казуса годишно. А вече има практика на ЕСПЧ, която поставя под въпрос ефективността на съдебната защита по административни дела в България. "Реторичният въпрос е кой ще плаща тези осъждания в Страсбург", пита Кашъмов. Любопитното е, че на заседанието на правната комисия във вторник, на която бе отхвърлено ветото, Данаил Кирилов обяви, че нищо не пречи законът да бъде пуснат така, пък да се изчака произнасянето на Конституционния съд (КС) и Съда в Страсбург, за да се види кой е прав. БСП вече обяви, че ще сезира КС.

"Надявам се, че няма да бъде върнато и смъртното наказание под претекст, че и по този въпрос могат да се произнесат Конституционният съд и Съдът в Страсбург", коментира иронично Кашъмов. В комисията той призова да се следи съдбата на делото в Страсбург по жалба на Национално сдружение "Екогласност" срещу България, поставено на приоритетно разглеждане. Организацията бе осъдена да заплати съдебни разноски в размер на 12 000 лв. след като по нейна жалба ВАС реши, че не е необходимо да има ОВОС за продължаване на експлоатацията на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй". Проверка на "Капитал" показа, че председател на състава е Боян Магдалинчев, един от вдъхновителите на промените в АПК.

И до момента все още в българския закон и в съдебната практика няма разграничение за присъждането на разноските по дела за основни права, за които КС още през 1993 г. заяви, че е недопустимо изключването им от съдебен контрол. А българският законодател в лицето на Данаил Кирилов призовава данъкоплатците да сезират Страсбург, ако не са доволни. Не той, а данъкоплатците в крайна сметка ще поемат масрафа и за скъпия законодателен процес, по време на който с пари от бюджета се издържа разточителната парламентарна машина и всички екстри, с които се ползват Кирилов и колегите му, за да приемат качествени закони. Данъкоплатците ще плащат и присъдените обезщетения в Страсбург.
Какви дела решава ВАС
(по примерите на Александър Кашъмов)
2004 г. Четирима репортери отвориха заседанията на ВСС за публика, след като подадоха жалба във ВАС, че съветът не иска да заседава публично, както предвижда законът;
2008 г. Програма достъп до информация постигна отмяна на наредба на МВР, която даваше на службите пряк достъп до всички електронни съобщения на гражданите;
2013 г. Отменен бе ОВОС за националното хранилище за радиоактивни отпадъци, който позволяваше съхраняването им да става по опасен способ чрез повърхностно погребване вместо дълбоко тунелно погребване;
2013 г. ВАС отмени положителния ОВОС за преустройство на малкия ядрен реактор на БАН в София на 7-ми километър, който бе издаден в нарушение на всякакви нормативни правила;
2013 г. Група от неправителствени организации подадоха жалба срещу решението на ВСС да премахне деклараците на магистратите за конфликт на интереси от сайта на ВСС. Това принуди ВСС да преосмисли решението си и да върне декларациите на сайта;
2014 г. Няколко общини обжалваха и постигнаха отмяна на две постановления на правителството на Орешарски за несправедливо разпределение на над 300 млн. лв. субсидия само между "свои" общини.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Парламентът смени тримата министри, Турция ще реже бюджетни разходи Вечерни новини: Парламентът смени тримата министри, Турция ще реже бюджетни разходи

И още: Раздвоение в българската политика заради Унгария; Изненандвща среща на Ахмед Доган с американския посланик; Сашо Дончев напуска БСК

20 сеп 2018, 169 прочитания

Сашо Дончев напуска стопанската камара Сашо Дончев напуска стопанската камара

Досегашният председател на УС на организацията посочва като мотив ниската й ефективност и конформизма в полза на "политически назначените бизнесмени"

20 сеп 2018, 340 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Ветко, Миню и дълбоките кофи на прокуратурата

Какво стои зад разследванията срещу Ветко Арабаджиев и Миню Стайков

Петя Аврамова и нейните покровители

Най-голямата гордост на кандидат-министъра на регионалното развитие са два спорни проекта - водният цикъл на Враца и пещерата "Леденика"

Новият Видин?

Благоевград изненадващо падна под северния град като новото място с най-ниско заплащане, но статистиката е изкривена

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Среща на халите

Най-интересното от третото издание на квАРТал (14-16 септември)

Георги Марков, писателят

Penguin ще публикува на английски четири кратки романа на Георги Марков. Защо е важно да го помним и като белетрист?

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 37

Капитал

Брой 37 // 15.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Парламентът смени тримата министри, Турция ще реже бюджетни разходи

Емисия

DAILY @7PM // 20.09.2018 Прочетете