С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 14 сеп 2018, 11:01, 9594 прочитания

Кой проверява асфалта

Всички строителни лаборатории в България са свързани с пътностроителни фирми, но това не е големият проблем

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Има проблем с асфалта, заяви бившият вече министър Николай Нанков след трагичния инцидент с автобуса край Своге, при който загинаха 17 души. По думите му се разбра, че изпитванията на асфалта са правени в свързана със строителя "Трейс" лаборатория. Но това въобще не е изолиран случай, а е правило в България.

Почти всички фирми от бранша имат собствени звена за анализи на строителните материали, които използват, за да докажат пред възложителите качеството на изпълнените дейности. С други думи, фирмата строи един път, после други служители на същата фирма доказват, че този път е построен качествено.


Този абсурд не само не е забранен от закона, а е често задължително изискване за участие в обществени поръчки. Най-големият проблем е, че държавата отдавна е вдигнала ръце и се е отказала да контролира асфалта, по който караме.

Всеки иска да има

България е може би рекордьор по брой лаборатории за строителни материали. По данни на Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация" (БСА) у нас има над 70 акредитирани лаборатории - повечето притежание на строителни фирми. Това е изключително голяма бройка за страна като България и е очевидно, че лабораториите разчитат единствено на поръчки от своя собственик.



Според хора от строителния сектор при сегашната ситуация такава структура е почти невъзможно да функционира като самостоятелно търговско дружество, тъй като то не би имало достатъчно клиенти, за да си покрива разходите. Като част от голяма строителна фирма обаче това е без значение, защото заплатите са осигурени от собственика, а работата е според нуждите му. На външни клиенти се разчита изключително рядко.

Но защо компаниите инвестират в такива структури, плащат заплати на експерти, поддържат огромна документация и регулярно покриват определени стандарти? Защото е по-лесно. Държавата сама е създала тази ситуация, като за участие в обществени поръчки за инфраструктурни обекти почти винаги се поставя изискване кандидатите да имат договор или да притежават акредитирана лаборатория за изпитване на строителни материали.

От друга страна, законодателството по никакъв начин не ограничава свързаността на тези лаборатории с фирмите, за които правят изследвания. Изпълнителният директор на БСА инж. Ирена Бориславова обясни за "Капитал", че самия стандарт, по който се акредитират тези лаборатории, позволява това. Формално конфликтът на интереси се заобикаля с декларации за независимост и ненамеса от собственика, с приемането на вътрешни правила в лабораторията и т.н. Или казано иначе, разчита се на добросъвестност. Както случаят "Своге" загатна, това понякога е убийствено рисково.

Контрол с бели петна

"Бизнесът разсъждава, че след като е инвестирал собствени средства и плаща за издръжка, значи лабораторията е длъжна да издаде това, което иска и както го иска", казва Ваня Тодорова, която е работила като външен оценител за БСА. Бивш ръководител на голяма компания дори обясни, че често резултати се "нагласят" с идеята да се върви по-бързо със строителството, а за съответствието лабораторията се грижи после.

От самата агенция са категорични, че извършват регулярни проверки на място в лабораториите и не допускат манипулации. "Надзорът се осъществява чрез оценка на място за установяване съответствието на акредитираните лица с изискванията за акредитация и с процедурите за акредитация на агенцията, като се взема предвид и участие на акредитираните лаборатории в междулабораторни сравнения, изпитвания за пригодност или други дейности, удостоверяващи компетентността на акредитираните лица", заяви инж. Бориславова. Тук обаче съществува възможността благоразположението на оценителите на БСА да бъде купено, макар инж. Бориславова да твърди, че има последващ контрол върху дейността им. Хора от сектора признават, че по време на проверки получават подаръци и почерпки, за да напишат положителна оценка.

Любопитен нюанс в процеса на контрол е и фактът, че понякога самите шефове на строителни лаборатории проверяват своите колеги. Такъв е случаят с Мартин Недков, който е бил ръководител на една от лабораториите на "Трейс", а сега се води прокурист на "Институт по транспортно строителство и инфраструктура" ООД. Фирмата формално няма нищо общо с "Трейс", но в миналото е била собственост на мажоритарния акционер на холдинга проф. Николай Михайлов. Адресът на управлението й пък е на седмия етаж в Университета по архитектура, строителство и геодезия - там където е катедра "Пътища", чийто ръководител е проф. Михайлов.

Недков е и един от външните оценители на службата по акредитация. От ведомството обясняват, че няма проблем при използването на такива хора, тъй като оценяваните лаборатории имат право да откажат посещение от конкретен експерт, ако има притеснение за неговата обективност. Например ако Недков трябва да проверява лаборатория на ГБС, дружеството може да се оплаче, че му пращат конкурент на проверка, който би могъл да не действа коректно. Директорката на БСА казва още, че за проверките разчитат именно на такива експерти като Недков, тъй като те са професионалисти в областта и най-добре биха оценили дали дадена лаборатория отговаря на изисквания.

Пред "Капитал" Недков заяви, че контролът върху лабораториите е изключително строг и манипулации с изследванията са невъзможни. Той също така категорично отрече да му е бил оказван натиск от ръководството на "Трейс", когато официално е работил за тях.

Кой какво ми носи

Всъщност основният проблем не е в свързаността на лабораториите със строителни фирми или с качеството на техните анализи. Първото, както казахме, е допустимо по стандарт, а за второто гарантират проверките на БСА, че уредите са калибрирани и експертите, които ги ползват, имат необходимата квалификация.

Основният проблем е, че не е задължително изобщо да има връзка между изследваното и вложеното. "Една лаборатория може да е много добра като материална база и експертен потенциал, пробата, която е донесена, да е перфектна, но в действителност при изпълнението на проекта да се вложат други продукти", казва Ваня Тодорова.

На практика се получава така, че по документи лабораториите работят добре и спазват разпоредбите. Но никой не проверява кой и какви проби им носи. Повечето лаборатории не изпращат свои експерти на място да вземат материал за изследване, а им го носят фирмите, които имат нужда от документ за качествата на въпросния материал.

Тази дупка не изглежда да притеснява някого. От службата по акредитация казват, че тяхната роля е да следят дали лабораториите спазват изискванията на акредитацията си. Самите лаборатории носят отговорност единствено за пробата, която са изпитали. А възложителите се оправдават с представените от лабораторията протоколи, когато приемат даден обект за изпълнен.

"Никой не може да гарантира, че качеството на целия използван материал е точно като в пробата. За да бъде така, трябва да се правят анализи на всеки килограм от него, което е невъзможно", казва Мартин Недков и насочва вниманието към тези, които приемат завършения строителен обект.

Институт за красота

И както винаги в последно време, стигаме до Агенция "Пътна инфраструктура". Към ведомството има специален Институт по пътищата и мостовете, чиято основна цел е именно да анализира качеството на пътното строителство, за което има и нужната акредитация от БСА. Ако се върнем на казуса с пътя край Своге, именно този институт е трябвало да извърши проверка на асфалта, преди отсечката да бъде официално приета от АПИ. Такава проверка обаче не е имало.

Въпросният институт изключително рядко извършва превантивни проверки на строителните обекти. Дейността му се свежда само до анализи по сигнал или в критични ситуации като тази при инцидента с автобуса. Още в края на август "Капитал" изпрати въпроси до института какви анализи на пътната настилка по шосето през Искърското дефиле са правени, но отговори така и не бяха получени.

Тук е момента да споменем, че до неотдавна директор на отдел "Конструктивни качества на настилките" в звеното е била инж. Людмила Лазарова. Това е съпругата на дългогодишния ръководител на АПИ Лазар Лазаров, който сега бе изслушан от следствието във връзка с трагедията край Своге. Именно по негово време е полаган асфалтът, а формалното приемане на пътя става две седмици след освобождаването му от поста. По неофициална информация Лазарова все още работи в института, макар името й да не фигурира никъде в сайта му.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Държавната компания, която ще строи "Хемус", как Делян Пеевски уби "Булгартабак" и още

19 яну 2019, 1041 прочитания

Седмични новини за енергетика Седмични новини за енергетика

В рубриката събираме всички най-важни новини от последните седем дни

18 яну 2019, 1541 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Сър Лапчев удържа победа над дъсчена тоалетна за туристи

След спешни мерки на кмета на Царево леката постройка в парцела на изявен опонент на застрояването на Корал ще бъде разрушена

Ефектите от Brexit без сделка за българите

Правата на българите във Великобритания ще зависят от българските мерки спрямо британските граждани в България

Краят на "Булгартабак"

За седем години контролираният от Делян Пеевски холдинг затвори всички производства, а държавата не вижда проблем

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Книга: Тара Съливан - "Златното момче"

Дебютният роман на американската писателка ни представя историята на дете-албинос в Африка

Седем дни в Санкт Петербург

Град на контрасти, театри и невероятни истории

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 19.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 19.01.2019 Прочетете