Кой проверява асфалта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой проверява асфалта

Никой не може да гарантира, че качеството на асфалта е еднакво по целия пътен участък

Кой проверява асфалта

Всички строителни лаборатории в България са свързани с пътностроителни фирми, но това не е големият проблем

Ивайло Станчев
12762 прочитания

Никой не може да гарантира, че качеството на асфалта е еднакво по целия пътен участък

© Цветелина Белутова


Има проблем с асфалта, заяви бившият вече министър Николай Нанков след трагичния инцидент с автобуса край Своге, при който загинаха 17 души. По думите му се разбра, че изпитванията на асфалта са правени в свързана със строителя "Трейс" лаборатория. Но това въобще не е изолиран случай, а е правило в България.

Почти всички фирми от бранша имат собствени звена за анализи на строителните материали, които използват, за да докажат пред възложителите качеството на изпълнените дейности. С други думи, фирмата строи един път, после други служители на същата фирма доказват, че този път е построен качествено.

Този абсурд не само не е забранен от закона, а е често задължително изискване за участие в обществени поръчки. Най-големият проблем е, че държавата отдавна е вдигнала ръце и се е отказала да контролира асфалта, по който караме.

Всеки иска да има

България е може би рекордьор по брой лаборатории за строителни материали. По данни на Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация" (БСА) у нас има над 70 акредитирани лаборатории - повечето притежание на строителни фирми. Това е изключително голяма бройка за страна като България и е очевидно, че лабораториите разчитат единствено на поръчки от своя собственик.

Според хора от строителния сектор при сегашната ситуация такава структура е почти невъзможно да функционира като самостоятелно търговско дружество, тъй като то не би имало достатъчно клиенти, за да си покрива разходите. Като част от голяма строителна фирма обаче това е без значение, защото заплатите са осигурени от собственика, а работата е според нуждите му. На външни клиенти се разчита изключително рядко.

Но защо компаниите инвестират в такива структури, плащат заплати на експерти, поддържат огромна документация и регулярно покриват определени стандарти? Защото е по-лесно. Държавата сама е създала тази ситуация, като за участие в обществени поръчки за инфраструктурни обекти почти винаги се поставя изискване кандидатите да имат договор или да притежават акредитирана лаборатория за изпитване на строителни материали.

От друга страна, законодателството по никакъв начин не ограничава свързаността на тези лаборатории с фирмите, за които правят изследвания. Изпълнителният директор на БСА инж. Ирена Бориславова обясни за "Капитал", че самия стандарт, по който се акредитират тези лаборатории, позволява това. Формално конфликтът на интереси се заобикаля с декларации за независимост и ненамеса от собственика, с приемането на вътрешни правила в лабораторията и т.н. Или казано иначе, разчита се на добросъвестност. Както случаят "Своге" загатна, това понякога е убийствено рисково.

Контрол с бели петна

"Бизнесът разсъждава, че след като е инвестирал собствени средства и плаща за издръжка, значи лабораторията е длъжна да издаде това, което иска и както го иска", казва Ваня Тодорова, която е работила като външен оценител за БСА. Бивш ръководител на голяма компания дори обясни, че често резултати се "нагласят" с идеята да се върви по-бързо със строителството, а за съответствието лабораторията се грижи после.

От самата агенция са категорични, че извършват регулярни проверки на място в лабораториите и не допускат манипулации. "Надзорът се осъществява чрез оценка на място за установяване съответствието на акредитираните лица с изискванията за акредитация и с процедурите за акредитация на агенцията, като се взема предвид и участие на акредитираните лаборатории в междулабораторни сравнения, изпитвания за пригодност или други дейности, удостоверяващи компетентността на акредитираните лица", заяви инж. Бориславова. Тук обаче съществува възможността благоразположението на оценителите на БСА да бъде купено, макар инж. Бориславова да твърди, че има последващ контрол върху дейността им. Хора от сектора признават, че по време на проверки получават подаръци и почерпки, за да напишат положителна оценка.

Любопитен нюанс в процеса на контрол е и фактът, че понякога самите шефове на строителни лаборатории проверяват своите колеги. Такъв е случаят с Мартин Недков, който е бил ръководител на една от лабораториите на "Трейс", а сега се води прокурист на "Институт по транспортно строителство и инфраструктура" ООД. Фирмата формално няма нищо общо с "Трейс", но в миналото е била собственост на мажоритарния акционер на холдинга проф. Николай Михайлов. Адресът на управлението й пък е на седмия етаж в Университета по архитектура, строителство и геодезия - там където е катедра "Пътища", чийто ръководител е проф. Михайлов.

Недков е и един от външните оценители на службата по акредитация. От ведомството обясняват, че няма проблем при използването на такива хора, тъй като оценяваните лаборатории имат право да откажат посещение от конкретен експерт, ако има притеснение за неговата обективност. Например ако Недков трябва да проверява лаборатория на ГБС, дружеството може да се оплаче, че му пращат конкурент на проверка, който би могъл да не действа коректно. Директорката на БСА казва още, че за проверките разчитат именно на такива експерти като Недков, тъй като те са професионалисти в областта и най-добре биха оценили дали дадена лаборатория отговаря на изисквания.

Пред "Капитал" Недков заяви, че контролът върху лабораториите е изключително строг и манипулации с изследванията са невъзможни. Той също така категорично отрече да му е бил оказван натиск от ръководството на "Трейс", когато официално е работил за тях.

Кой какво ми носи

Всъщност основният проблем не е в свързаността на лабораториите със строителни фирми или с качеството на техните анализи. Първото, както казахме, е допустимо по стандарт, а за второто гарантират проверките на БСА, че уредите са калибрирани и експертите, които ги ползват, имат необходимата квалификация.

Основният проблем е, че не е задължително изобщо да има връзка между изследваното и вложеното. "Една лаборатория може да е много добра като материална база и експертен потенциал, пробата, която е донесена, да е перфектна, но в действителност при изпълнението на проекта да се вложат други продукти", казва Ваня Тодорова.

На практика се получава така, че по документи лабораториите работят добре и спазват разпоредбите. Но никой не проверява кой и какви проби им носи. Повечето лаборатории не изпращат свои експерти на място да вземат материал за изследване, а им го носят фирмите, които имат нужда от документ за качествата на въпросния материал.

Тази дупка не изглежда да притеснява някого. От службата по акредитация казват, че тяхната роля е да следят дали лабораториите спазват изискванията на акредитацията си. Самите лаборатории носят отговорност единствено за пробата, която са изпитали. А възложителите се оправдават с представените от лабораторията протоколи, когато приемат даден обект за изпълнен.

"Никой не може да гарантира, че качеството на целия използван материал е точно като в пробата. За да бъде така, трябва да се правят анализи на всеки килограм от него, което е невъзможно", казва Мартин Недков и насочва вниманието към тези, които приемат завършения строителен обект.

Институт за красота

И както винаги в последно време, стигаме до Агенция "Пътна инфраструктура". Към ведомството има специален Институт по пътищата и мостовете, чиято основна цел е именно да анализира качеството на пътното строителство, за което има и нужната акредитация от БСА. Ако се върнем на казуса с пътя край Своге, именно този институт е трябвало да извърши проверка на асфалта, преди отсечката да бъде официално приета от АПИ. Такава проверка обаче не е имало.

Въпросният институт изключително рядко извършва превантивни проверки на строителните обекти. Дейността му се свежда само до анализи по сигнал или в критични ситуации като тази при инцидента с автобуса. Още в края на август "Капитал" изпрати въпроси до института какви анализи на пътната настилка по шосето през Искърското дефиле са правени, но отговори така и не бяха получени.

Тук е момента да споменем, че до неотдавна директор на отдел "Конструктивни качества на настилките" в звеното е била инж. Людмила Лазарова. Това е съпругата на дългогодишния ръководител на АПИ Лазар Лазаров, който сега бе изслушан от следствието във връзка с трагедията край Своге. Именно по негово време е полаган асфалтът, а формалното приемане на пътя става две седмици след освобождаването му от поста. По неофициална информация Лазарова все още работи в института, макар името й да не фигурира никъде в сайта му.

Има проблем с асфалта, заяви бившият вече министър Николай Нанков след трагичния инцидент с автобуса край Своге, при който загинаха 17 души. По думите му се разбра, че изпитванията на асфалта са правени в свързана със строителя "Трейс" лаборатория. Но това въобще не е изолиран случай, а е правило в България.

Почти всички фирми от бранша имат собствени звена за анализи на строителните материали, които използват, за да докажат пред възложителите качеството на изпълнените дейности. С други думи, фирмата строи един път, после други служители на същата фирма доказват, че този път е построен качествено.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    mathilda avatar :-|
    mathilda

    Наличието на собствена лаборатория към строителната фирма е задължително изискване от страна на възложителя. Така че да се прокарват идеи за корупция и конфликт на интереси и да се прехвърля вината върху строителната фирма е несериозно.

  • 2
    tonio26 avatar :-|
    tonio26

    Ако проектът е неправилно направен и зададен, има ли значение какъв е асфалтът ?

  • 3
    vnikolov79 avatar :-?
    vnikolov79

    От пътища нищо не разбирам, но постоянно чувам за всеки проект се избират изпълнител и строителен надзор. Та изпълнителят си мисля аз трябва да изпълнява, но контрола трябва да осъществи надзора. Те трябва да имат лаборатории, експерти и да взимат проби на определено време и внезапно. Защо всички говорят за Трейс а не се споменава кой е трябвало да осъществи строителният надзор?

  • 4
    kikok avatar :-|
    kikok

    Това, че асфалта не съдържа това, което трябва спрямо съвременните стандарти, е ясно на всички, но не се вижда с просто око. Това, което се вижда и затруднява шофирането, особено нощем, е избледняващите и изчезващи, само за няколко месеца след полагането, маркировки и линии с бяла боя. Какво е становището на властите?

  • 5
    oyj52578755 avatar :-|
    Илия Ценев


    23 сеп 2018 08:121
    -+
    Перфектен анализ !!! Защо ли нито една друга медия не поддържа темата за качеството на асфалта положен на пътя-убивц край Своге ? Каква е ролята на лабораториите за изпитване, работещи под надзора на БЪЛГАРСКАТА СЛУЖБА ЗА АКРЕДИТАСИЯ (БСА) ? Защо Прокуратурата се усъмни в БЕЗПРИСТРАСТНОСТА на акредитираните от БСА лаборатории и ще анализира пробите от асфалта в чужбина ? Поставените въпроси чакат отговори и се надявам, че вестник КАПИТАЛ ще ги намери. Другите медии също могат да ги потърсят !!!
    _____

  • 6
    rudeboy avatar :-?
    Antonio

    За Евро проектите отговорността не може да се прехвърля и дори при избор на под-изпълнители, контролни лаборатории или надзорници си остава пак за съответното Министерство.
    При бюджетно финансиране се прилага българското законодателство и в тези случаи може да се прехвърля отговорността по веригата.
    Има ли участие на Евро пари, процедурата задължително се провежда по европейското законодателство и всичко останало се смята за сериозно престъпление!
    В Европа не ядат доматите с колците и са напълно наясно кога и как стават измамите и не случайно отклоняването или присвояването на обществен ресурс се смята за престъпление, а не просто като нарушение!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK