Всеки иска да има

България е може би рекордьор по брой лаборатории за строителни материали. По данни на Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация" (БСА) у нас има над 70 акредитирани лаборатории - повечето притежание на строителни фирми. Това е изключително голяма бройка за страна като България и е очевидно, че лабораториите разчитат единствено на поръчки от своя собственик.

Според хора от строителния сектор при сегашната ситуация такава структура е почти невъзможно да функционира като самостоятелно търговско дружество, тъй като то не би имало достатъчно клиенти, за да си покрива разходите. Като част от голяма строителна фирма обаче това е без значение, защото заплатите са осигурени от собственика, а работата е според нуждите му. На външни клиенти се разчита изключително рядко.

Но защо компаниите инвестират в такива структури, плащат заплати на експерти, поддържат огромна документация и регулярно покриват определени стандарти? Защото е по-лесно. Държавата сама е създала тази ситуация, като за участие в обществени поръчки за инфраструктурни обекти почти винаги се поставя изискване кандидатите да имат договор или да притежават акредитирана лаборатория за изпитване на строителни материали.

От друга страна, законодателството по никакъв начин не ограничава свързаността на тези лаборатории с фирмите, за които правят изследвания. Изпълнителният директор на БСА инж. Ирена Бориславова обясни за "Капитал", че самия стандарт, по който се акредитират тези лаборатории, позволява това. Формално конфликтът на интереси се заобикаля с декларации за независимост и ненамеса от собственика, с приемането на вътрешни правила в лабораторията и т.н. Или казано иначе, разчита се на добросъвестност. Както случаят "Своге" загатна, това понякога е убийствено рисково.

Контрол с бели петна

"Бизнесът разсъждава, че след като е инвестирал собствени средства и плаща за издръжка, значи лабораторията е длъжна да издаде това, което иска и както го иска", казва Ваня Тодорова, която е работила като външен оценител за БСА. Бивш ръководител на голяма компания дори обясни, че често резултати се "нагласят" с идеята да се върви по-бързо със строителството, а за съответствието лабораторията се грижи после.

От самата агенция са категорични, че извършват регулярни проверки на място в лабораториите и не допускат манипулации. "Надзорът се осъществява чрез оценка на място за установяване съответствието на акредитираните лица с изискванията за акредитация и с процедурите за акредитация на агенцията, като се взема предвид и участие на акредитираните лаборатории в междулабораторни сравнения, изпитвания за пригодност или други дейности, удостоверяващи компетентността на акредитираните лица", заяви инж. Бориславова. Тук обаче съществува възможността благоразположението на оценителите на БСА да бъде купено, макар инж. Бориславова да твърди, че има последващ контрол върху дейността им. Хора от сектора признават, че по време на проверки получават подаръци и почерпки, за да напишат положителна оценка.

Любопитен нюанс в процеса на контрол е и фактът, че понякога самите шефове на строителни лаборатории проверяват своите колеги. Такъв е случаят с Мартин Недков, който е бил ръководител на една от лабораториите на "Трейс", а сега се води прокурист на "Институт по транспортно строителство и инфраструктура" ООД. Фирмата формално няма нищо общо с "Трейс", но в миналото е била собственост на мажоритарния акционер на холдинга проф. Николай Михайлов. Адресът на управлението й пък е на седмия етаж в Университета по архитектура, строителство и геодезия - там където е катедра "Пътища", чийто ръководител е проф. Михайлов.

Недков е и един от външните оценители на службата по акредитация. От ведомството обясняват, че няма проблем при използването на такива хора, тъй като оценяваните лаборатории имат право да откажат посещение от конкретен експерт, ако има притеснение за неговата обективност. Например ако Недков трябва да проверява лаборатория на ГБС, дружеството може да се оплаче, че му пращат конкурент на проверка, който би могъл да не действа коректно. Директорката на БСА казва още, че за проверките разчитат именно на такива експерти като Недков, тъй като те са професионалисти в областта и най-добре биха оценили дали дадена лаборатория отговаря на изисквания.

Пред "Капитал" Недков заяви, че контролът върху лабораториите е изключително строг и манипулации с изследванията са невъзможни. Той също така категорично отрече да му е бил оказван натиск от ръководството на "Трейс", когато официално е работил за тях.

Кой какво ми носи

Всъщност основният проблем не е в свързаността на лабораториите със строителни фирми или с качеството на техните анализи. Първото, както казахме, е допустимо по стандарт, а за второто гарантират проверките на БСА, че уредите са калибрирани и експертите, които ги ползват, имат необходимата квалификация.

Основният проблем е, че не е задължително изобщо да има връзка между изследваното и вложеното. "Една лаборатория може да е много добра като материална база и експертен потенциал, пробата, която е донесена, да е перфектна, но в действителност при изпълнението на проекта да се вложат други продукти", казва Ваня Тодорова.

На практика се получава така, че по документи лабораториите работят добре и спазват разпоредбите. Но никой не проверява кой и какви проби им носи. Повечето лаборатории не изпращат свои експерти на място да вземат материал за изследване, а им го носят фирмите, които имат нужда от документ за качествата на въпросния материал.

Тази дупка не изглежда да притеснява някого. От службата по акредитация казват, че тяхната роля е да следят дали лабораториите спазват изискванията на акредитацията си. Самите лаборатории носят отговорност единствено за пробата, която са изпитали. А възложителите се оправдават с представените от лабораторията протоколи, когато приемат даден обект за изпълнен.

"Никой не може да гарантира, че качеството на целия използван материал е точно като в пробата. За да бъде така, трябва да се правят анализи на всеки килограм от него, което е невъзможно", казва Мартин Недков и насочва вниманието към тези, които приемат завършения строителен обект.

Институт за красота

И както винаги в последно време, стигаме до Агенция "Пътна инфраструктура". Към ведомството има специален Институт по пътищата и мостовете, чиято основна цел е именно да анализира качеството на пътното строителство, за което има и нужната акредитация от БСА. Ако се върнем на казуса с пътя край Своге, именно този институт е трябвало да извърши проверка на асфалта, преди отсечката да бъде официално приета от АПИ. Такава проверка обаче не е имало.

Въпросният институт изключително рядко извършва превантивни проверки на строителните обекти. Дейността му се свежда само до анализи по сигнал или в критични ситуации като тази при инцидента с автобуса. Още в края на август "Капитал" изпрати въпроси до института какви анализи на пътната настилка по шосето през Искърското дефиле са правени, но отговори така и не бяха получени.

Тук е момента да споменем, че до неотдавна директор на отдел "Конструктивни качества на настилките" в звеното е била инж. Людмила Лазарова. Това е съпругата на дългогодишния ръководител на АПИ Лазар Лазаров, който сега бе изслушан от следствието във връзка с трагедията край Своге. Именно по негово време е полаган асфалтът, а формалното приемане на пътя става две седмици след освобождаването му от поста. По неофициална информация Лазарова все още работи в института, макар името й да не фигурира никъде в сайта му.