С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 14 сеп 2018, 18:39, 4228 прочитания

Авторските права в интернет - справедливост или цензура

ЕС може да задължи интернет компаниите да филтрират съдържанието

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

- ЕС може да задължи интернет компаниите да филтрират съдържанието, за да се гарантира плащането на авторски права.

- Интернет търсачките и социалните платформи пък ще трябва да сключват лицензионни споразумения, за да публикуват линкове и кратки описания към медийно съдържание.

Още по темата

Интернет платформите ще трябва да плащат повече на медиите и артистите

Европейският парламент одобри правила, с които медийните издатели и държателите на авторски права ще могат да договарят разпространението на техните продукти от Google или Facebook

12 сеп 2018

Плати си за линка, ей!

ЕС е на път да прокара съществени промени в режима на авторското право, които ще засегнат всички онлайн потребители

20 юни 2018

Европейските издатели vs. Google

Европейската комисия предложи нова директива, която позволява на издателите да се противопоставят на използването на онлайн съдържанието им

1 апр 2017

Данъци, глоби, GDPR... За последните няколко години Брюксел атакува интернет компаниите с поредица от разследвания и нови регулации. Но нито едно от тях не може да се сравни по разгорещеност на дебата като предложенията за въвеждане на изискването онлайн платформите за споделяне на съдържание да проверяват предварително качваните в техните сървъри материали за наличието на авторски права, както и правото на медиите да изискват заплащане за публикуването от трети страни на линкове и кратки описания на тяхното съдържание.

За поддръжниците на двете мерки, които тази седмица бяха гласувани с убедително мнозинство от Европейския парламент, те са спасението на творческата индустрия и традиционните медии от игото на интернет компаниите, които си присвояват приходите от техния продукт. За противниците им те са равнозначни на цензура или най-малкото ефектът от тях няма да бъде този, който се очаква.

"Днешното решение е тежък удар за свободния и отворен интернет. С одобряването на нови правни и технически ограничения за това, което можем да публикуваме и споделяме онлайн, Европейският парламент поставя корпоративните печалби пред свободата на словото и изоставя отдавнашни принципи, които превърнаха интернет в това, което е днес", каза евродепутатът Джулия Реда, която активно лобираше срещу поправките.

Европейският съвет на издателите пък нарече гласуването историческо, като според браншовата асоциация то ще създаде повече справедливост в дигиталната екосистема. Според издателите новите правила ще подобрят възможността им да преговарят с интернет гигантите, които до този момент пренебрегваха техните искания.

"Да @@@ тая еМ Пе тройка"



Накратко, с новото законодателство Брюксел се опитва да пребалансира отношенията между интернет компаниите и създателите на съдържание в полза на последните.

Асоциациите, които защитават държателите на авторски права, отдавна твърдят, че се е образувала огромна "разлика в стойността" между това, което музикантите или артистите получават, и приходите, които се генерират от онлайн доставчиците, които използват техния продукт. Този проблем в България е по-популярен от песента на "Ъпсурт" "Колега".

Според германската GEMA и европейската IFPI само за Европа сумата за тази разлика е около 5 млрд. евро годишно. Например около 60 процента от трафика на youtube са музикални файлове, но значителна част от тях са без платени авторски права. С въвеждането на предварителната проверка държателите на авторски права се надяват да си възвърнат част от изгубените приходи.

Медиите пък, които и без това са обезкървени от конкуренцията с онлайн гигантите, се надяват да си възвърнат част от изгубените приходи, като монетизират част от сега незащитеното си съдържание.

Стандартната защита на авторското право покрива само публикуването на значителна част от авторският материал. Линкът и дори кратко описание очевидно не са съществена част от материала. Въпреки това голяма част от бизнеса на платформи като facebоok, google или по-малки агрегатори на новини е именно публикуването на линкове. Резултатите от търсенето в google привличат основното количество реклама, но издателите не получават нищо от нея, въпреки че именно те са една от съществените причини за оборота на търсачките.

Google например отказва да връща част от рекламните си приходи обратно към тези, на базата на чието съдържание глобалният гигант формира приходите си. Според интернет търсачката тя извършава безплатно разпространение на медийното съдържание, като по този начин увеличава читателите на медиите.

Въпреки безплатното разпространение приходите явно се пренасочват към търсачките и платформите, което задушава развитието на медиите, които имат все по-малка възможност да поддържат големи екипи или пък скъпи и продължителни журналистически проекти.

Обратен ефект

Двете предложени мерки обаче имат доста недостатъци, най-очевидните от които са рисковете за налагане, дори неволно, на цензура, както и ограничаването на възможностите за споделяне на информация.

Под повърхността има и други проблеми. Например какво се случва, ако google откаже да сключва лицензионни споразумения и просто престане да индексира сайтовете на медиите, които са поискали заплащане за линковете към статиите си? В случая с Испания, в която вече има подобно законодателство, това доведе до изтегляне от местния пазар на новинарската функция на google. Във Франция и Белгия обаче глобалната търсачка направи някои стъпки, за да разреши проблемите си с медиите.

Законодателството не казва и какво е откъс от статия, която описва линк – едно изречение, пет или едно изречение от пет хиляди знака. По този начин се оставя много широка интерпретация на предлаганите правни норми (в първоначалният текст дори думите в линка щяха да са защитени).

Налагането на предварителна проверка на качваното съдържание неизбежно ще удари творческата интерпретация върху различни авторски произведения. "Докато алгоритмите не се научат да се шегуват", както образно илюстрира проблема Реда, ще бъдат засегнати пародиите и така популярните мемета (често откъси от филми или телевизионни програми). Много правителства пък ще бъдат изкушени да използват тези правила, за да налагат ограничения. Както споменаха няколко евродепутати, в деня, в който европарламентът критикуваше Унгария за ограничаване на свободата на словото, депутатите приеха възможност Будапеща да налага още по-строги, но законни ограничения.

Вероятно крайните сценарии няма да се осъществят, но ефектът от новите мерки, ако бъдат окончателно одобрени от ЕП и страните членки, може да се окаже ненадеен. Например така както преди две десетилетия борбата със сайтовете за споделяне на музика в крайна сметка даде началото на стрийминг услугите, сега може да се окаже, че медиите и интернет платформите може да стигнат до нови методи за разпространение на новините.
Има риск от заглушаване на критичните публикации

Преподавателят по медийно право в СУ "Св. Климент Охридски" проф. Нели Огнянова пред "Капитал"

Кои според вас са проблемните зони в новата директива за авторското право?

- От самото начало се очертаха две много спорни предложения. Едното е за създаване на ново сродно право за издателите – по логиката на правата на радио- и телевизионните организации върху програмите (чл.11), което ще направи по-трудно споделянето на новинарски източници и ще се отрази негативно върху свободата на информацията. Другото е за въвеждане на средства за защита на авторските права чрез "контрол на входа", включително филтриране (чл.13). Има и други въпроси, по които се търси компромис.

Директивата ще трябва да се въведе в националните законодателства – следователно нейните разпоредби трябва да са изключително ясни и прецизно формулирани. Ако има неясноти, те се използват от правителствата срещу свободата на информацията. Издателите би трябвало да знаят от собствен опит, че има реален риск от заглушаване на критичните публикации от страна на всеки, който е на власт днес или в бъдеще, под знамето на защитата на авторските права.

Как свободата на информацията може да се окаже застрашена?

- Преглед дори само на основните възражения на експертите убедително показва защо трябваше да се отхвърлят чл.11 и чл.13 от проекта. Член 11 е стъпка, с която Европейският съюз се намесва в противопоставянето между големите издателски концерни от ЕС – вдъхновители на предложението, и големите интернет компании, като взима страната на издателските концерни.

Подкрепа на качествената журналистика не означава подкрепа на мощни лобисти, дори когато са от ЕС. Ако приходите от реклама вече са у интернет платформите, това не се дължи на сегашната уредба на авторските права - интернет гигантите събират огромно количество лични данни, използват ги за таргетирана реклама и по тази причина заедно с по-ниската цена стават привлекателни за рекламодателите.

Подкрепа на качествената журналистика е необходима, но не чрез възпроизвеждане на негативния опит на държави като Германия и Испания. Там издателите плащат милиони съдебни разноски, за да установяват в съдебни спорове какво е законно и какво е незаконно. Стотици преподаватели и учени от европейски университети в отворено писмо описват рисковете от приемането на чл.11 и посочват, че това е много опасен ход, чиито последици не са докрай предвидими.

Член 13 ще принуди онлайн платформите да наблюдават поведението на своите потребители и да създават технологии за предварително цензуриране на съдържание, което в някои хипотези би могло да нарушава авторски права, но в други не. Софтуерът за мониторинг не различава законните употреби като пародия, специално разрешени изключения и други възможности за легална употреба.

Освен това тази разпоредба ще укрепи господството на няколко големи играча в мрежата – само най-големите сайтове и медийни групи ще могат да си позволят да създават и прилагат тези инструменти. Високите разходи за разработка на подобни технологии за наблюдение на съдържанието вероятно ще доведат до това тя да бъде въведена от няколко големи доставчика, базирани в САЩ, които още повече ще укрепят пазарната си позиция и ще имат пряк достъп до поведението на всички потребители на интернет платформи в ЕС.

Създадените нови тежести за интернет компаниите пък ще обезсърчават инвестициите в ново съдържание, нови платформи и ефективна конкуренция на доминиращите платформи. И накрая, поради несъвършената технология ще има лица, които са "виновни до доказване на противното", тъй като са погрешно идентифицирани като нарушители. Не става дума просто за две разпоредби. Сега се конструира бъдещата глобална цифрова медийна екосистема. Производители на съдържание, издатели, разпространители, потребители имат различни интереси и различна мечта за себе си. Въпросът е как ще успеят да се позиционират в новата цифрова екосистема.

Интервюто взе Весислава Антонова

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Парламентът смени тримата министри, Турция ще реже бюджетни разходи Вечерни новини: Парламентът смени тримата министри, Турция ще реже бюджетни разходи

И още: Раздвоение в българската политика заради Унгария; Изненандвща среща на Ахмед Доган с американския посланик; Сашо Дончев напуска БСК

20 сеп 2018, 98 прочитания

Сашо Дончев напуска стопанската камара Сашо Дончев напуска стопанската камара

Досегашният председател на УС на организацията посочва като мотив ниската й ефективност и конформизма в полза на "политически назначените бизнесмени"

20 сеп 2018, 53 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
"Уорли Парсънс" осъди НЕК за 37 млн. евро заради АЕЦ "Белене"

Арбитражното дело бе заведено заради прекратен договор по времето на Драгомир Стойнев

Следващата трагедия в Сирия

Офанзивата в Идлиб може да има ужасяваща цена с 3 млн. души, които няма къде да отидат

Нов телевизионен сезон без изненади

Доминацията на развлекателния жанр в сектора продължава

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Кино: "Мястото"

Ироничен трилър за границите на ежедневните желания

Книга: Уилям Фокнър - "Докато лежах и умирах"

Една от класиките на американската литература се появява за първи път на български език

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 37

Капитал

Брой 37 // 15.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Парламентът смени тримата министри, Турция ще реже бюджетни разходи

Емисия

DAILY @7PM // 20.09.2018 Прочетете