Росен Желязков е номиниран за министър на транспорта

Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Росен Желязков е номинацията за нов министър на транспорта на мястото на подалия оставка Ивайло Московски. Това стана известно днес след заседанието на Коалиционния съвет на управляващата коалиция, а новината съобщиха на брифинг лидерът на "Атака" и съпредседател на коалиция "Обединени патриоти" Волен Сидеров и зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. Цветанов обяви, че намерението на управляващите е да вкарат министерската рокада за гласуване в парламента в четвъртък.

Рокадата в кабинета

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Трима министри подадоха оставки на 31 август по нареждане на премиера Бойко Борисов като начин за поемане на политическа отговорност за трагичната катастрофа край Своге, съпричинена от лошото качество на пътя – министърът на вътрешните работи Валентин Радев, министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков и Ивайло Московски. Десет дни по-късно, на 10 септември премиерът Бойко Борисов обяви имената новите трима – народната представителка от ГЕРБ Петя Аврамова трябва да замени Николай Нанков като министър на регионалното министерство, главният секретар на МВР Младен Маринов да замести Валентин Радев, а зам.-министърът на икономиката Александър Манолев да оглави икономическото министерство.

Рокадата трябваше да бъде гласувана в парламента миналия четвъртък, но в последния момент бе отложена с аргумента, че президентът не е подписал указ за освобождаването на Младен Маринов като главен секретар, а без това изборът му е невъзможен. Тази теза бе оспорена от конституционалисти още същия ден – според тях новоназначените министри имат едномесечен срок да се освободят от несъвместимости след избора, което само по себе си предполага, че изборът се прави преди това. Но още същия ден по обед Александър Манолев обяви, че оттегля кандидатурата си за министър на транспорта заради публикация в "Капитал", в която се съобщават факти от биографията му.

На днешния брифинг на Сидеров и Цветанов и двамата призоваха президента да подпише указа за освобождаването на Маринов.



Росен Желязков

Номинацията на Росен Желязков всъщност е поредното потвърждение, че "дългата скамейка от кадри на ГЕРБ" е мит. Желязков оглави КРС само преди девет месеца, като тази позиция е с петгодишен мандат. Преди това беше назначен за председател на новосъздадената Държавна агенция "Електронно управление", където направи заявка за амбициозна политика в тази сфера, но престоя на този пост само година и три месеца – от септември 2016 г., когато бе назначен, до 20 декември 2017 г., когато бе обявено прехвърлянето му начело на КРС.

Иначе самият Желязков има повече от 20 години опит в администрацията – първо в Столичната община, а после и в Министерския съвет. Работи като юрист в общинската администрация от 1994 г., бил е зам.-кмет на район "Лозенец". От 2003 г. до юли 2009 г. е секретар на Столичната община, където го завари Бойко Борисов, който стана кмет на София през 2005 г. След като ГЕРБ спечели парламентарните избори през 2009 г., Росен Желязков става главен секретар на Министерския съвет от 2009 до 2013 г., когато Борисов подаде оставка на първия си кабинет. В периода 2014-2016 г., по време на второто правителство на ГЕРБ, е съветник на премиера Борисов по въпросите на държавната администрация и електронното управление.

Преди да бъде избран за председател на Държавна агенция "Електронно управление" през март 2016 г., той беше предложен от ГЕРБ за председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), като остана единствен кандидат за поста. Тогава обаче изненадващо оттегли кандидатурата си, като обясни, че не иска да се състезава сам със себе си, а и междувременно се чуха упреци за предопределеност на състезанието именно по тази причина. Оттеглянето му направи възможен изборът на Юлия Ненкова за председател на КЗК, която също остана единствен кандидат с предопределен избор, но това не я смути.

Делото "Костинброд"

Името на Росен Желязков нашумя в публичното пространство, след като прокуратурата спекулативно раздуха скандала "Костинброд" в деня за размисъл преди гласуването на парламентарните избори през май 2013 г. (11 май). По това време Желязков е главен секретар в служебното правителство на Марин Райков и в това си качество получи обвинение по т.нар. афера "Костинброд". Първоначалните изявления на прокуратурата, че е разкрила подготовка за манипулиране на изборите, очаквано се оказаха хвърлени на вятъра без доказателства. Желязков бе обвинен, че не бил упражнил контрол върху отпечатването на бюлетините за изборите през 2013 г., което е довело до надпечатване на около 350 000 бюлетини и с това е била набавена облага за печатницата.

Обвинението очаквано се провали. Две съдебни инстанции постановиха, че бившият главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков не е извършил никакво престъпление по костинбродския случай. Не само това – в хода на делото срещу него безспорно се е доказало, че си е вършил работата добросъвестно, като създал организация за ежедневен контрол и отчетност, констатира съдът. Прокуратурата се отказа да протестира оправдателната присъда след втората инстанция – Софийския градски съд (СГС), и тя влезе в сила. Това става ясно от мотивите на Софийския градски съд към присъдата, с която Желязков беше напълно оправдан. По-късно и прокуратурата отказа да я протестира, и тя влезе в сила през 2015 г., малко повече от две години след изборите през май 2013 г.

Договорът с Microsoft

Преди години името на Желязков бе замесено и в дискусията около обществените поръчки за закупуване на лицензи за софтуер на Microsoft за нуждите на държавната администрация по една непрозрачна практика за договаряне с посредник, която всъщност Желязков наследи като главен секретар на МС от предишния екип на министъра на държавната администрация Димитър Калчев. През март 2002 г. министър Калчев сключва споразумение с Microsoft Ireland Operations Limited за предоставянето на лицензи за софтуер, като споразумението е сключено без обществена поръчка, договарянето не се извършва директно, а през посредник – ЦАПК "Прогрес" (собственост на близкия до БСП бизнесмен Пламен Матеев), държавата в крайна сметка не купува, а само наема съответните продукти, а самият договор е пазен в пълна тайна. Той се подновява през 2007 г. със срок до 2011 г. През 2008 г. Софийската градска прокуратура образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител за длъжностно престъпление, но то е прекратено.

През 2012 г. държавата отново сключва същия договор със същия посредник, но след обществена поръчка, на която се явяват четири фирми и сдружения. Още при обявяването на поръчката се чуха възражения за цената и въобще - за необходимостта от такъв договор, а след като премиерът Бойко Борисов се яви на парламентарно запитване, отправено от депутатите Петър Курумбашев (БСП) и Волен Сидеров ("Атака"), той обеща да отмени поръчката, ако главният секретар на МС Росен Желязков не успее да убеди опозицията в прозрачността на процедурата. Срещите между депутатите и Желязков в крайна сметка не спряха конкурса.

Любопитното е, че междувременно в Румъния през 2016 г. бившият министър на комуникациите, както и бизнесмени, бяха осъдени на затвор за аналогичен случай по т.нар. дело "Майкрософт" във връзка с осигуряване на лицензи на Microsoft за администрацията при условия, които ощетяват държавния бюджет – без обществена поръчка, при директно договаряне с един-единствен предопределен изпълнител, който изпълнява ролята на посредник, а лицензите са взети под наем, с подновяване на договора след определен срок. Отстъпката за закупуване на голям брой лицензи там е усвоена като комисиона.