Дискусията по закона на Пеевски за медиите мина формално, със заявки за добри намерения
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дискусията по закона на Пеевски за медиите мина формално, със заявки за добри намерения

Двама от вносителите на законопроекта - Йордан Цонев и Велислава Кръстева (вдясно), редом до председателя на медийната комисия Вежди Рашидов и еврокомисарката по информационни технологии Мария Габриел.

Дискусията по закона на Пеевски за медиите мина формално, със заявки за добри намерения

Неуместно е прозрачността на медиите да се решава през закон за депозиране на печата, смятат институции и експерти

Весислава Антонова
4771 прочитания

Двама от вносителите на законопроекта - Йордан Цонев и Велислава Кръстева (вдясно), редом до председателя на медийната комисия Вежди Рашидов и еврокомисарката по информационни технологии Мария Габриел.

© Надежда Чипева


Европейската комисия работи върху кодекс за борба с онлайн дезинформацията, който ще бъде готов до края на този месец. Работната група, която се занимава с текста, е натоварена да изготви индикатори, чрез които да се следи дали този кодекс работи. През декември се очаква комисията да представи анализ за неговата ефективност и ако има проблеми, текстовете ще бъдат допълнени и прецизирани. Това съобщи еврокомисарят по информационни технологии Мария Габриел по време на дискусията, организирана от парламентарната комисия по култура и медии в Народното събрание за приетия на първо четене законопроект за прозрачност на медиите.

Сбъркан адресат

Законопроектът за медийната прозрачност, внесен от четирима депутати от ДПС - Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева, всъщност предвижда промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. С тези промени се създават редица задължения за медиите, които реално нямат никакво отношение към депозирането. В края на август в писмо до парламента и до министъра на културата Боил Банов Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" предупреди, че тези промени са изцяло извън обхвата на закона за депозирането на печата. Навсякъде по света, където има такива закони за задължителното депозиране на печатни и други произведения, не съдържат текстове за прозрачност на медиите, тъй като това няма как са е част от темата, се казва в писмото. Същото се казва и в становището на Министерството на културата, както и в позицията на Асоциацията на европейските журналисти, разпространена днес. По време на днешната дискусия зам.-председателят на медийната комисия Дияна Саватева (ГЕРБ) обърна внимание, че може би името на закона трябва да се промени.

Вносителите от ДПС твърдят, че предлаганите промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения ще имат положителен ефект за прозрачността на собствеността на медиите и гарантиране на свободата на словото. Проектът предвижда да се задължат всички медии да посочват на сайтовете си информация за действителния си собственик и да декларират ежегодно всяко финансиране, неговия размер и основание, както и данни за лицата, които са го предоставили. Но от декларирането се изключва информацията за банковите кредити, доходите от реклама и договорите по комуникационни програми от европейски фондове, които от години се използват за скрито финансиране.

Законопроектът беше приет на първо четене през юли, след което беше даден дълъг срок за предложения преди второто четене, които след това да бъдат обсъдени. Срокът изтече на трети септември.

Дискусия за "закона за медийната прозрачност" на четирима депутати от ДПС (Пеевски-Цонев-Хамид-Кръстева) в парламентарната комисия по култура и медии. На снимката собственика на pik.bg Нядялко Недялков (в дясно) и , Звездомира Мастагаркова гл. редактор на сайта (в ляво)
Фотограф: Надежда Чипева

В днешната дискусия участваха представители на всички заинтересовани страни: институции, издателите на големите печатни медии, неправителствени организации. Сред участниците бяха и генералният директор на БНТ Константин Каменаров, генералният директор на БНР Александър Велев, членът на УС на БНР адвокат Зина Трифонова, която изложи становище от името на радиото и др. Самата дискусия обаче премина доста формално, като основната част от нея бе посветена на представянето на становищата на отделните участници, които вече са качени на сайта на медийната комисия. Въпреки някои очаквания дискусията мина без конфронтация.

Тънката граница

Единият от вносителите - Йордан Цонев от ДПС - заяви, че много добре съзнават колко е чувствителна темата за законови промени, които засягат медиите. "Знаем колко е тънка границата между регламентация и свобода на изразяване. Затова сме били много внимателни, законът предвижда само събиране на информация с цел прозрачност и не съдържа регулация и регламентация", заяви Цонев. Той обеща през следващата седмица, когато ще е обсъждането на проекта на второ четене в комисията, да бъдат обсъдени предложенията и че "ще бъде отчетен духът на дискусията".

Повечето от участниците бяха единодушни, че глобата, предвидена в закона за липсата на декларация за собствеността, е много висока - минималният й размер е 10 000 лв., а при повторност - 20 000 лв. Според председателя на Съюза на издателите в България (СИБ) Теодор Захов подобни глоби ще са особено унищожителни за малките медии. По думите му, макар че преди второто четене на закона основната част от недостатъците му са отстранени, той не е панацея за проблемите на сектора. "Трябва още работа, затова ние от СИБ запазваме своите резерви за закона и ще следим внимателно какъв ще е окончателният текст, който ще влезе за гласуване." Същевременно той коментира и същинските мотиви на законопроекта като една "целенасочена акция да се оспори твърдението, че депутатът от ДПС Делян Пеевски контролира голяма част от пазара за разпространение на печатни медии".

Глобите не могат да са по мярката на медиите, заяви в отговор Велислава Кръстева от ДПС, която е сред вносителите на законопроекта. Глобите са такива, че да се работи без нарушения и да не се налагат, коментира тя.

Депутатът от ГЕРБ Красимир Велчев изрази други опасения: "Не виждам в закона текст, който да засяга въпроса може ли собственик на дадена медия да е офшорна комапания. Ако това не се включи, за никакво изсветляване не можем да говорим." Йордан Цонев му отговори, че в закона ще бъде записано, че ако дадена медийна компания е регистрирана в офшорна зона, тя да има задължението да декларира крайния си собственик.

Някои от участниците заговориха за създаване на медиен съвет, който да увеличи правомощията на Съвета за електронни медии или пък да се създаде напълно нов орган, който за бъде натоварен с ангажиментите, заложени в законопроекта.

Очаква се до края на октомври депутатите да приемат на второ четене промените в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения.

Идеите на Пеевски

Проектът предвижда да се задължат доставчиците на медийни услуги, в т.ч. печатни, електронни и онлайн медии, да декларират до 30 юни всяко получено финансиране в предходната календарна година, включително заеми от частни лица и банкови кредити, както и безвъзмездно получаване на парични средства и имущество. На деклариране подлежат размерът на финансирането, основанието, както и данни за лицето, което го е предоставило.

В декларацията ще се посочва стойността на всички договори, сключени през предходната година с държавни и общински учреждения или дружества с такова участие, с политически партии, в резултат на обществени поръчки, както и рекламни договори с лица, осъществяващи дейност, подлежаща на регулация. Предвижда се още да бъде декларирано и финансиране от европейските фондове.

Всички тези изисквания обаче ще важат за една година назад от влизането на закона в сила. Преди време депутатът от ДПС Хамид Хамид, който е и сред вносителите на законопроекта, потвърди, че не се предвижда деклариране на финансирането със задна дата. Така медиите, собственост на Пеевски или свързвани с него, ще се отърват от имиджовия товар на милионите кредити от КТБ, за които прокуратурата така и не се поинтересува дали не са погасявани с други пари от фалиралата банка.

Същото се отнася и за договорите за популяризиране на дейността на правителството и по комуникационни програми на европейски фондове, с които властта от години си осигурява медиен комфорт.

В секторен анализ, поискан от работната група към Министерския съвет, Комисията за защита на конкуренцията потвърди, че големите рекламни бюджети се насочват към големите медийни групи и това поставя пред изпитание по-малките участници, но без да посочва имена. Комисията препоръча всяко финансиране с публични средства да се извършва при ясни правила и стриктен контрол.

Антимонополният орган също иска регистър, който да отразява крайните собственици на всички медии - телевизии, радио, печатни издания, онлайн новинарски издания и собствениците на разпространителите (дистрибуторите) на медийно съдържание, но като цяло не видя особен проблем на медийния пазар.

Весела Вацева - председател на Българската асоциация на регионалните медии, до нея е собственика и гл. редактор на "Труд" - Петьо Блъсков
Фотограф: Надежда Чипева
Константин Каменаров - генерален директор на БНТ, Зина Тифонова (в дясно на Каменаров) и Валери Запранов, членове на УС на БНТ
Фотограф: Надежда Чипева
Дискусията се проведе в зала "Изток" на Народното събрание
Фотограф: Надежда Чипева
Програмният директор на БНТ 1 Емил Кошлуков
Фотограф: Надежда Чипева
Фотограф: Надежда Чипева

Европейската комисия работи върху кодекс за борба с онлайн дезинформацията, който ще бъде готов до края на този месец. Работната група, която се занимава с текста, е натоварена да изготви индикатори, чрез които да се следи дали този кодекс работи. През декември се очаква комисията да представи анализ за неговата ефективност и ако има проблеми, текстовете ще бъдат допълнени и прецизирани. Това съобщи еврокомисарят по информационни технологии Мария Габриел по време на дискусията, организирана от парламентарната комисия по култура и медии в Народното събрание за приетия на първо четене законопроект за прозрачност на медиите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    onc1526816041564232 avatar :-|
    Тончо Иванов

    Наглостта на дебелия няма граници! Крадеца на КТБ внесе закон "против доразграбването на КТБ". Сега същият наглец собственик на половината кафяви медии в страната внася закон за медиите!
    До кога ще търпим да ни правят на маймуни!?!

  • kdo52372883

    Абе снимките казват всичко: Блъсков, Недялко-то, Кошлуков, Каменаров (тоя що още не е в затвора?!) С тия борци за свободата на словото, ще се преборим... да заприличаме на Туркменистан. Или на Орбанистан, в най-добрия случай.

    А #ПРАС няма и какво да го коментираме... #Той наяждане няма. Колкото повече - толкова повече. Да не забравим да благодарим и на #ГРОБ, че продължават да наливат в ненаситната паст, да угояват бездънното туловище. Амин.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK