С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 21 сеп 2018, 12:17, 24693 прочитания

Този филм е заснет с част от вашите данъци

Кино индустрията почти сигурно ще получи исканите от години финансови стимули от държавата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Засега се мисли за фонд с бюджет от около 10-15 млн. лв. годишно.

- България остана единствената в региона без преференция за този сектор, но е страната с една от най-ниските данъчни тежести в ЕС.

- Одобрението от управляващите съвпада с проектосделка между Делян Пеевски и снимащата тук филми "Ню имидж".
Почти десетилетие след като за първи път заговори за финансови субсидии, филмовата индустрия в страната е на път да ги получи. В първия епизод от новия сезон част от продуцентската гилдия се срещна с представители на правителството и засега сценарият е с хепиенд - властта е слушала много по-внимателно аргументите им. А те, накратко, са вече познатите: България не успява да привлече достатъчно инвестиции в този сектор, т.е. тук не се снимат много чужди продукции, тъй като няма схема за държавна подкрепа подобно на мнозинството държави в ЕС.

Факт е, че в региона данъкоплатците гледат същия сериал: наскоро подобна помощ за чуждите филмови продукции беше въведена в съседна Румъния, преди няколко дни Гърция увеличи своята и на практика страната ни остана единствената в региона без преференция.


А принципният дефект на подобни стимули е, че те изкривяват пазара в нечия полза – обикновено за този, който умее да играе по-добре с държавата. И ако днес тя отстъпи част от парите на данъкоплатците на филмовата индустрия, утре с право ще си поискат и останалите инвеститори от всякакви сектори.

Среща между три оставки

В разгара на политическата криза около катастрофата край Своге и в деня, в който от правителството бяха отстранени трима ключови министри, премиерът Бойко Борисов намери време да се срещне с Асоциацията на филмовите и телевизионни продуценти (АФТП) и изпълнителния директор на "Ню имидж България" Ярив Лернер. Продуцентите за пореден път са поставили въпроса за увеличаване на подкрепата за български продукции и за въвеждане на финансов стимул за чуждите - възстановяване на част от разходите при снимки в България (т нар. tax или cash rebate, виж карето долу).



"От близо осем години водим разговори с различни правителства за въвеждане на финансови стимули за киното, но за първи път при срещата ни отпреди няколко дни видяхме разбиране от страна на премиера, министъра на финансите и съответно културния министър, които бяха част от тази среща", казва Евтим Милошев, председател на АФТП и управител на продуцентска компания "Дрийм тийм" ("Откраднат живот", "Столичани в повече", "Комиците" и др.). Той добавя, че заради липсата на този финансов стимул "чужденците не идват в България, а предпочитат Гърция, Македония, Сърбия, Румъния и т.н. и от това губи пазарът".

Малко по-обран е Ярив Лернер: "По време на срещата не се постигна конкретна договореност", твърди той и добавя, че премиерът е слушал внимателно и е насрочил друга среща по същия въпрос, но без конкретна дата.

Май ще се получи

Това не е първият опит за прокарване на преференцията. През 2012 г. дори беше предложен законопроект, който предвиждаше български и чуждестранни кинокомпании да получават данъчен кредит до 30% от всичките си разходи, платени на български физически и юридически лица. По същото време правителственият пресцентър разпространяваше през ден снимки на Бойко Борисов с различни холивудски легенди, дошли в България.

Сега дори и без прегръдката на Робърт де Ниро властта вече е решила в полза на продуцентите. Според източник от правителството в момента управляващите проучват румънския модел за подпомагане на индустрията. Той предвижда предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за филмовите продуценти в размер на до 35% от допустимите разходи за създаването на филми на територията на страната. Сред условията там са поне 20% от бюджета на целия проект да се изразходва в Румъния, а част от получената помощ да се реинвестира в страната. Филмите минават и през тест дали влизат в категорията "културен продукт". Румънското правителство обяви, че създава специален срочен фонд (от 2018 до 2020 г.) с бюджет от 150 млн. евро и годишен лимит от 50 млн. евро.

Според източника на "Капитал" българският фонд ще е много по-малък – с бюджет от около 10-15 млн. лв., т.е. толкова, колкото държавата отделя и за Националния филмов център за подпомагане на българското филмопроизводство.

Преференция vs нисък данък

През последните години Европа е запленена от блясъка на червения килим: повече от 20 страни от ЕС са въвели схеми за подпомагане на киноинвестициите – от Франция, през Белгия до Естония и Чехия. А след като в клуба на кинолюбителите влезе и Румъния, България се оказва единствената на Балканите и една от малкото в Европа, която не предлага този вид държавен стимул.

"Отличителна характеристика на България в сравнителен анализ с останалите страни, които въвеждат финансови стимули, е данъчната система тук – единна ставка от 10% за облагане на доходите на граждани и печалбите на фирми, въведена именно с цел да се насърчат инвестициите", казва д-р Диана Андреева-Попйорданова, преподавател в УНСС. Тя допълва, че въвеждането на tax rebate би трябвало да се приложи според спецификата на данъчната ни система. А България е в топ три на държавите в ЕС, които изземват чрез облагане на труда, капитала и потреблението сравнително малка част от БВП – 29% за 2016 г. по оценки на Еврокомисията.

За кой е

Постоянно работещите в страната чужди продуцентски компании са няколко, като ключов играч на пазара е "Ню имидж България" - част от американската Nu Image Inc., която приватизира киноцентъра в Бояна през 2005 г. Компанията развива различни кинодейности, за които отговарят няколко свързани дружества - от продуциране и снимане на собствени филми, през услуги за външни кино- и телевизионни продукции и предоставяне на сцени, техника и т.н. За всичките фирми под шапката на "Ню Бояна филм" работят около 450 души, а приходите на групата за миналата година са 52 млн. лв.

"Освен заетостта, която създава филмовата индустрия, има още над 100 компании в България, чийто бизнес е свързан с работата по филмите - от хотели до транспорт и производство", обяснява Ярив Лернер и допълва, че миналата година в Бояна са снимани Angel Has Fallen и Hellboy с общ разход в страната от 23 млн. долара. Тази година се правят Outpost, Rambo и Takedown с общ разход в България от 18 млн. долара. Отделно от това в студията на Бояна се извършват услуги за чужди филмови продукции от цял свят за около 10-20 млн. долара годишно.

През последните няколко години българските продуценти, и по-специално телевизионните, успяха да се еманципират с работа по разнообразни проекти за телевизиите, макар и като подизпълнители. Междувременно една част от тях кандидатстваха по европейски проекти и това им даде възможност да инвестират в собствено техническо оборудване, създадоха и собствени екипи. В резултат на това имат запитвания да работят за чужди продукции, които ги търсят за съвместна работа в България. Сега те се надяват, чрез въвеждането на финансов стимул за чуждестранни продукции, снимани в България, да се увеличи работата им, а така и приходите на управляваните от тях компании.

Междувременно двете големи частни телевизии, които осигуряват основна част от бизнеса на българските продуценти, се продават, а "Ню имидж България" пролетта започна преговори за покупка на 50% от вестникарския бизнес на депутата Делян Пеевски. По думите на Лернер "по тази сделка има малък прогрес". И макар евентуалната покупка да се представя като отделен сюжет, повдига въпроса дали чуваемостта от страна на властта отчасти не се дължи и на продавача.
Какво е tax rebatе
Въпреки наименованието не става въпрос за данъчни облекчения, а за финансова схема, при която държавата безвъзмездно възстановява част от разходите при снимане на филмова продукция на нейна територия. Финансовото облекчение варира от 18% (Ирландия) до 50% (Малта) от бюджета на дадена продукция, като много страни са сложили таван на сумите, които може да получи конкретен проект (до 1 млн. евро във Франция например). Има и други изисквания: определен процент от бюджета на продукцията да се изразходва в страната (минимум 30% за Естония например), която предоставя преференцията, и той да е не по-малък от дадена сума (в Чехия - минимум 628 хил. щ. дол. за игрален филм или сериал); когато става въпрос за чужди продукции, те трябва да имат договор с местен продуцент; разходите за заплати и хонорари се признават само ако дължимите данъци върху тях се платят в съответната държава; фирмата, която кандидатства за помощ, трябва да няма неплатени данъчни задължения, филмите минават и през културен тест, а разходите се заверяват от одитор и т.н. Тези изисквания обаче не са особено тежки и на практика могат да се изпълнят лесно.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ще се вдигат ли данъците Ще се вдигат ли данъците

Откъде общината ще повиши приходите си, след като намалее притокът от еврофондовете

15 ное 2019, 218 прочитания

Повече прозрачност в общинския съвет Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

15 ное 2019, 426 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Парното в София ще е с 16% по-скъпо тази зима

Най-драстична ще е разликата в Бургас - близо 23%, а най-малка - във Варна, където цената се повишава със 7.3%

Още от Капитал
Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10