С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 23 сеп 2018, 15:12, 8277 прочитания

Бизнесът настоява за по-високи прагове за задължителен одит

Против се обявиха дипломираните експерт-счетоводители с основен аргумент изсветляване на капиталовите потоци

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Искането на работодателските организации да бъдат увеличени праговете, над които компаниите подлежат на задължителен одит, очаквано срещна съпротивата на одиторите. След като преди няколко дни асоциацията на четирите най-големи бизнес организации в България (АОБР) изпрати писмо до финансовия министър Владислав Горанов с искане сега съществуващите прагове по Закона за счетоводството да бъдат вдигнати двойно, Институтът на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) публикува свое контраписмо до министъра с противоположната теза – че праговете не са ниски.

Казусът засяга най-вече средните фирми в страната, които не участват в обществени поръчки и не са от значение за обществения интерес. Те обаче са задължени да използват услугите на регистрирани одитори, без да е ясно каква е ползата от това.


Какво иска бизнесът

В момента по закон на задължителен независим финансов одит подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на фирми, които отговарят на поне два от следните показатели - балансова стойност на активите от поне 2 млн. лв., нетни приходи от продажби над 4 млн. лв. и средна численост на персонала за отчетния период от поне 50 души. Искането на работодателските организации е таванът за балансова стойност на активите и на приходите от продажби да се вдигне двойно– съответно на 4 млн. лв. и 8 млн. лв. Аргументът им е, че така ще се намали административната и финансовата тежест за около 6 хил. малки компании в страната.

"В България за съжаление извършването на одит на малки предприятия се превърна в едно утежняващо задължение, при което поради ограничените финансови възможности на предприятията се избира най-ниската оферта, а не най-качествената услуга. Ниската цена съответно води до формално изпълнение на одиторската дейност, което потвърждава тезата, че одиторската заверка на малките предприятия е излишна и ненужна услуга - и за предприемачите, и за обществото", пише в писмото на АОБР. Работодателите допълват, че в мнозинството малки фирми, които подлежат на задължителен одит, едни и същи хора са както собственици на капитала, така и управители и затова не се нуждаят особено от това трета страна - одитор, да гарантира достоверността на финансовите отчети, което реално е и смисълът на независимия одит.



Бизнесът настоява да отпадне и задължението за одит на индивидуалните и консолидираните финансови отчети на акционерните дружества и командитните дружества с акции, независимо дали са под праговете. Според тях сама по себе си правната форма няма причина да е повод за допълнителна заверка. Друг абсурд според тях е задължението одит да се прави и на дъщерните компании в групи, които изготвят консолидиран отчет, въпреки че самите те може да са и микропредприятия.

Аргументите на одиторите

Според ИДЕС точно защото в повечето малки фирми управител и собственик са едно и също лице, има нужда от независим одит на финансовата информация, която те предоставят на трети лица, за да бъде тя надеждна. Тази теза обаче е най-малкото спорна - всеки контрагент, който иска повече информация за него, би могъл да я изисква, преди да влезе във взаимоотношения с него. Например банка, преди да отпусне голям кредит, може да поиска одиторска заверка. Същото важи и за евентуален купувач на дялове в самата компания, който би могъл да си направи и собствен правен и финансов анализ преди сделката. Одиторите изтъкват като ползватели на техните заверки още данъчните органи, които обаче имат достатъчно лостове за проверки и ревизии. Списъкът продължава още с "клиенти, доставчици, бизнес партньори, наети лица и т.н.".

Голяма част от останалата аргументацията на ИДЕС е свързана с важността икономиката да е "на светло" и фирмите да не укриват обороти, като обаче е доста съмнително доколко наличието на одит променя това. Според ИДЕС отпадане на одита за АД не бива да се допуска, тъй като собствеността може да бъде прехвърляна във всеки момент, което може да има последици за трети страни и да доведе до манипулация и прикриване на капиталови потоци и финансови задължения. Завереният отчет обаче сам по себе си не е гаранция срещу измами и много от големите корпоративни скандали не само в България, а и по света избухват в компании с реномирани одитори. Последно фалитът на КТБ през 2014-2015 г. заостри вниманието върху качеството на одита, като въпреки констатираните пропуски не се стигна до тежки санкции и отнемане на лицензи. При малки и средни компании, работещи по принуда, обичайно изборът пада на малки одитори без международно име зад себе си и логично много по-често заверката е сведена до изпълняване на формалност.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Две важни събития за тази седмица - избор на нов главен прокурор и мониторинговият доклад на ЕК; Веселин Марешки оправдан на първа инстанция по делото за изнудване; Казусът "Полфрийман продължава да провокира конфликти

21 окт 2019, 207 прочитания

Връзката на "Турски поток" с българската мрежа вече е готова Връзката на "Турски поток" с българската мрежа вече е готова

В 11-километровата отсечка, изградена от "Главболгарстрой", са инвестирани 75 млн. лв. от собствените средства на "Булгартрансгаз"

21 окт 2019, 338 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Средната температура в 11 български града се е покачила с над 1 градус от 2000 г. насам

Международно журналистическо проучване изследва ефектите от повишаването на температурите в 558 града в Европа

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10