Бизнесът настоява за по-високи прагове за задължителен одит
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бизнесът настоява за по-високи прагове за задължителен одит

На писмото на четирите работодателски организации до финансовия министър дипломираните експерт-счетоводители отговориха с контраписмо

Бизнесът настоява за по-високи прагове за задължителен одит

Против се обявиха дипломираните експерт-счетоводители с основен аргумент изсветляване на капиталовите потоци

Вера Денизова
9980 прочитания

На писмото на четирите работодателски организации до финансовия министър дипломираните експерт-счетоводители отговориха с контраписмо

© Юлия Лазарова


Искането на работодателските организации да бъдат увеличени праговете, над които компаниите подлежат на задължителен одит, очаквано срещна съпротивата на одиторите. След като преди няколко дни асоциацията на четирите най-големи бизнес организации в България (АОБР) изпрати писмо до финансовия министър Владислав Горанов с искане сега съществуващите прагове по Закона за счетоводството да бъдат вдигнати двойно, Институтът на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) публикува свое контраписмо до министъра с противоположната теза – че праговете не са ниски.

Казусът засяга най-вече средните фирми в страната, които не участват в обществени поръчки и не са от значение за обществения интерес. Те обаче са задължени да използват услугите на регистрирани одитори, без да е ясно каква е ползата от това.

Какво иска бизнесът

В момента по закон на задължителен независим финансов одит подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на фирми, които отговарят на поне два от следните показатели - балансова стойност на активите от поне 2 млн. лв., нетни приходи от продажби над 4 млн. лв. и средна численост на персонала за отчетния период от поне 50 души. Искането на работодателските организации е таванът за балансова стойност на активите и на приходите от продажби да се вдигне двойно– съответно на 4 млн. лв. и 8 млн. лв. Аргументът им е, че така ще се намали административната и финансовата тежест за около 6 хил. малки компании в страната.

"В България за съжаление извършването на одит на малки предприятия се превърна в едно утежняващо задължение, при което поради ограничените финансови възможности на предприятията се избира най-ниската оферта, а не най-качествената услуга. Ниската цена съответно води до формално изпълнение на одиторската дейност, което потвърждава тезата, че одиторската заверка на малките предприятия е излишна и ненужна услуга - и за предприемачите, и за обществото", пише в писмото на АОБР. Работодателите допълват, че в мнозинството малки фирми, които подлежат на задължителен одит, едни и същи хора са както собственици на капитала, така и управители и затова не се нуждаят особено от това трета страна - одитор, да гарантира достоверността на финансовите отчети, което реално е и смисълът на независимия одит.

Бизнесът настоява да отпадне и задължението за одит на индивидуалните и консолидираните финансови отчети на акционерните дружества и командитните дружества с акции, независимо дали са под праговете. Според тях сама по себе си правната форма няма причина да е повод за допълнителна заверка. Друг абсурд според тях е задължението одит да се прави и на дъщерните компании в групи, които изготвят консолидиран отчет, въпреки че самите те може да са и микропредприятия.

Аргументите на одиторите

Според ИДЕС точно защото в повечето малки фирми управител и собственик са едно и също лице, има нужда от независим одит на финансовата информация, която те предоставят на трети лица, за да бъде тя надеждна. Тази теза обаче е най-малкото спорна - всеки контрагент, който иска повече информация за него, би могъл да я изисква, преди да влезе във взаимоотношения с него. Например банка, преди да отпусне голям кредит, може да поиска одиторска заверка. Същото важи и за евентуален купувач на дялове в самата компания, който би могъл да си направи и собствен правен и финансов анализ преди сделката. Одиторите изтъкват като ползватели на техните заверки още данъчните органи, които обаче имат достатъчно лостове за проверки и ревизии. Списъкът продължава още с "клиенти, доставчици, бизнес партньори, наети лица и т.н.".

Голяма част от останалата аргументацията на ИДЕС е свързана с важността икономиката да е "на светло" и фирмите да не укриват обороти, като обаче е доста съмнително доколко наличието на одит променя това. Според ИДЕС отпадане на одита за АД не бива да се допуска, тъй като собствеността може да бъде прехвърляна във всеки момент, което може да има последици за трети страни и да доведе до манипулация и прикриване на капиталови потоци и финансови задължения. Завереният отчет обаче сам по себе си не е гаранция срещу измами и много от големите корпоративни скандали не само в България, а и по света избухват в компании с реномирани одитори. Последно фалитът на КТБ през 2014-2015 г. заостри вниманието върху качеството на одита, като въпреки констатираните пропуски не се стигна до тежки санкции и отнемане на лицензи. При малки и средни компании, работещи по принуда, обичайно изборът пада на малки одитори без международно име зад себе си и логично много по-често заверката е сведена до изпълняване на формалност.

Искането на работодателските организации да бъдат увеличени праговете, над които компаниите подлежат на задължителен одит, очаквано срещна съпротивата на одиторите. След като преди няколко дни асоциацията на четирите най-големи бизнес организации в България (АОБР) изпрати писмо до финансовия министър Владислав Горанов с искане сега съществуващите прагове по Закона за счетоводството да бъдат вдигнати двойно, Институтът на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) публикува свое контраписмо до министъра с противоположната теза – че праговете не са ниски.

Казусът засяга най-вече средните фирми в страната, които не участват в обществени поръчки и не са от значение за обществения интерес. Те обаче са задължени да използват услугите на регистрирани одитори, без да е ясно каква е ползата от това.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    iavorski avatar :-|
    iavorski

    Одиторите преди да имат право на мнение трябва да започнат да носят отговорност срещу подписа си. Иначе да вземеш 3000 лева срещу пратени по мейла оборотна ведомост, баланс, опр, справки за капитала и ДА е меко казано смехотворно. Време между пращане на мейла и заверката под 24 часа!

    За казуса КТБ и КПМГ няма нужда да коментирам.

  • 2
    zun59432773 avatar :-|
    zun59432773

    Одитите са абсолютно формални и излишни. Одиторите нямат и грам представа какво заверяват, а одитираните избират одитора по-критерия цена. Това е абсолютно вярно и базирано на личен опит.

  • 3
    dnickolov avatar :-|
    ДДД

    Индивидуалните отчети на дружества в корпоративна група са пълна безмислица и е интересно защо одиторите ги заверяват и то по IFRS (!?), където груповия отчет е смисления ?

  • 4
    cristo_n avatar :-|
    cristo_n

    Ненужни....
    Както и "трудовата медицина" за фирми, които нямат производствена дейност.

  • 5
    Bramasole avatar :-|
    Bramasole

    Предложението на работодателските оргатизации е резонно!
    В зависимост от това, ще има ли промяна в ЗС, ще се разбере доколко управляващите работят за облекчение на бълг. бизнес.
    Според одиторите, от техните заверки се нуждаели не само данъчните органи, но и "клиенти, доставчици, бизнес партньори, наети лица и т.н."
    Представяте ли си всеки работник/служител да изисква заверен ГФО? И за какво, освен за защита на сериозните одиторски хонорари?

  • 6
    m_style avatar :-|
    m_style

    "Голяма част от останалата аргументацията на ИДЕС е свързана с важността икономиката да е "на светло" и фирмите да не укриват обороти..."
    Точно тази етатистка философия обезсмисля одита. Одиторите са зависими, а не независими и се изживяват като поредния контролен орган, вместо като консултанти по финансовото здраве на компаниите. Често наемат за събиране на данните напълно неподготвени /да не кажа некадърни/ стажанти, които формално копират счетоводни документи и одиторите бият печати в знак на съгласие със счетоводството на фирмата...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK