С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
24 сеп 2018, 9:00, 3485 прочитания

Средната температура в 11 български града се е покачила с над 1 градус от 2000 г. насам

Международно журналистическо проучване изследва ефектите от повишаването на температурите в 558 града в Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Oт началото на века средната температура в единадесет български града се е покачила с над един градус в сравнение със средната температура през целия ХХ век. Става дума за Видин, Плевен, Русе, Шумен, Варна, Стара Загора, Сливен, Бургас, Враца, Хасково, Пловдив и София.

Това показват данните от международно проучване, по което работят осем европейски медии, обединени в Европейската мрежа за журналистика, базирана на данните (EDJN). В рамките на проекта са анализирани историческите температурни записи за 558 европейски, а средната температура за XX век е сравнена с данните от 2000 г. насам.


Резултатите показват, че през XXI всеки по-голям град в Европа е по-топъл в сравнение с XX. В някои градове увеличението на средната температура е с близо с три градуса.


Изследването анализира и историческите метеорологични записи за 15 български града - Видин, Плевен, Русе, Шумен, Варна, Стара Загора, Сливен, Бургас, Враца, Хасково, Пловдив, София, Пазарджик и Благоевград. При първите 11 града затоплянето от началото на века е с над 1 градус. Средно за Европа затоплянето е 1.2 градуса.

Най-бързо "затоплящият" се град е Европа е Кируна, който е намира в северната част на Швеция. Там средните температури от началото на XXI са се повишили с 3.4 градуса в сравнение със средните данни за целия XX век.


Затоплянето - най-видимо в Северна България



В "класирането" видимо се открояват градовете от Северна България. Във Видин, Плевен и Русе температурата се е покачила с по 1.3 градуса, а в Шумен, Варна, Стара Загора и Сливен - с 1.2. Следващата група български населени места, в които температурата се е покачила с 1.1 градуса включва Бургас, Враца, Хасково и Пловдив.
Данните показват, че горещите дни (в които средната температура за 24 часа е над 29 градуса) се увеличават и съответно дните, в които средната температура е под 0 градуса - намаляват.

Така например, ако средно през XX век в София е имало 2 горещи дни през годината, то от началото на века те са се увеличили на 2.6. В същото време дните, в които средната температура за 24 часа е била под нулата, са намалели от 47.7 на 41.2 годишно. За сравнение - броят на горещите дни във Видин се е увеличил от 1.6 през XX век на 4.7 от 2000 г. насам.

Фактът, че градове от Северна България са най-засегнати от покачването на температурите, има своето обяснение. Георги Стефанов, мениджър "Климатични промени и Зелена икономика" от WWF, коментира: "България попада основно в умерено-континенталния пояс. Релефът е разнообразен, но е основно планински или полупланински. В планинските и полупланинските райони, заради зеленината и екосистемите, ефектът от затоплянето не се усеща толкова много. В равнинните площи и Северна България, където надморската височина е ниска, е точно обратното", коментира Георги Стефанов.

Експертът обяснява, че този релеф в комбинацията с липсата на гори и на достатъчно влажни зони провокира по-големи темперaтурни екстремуми. Ефектът от тези фактори е много по-видим в още по-сухи зони, като например в Североизточна България.

Как това ни засяга?

Покачването на температурите не е просто статистика, защото има реален ефект върху здравето, икономиката, инфраструктурата и дори образованието.

Топлинните вълни водят до увеличаване на смъртността. По-топлото време привлича комари и други насекоми, които могат да пренасят заболявания.

Увеличеният брой на по-топли дни покачва разходите за инфраструктура - от по-високите температури асфалтът и релсите се деформират.


Изследване на Graffin Zivin et al. от 2018 г. показва, че когато средната дневна температура се покачи над 22 градуса, когнитивните способности на учениците намаляват. Проблем, който се вижда например при тестовете по математика.

Във Видин дните, в които средната температура е над 22 градуса,
са се увеличили близо двойно (от 5.9 през 20 век на 11.1 от началото на века). Ако тези дни са съвпаднали с датите на матурата, то това може да е поставило учениците от Видин в неравностойно положение в сравнение с връстниците им от други градове в страната.

Георги Стефанов от WWF дава още един пример за ефекта от покачването на температурите - изместването на сезона за производство на земеделска продукция: "Вижда се от момента на засяването до прибирането на реколтата. Гроздето вече се бере през август, а не през септември. Лятото вече не се жъне юли, края на юни, а се започва още от края на май."

В следващата част на изследването може да прочетете какво правят и какво могат да направят българските общини във връзка с тези тенденции.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Седмични новини за енергетика Седмични новини за енергетика

В рубриката събираме всички най-важни новини от последните седем дни

18 яну 2019, 746 прочитания

България не следи фалшивите лекарства, защото е скъпо 2 България не следи фалшивите лекарства, защото е скъпо

В ЕС тези медикаменти са между 1 и 4% от оборотите на аптеките, в света над 1 млн. души годишно умират по тази причина

18 яну 2019, 981 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Съдът разреши два от заводите на "Винпром Карнобат" да заработят от днес

Решението идва след акция на митниците, които запечатаха складове и твърдят, че има нелегален кран за източване на спирт

Три пазарни ефекта за България при Brexit без сделка

Въпреки че Великобритания не е ключов български пазар, Брекзит без сделка може да дестабилизира фармацевтичния сектор

Защита за виртуалното ми "Аз"

След злоупотребите с онлайн идентичност, идват и застраховки в помощ на пострадалите

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кино: "Приказка за Астрид"

С проникновение и стил за ранните години на Астрид Линдгрен

Книга: Тара Съливан - "Златното момче"

Дебютният роман на американската писателка ни представя историята на дете-албинос в Африка

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 19.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Изгубеният остров

Емисия

DAILY @7AM // 18.01.2019 Прочетете