Вицепремиерът Каракачанов предлага таван на надценката за "социална кошница" храни
Земеделският министър вече поиска търговците да продават хляб без печалба, а БСП - да се намали ДДС
След като преди седмица земеделският министър Румен Порожанов обяви, че е започнал разговори с големите търговски вериги да продават хляб без печалба, във вторник от ВМРО се включиха в дебата с още по-авангардно и антипазарно предложение.
Вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов обяви във Facebook, че е провел заседание с експертите на оглавяваната от него партия ВМРО, на което е взето решение да се предложи на обсъждане идея за създаване на "социална кошница" с храни, чиито максимални ставки на печалбата трябва да бъдат фиксирани. Става въпрос за продукти като хляб, яйца, пилешко и свинско месо, сирене, кашкавал и др. Поводът отново е очакваното поскъпване на основни храни след като през 2018 г. се качват цените на зърното, природния газ и електричеството.
БСП вече обявиха, че ще искат намаление на ДДС върху хляба до 5%, притеснени как ще оцеляват домакинствата.
Храни с фиксирана печалба
В изявлението си в профила в социалната мрежа Каракачанов съобщава, че заради "възникналия дебат около цените на хляба и спекулациите, които определени политически сили лансират сред обществото, че през зимния период крайните цени и на други основни продукти ще поскъпнат значително" е свикал заседание на експерти от ВМРО. Там се е взело решение партията да предложи създаването на "социална кошница" с продукти от първа необходимост, за които да има максимално разписани ставки за печалбата на производителите и на търговците, което щяло да гарантира "балансирани крайни цени". Във въпросната кошница трябва да влизат хляб, кисело мляко, прясно мляко, краве сирене, масло, кашкавал "Витоша", 10 яйца, брашно, олио, пилешко и свинско месо "от български производители".
Каракачанов съобщава още, че се е учудил, че "например производителите на хляб имат печалба от 5 стотинки, а търговците достигат до 30 стотинки за един брой", заради което се предлага въвеждането както максимална ставка на печалба за определени храни, така и друго изискване - "маржът за търговците да не може да бъде по-висок от този на производителите". По този начин щяло да се постигне "устойчиво развитие на производителите, спиране на безразборното повишаване на цените от търговците и като краен ефект - понижаване на цените в тази социална кошница", смята още вицепремиерът.
Идеята е контролът по ценообразуването да бъде възложен на комисията за защита на потребителите.
Още идеи срещу поскъпването
И ако ВМРО сега предлага хранителният сектор да има някаква печалба за основните продукти, било то и фиксирана, преди седмица земеделският министър Румен Порожанов директно обяви, че води разговори с големите търговски вериги да продават хляб без да начисляват такава. По думите му идеята била за този продукт "ако има някаква надценка, то тя да покрива само брак и някакъв разход вътре в търговската верига". Порожанов мотивира предложението си с факта, че веригите били "регулатор на цените" и дори съобщи, че имал "уверения" от някои от тях, че ще се съгласят да продават хляб без печалба.
Няколко дни по-рано от БСП съобщиха, че ще предложат ДДС върху хляба да падне от 20 на 5%, с което бюджетът щял да загуби около 45 млн. лв, но това можело да се компенсира с изсветляване на сивия сектор. От интервю на депутата от левицата Драгомир Стойнев пред Би Ти Ви тогава, стана ясно, че от партията са притеснени "как ще оцеляват домакинствата" предвид поскъпването на хляба, природния газ и електроенергията. Стойнев уточни още, че домакинствата дават 32% от приходите си за храна, а от цената на хляба 20% отиват за държавата под формата на ДДС, 45% - за търговските вериги и 35 на сто за хлебопроизводителя.
Притеснението на управляващите явно се увеличава, след като през август годишната инфлация беше 3.5%. Подобно на предходни месеци поскъпването идва основно от цените на горивата, някои видове храни и услуги като ВиК, куриерските и хотелските. Освен това Комисията за енергийно и водно регулиране увеличи цените на парното, топлата вода и електроенергията, което ще доведе до повишаване на сметките през есенно-зимния сезон.
