Калкулаторът на КОНПИ
Наложените запори на Трайчо Трайков за пореден път показват как гражданската конфискация се използва срещу неудобните
- За пореден път се виждат двойните стандарти, при които комисията работи
- Възможната защита е силно ограничена и отдалечена във времето
Спестявате един лев от заплатата си и си купувате ябълка. Продавате я с надценка. С парите си купувате още две, които продавате. Купувате четири. Един облачен ден обаче срещу вас започва проверка от Комисията за противодействие на корупцията и незаконно придобитото имущество. Секретна проверка. Завършва със заключение, че четирите ябълки, които имате, са незаконно придобити, защото въобще не е имало как да разполагате с един лев, за да си купите ябълка, понеже сте го похарчили за други неща. Или поне това показват сметките на комисията. Как са направени те? Държавна тайна.
Това е най-краткият преразказ на казуса със запорираното имущество на бившия министър на икономиката и енергетиката (2009 - 2012 г.) Трайчо Трайков. В сряда стана ясно, че Комисията за противодействие на корупцията и незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) е приела, че има разминаване от 2.4 млн. лв. между законните приходи и направените разходи от Трайков, който днес е общински съветник в София. През август по искане на КПКОНПИ съдът е наложил обезпечение върху имущество за 2.4 млн. лв. на Трайков - недвижими имоти, депозити, сметка при инвестиционен посреник и притежавани от него акции.
Казусът с кандидата за президент на "Реформаторския блок" през 2016 г. е още един пример за това колко опасно оръжие може да бъде т.нар. гражданската конфискация, която беше въведена през 2012 г.
По добре отъпкана пътека
Проверката на КПКОНПИ (тогава само КОНПИ) срещу Трайков започва във връзка с повдигнатите му от прокуратурата в края на 2016 г. обвинения за безстопанственост по разследването за приватизацията на остатъчния дял на държавата в електроразпределителното дружество ЕВН.
Обвиняеми по това разследване са още бившият вицепремиер Симеон Дянков, съиздателят на "Капитал" и "Дневник" Иво Прокопиев, както и служители на инвестиционния посредник "Булброкърс". Разследването по казуса ЕВН е още от 2013 г., но беше активирано във важен момент - кандидатурата за президент на Трайчо Трайков и отказа на десните да подкрепят ГЕРБ и последвалата оставка на правителството на Борисов, довела до извънредни избори.
Обвинението по ЕВН беше внасяно от прокуратурата в съда, но беше прекратявано на два пъти, тъй като съдиите (от Софийския градски съд, Софийския апелативен съд, а после и от Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран съд) приеха, че обвинителният акт е неясен и негоден.
Във връзка с това разследване през декември 2017 г. КПКОНПИ запорира имущество и на Иво Прокопиев. В сряда председателят на комисията Пламен Георгиев обясни, че тече и проверка на имуществото на Дянков, която не може да приключи, тъй като той е в чужбина. От комисията се оплакват, че не могат да приключат проверката, тъй като не знаят нито дали бившият вицепремиер е женен (за да проверят имуществото на съпругата му), нито пък какви са доходите му в САЩ и Великобритания, за да ги включат в сметките си.
Какво е запорирано
В сряда пред "Нова телевизия" Пламен Георгиев обясни, че проверката е установила несъответствие от 2.4 млн. лв. между притежаваното от Трайков имущество и приходите му. "Tова за нас са необясними пари", коментира той, без да уточнява кои приходи на бившия министър не са били признати за законни от комисията, за да се получи това несъответствие.
От обясненията на председателя на КПКОНПИ се разбра, че обезпеченията са наложени върху имущество, което може да бъде придобито само по банков път. Има възбрана върху 1/2 от апартамент, ателие, дворно място, паркомясто и запор върху акции и депозити на настоящия общински съветник. Пламен Георгиев каза още, че е наложено обезпечение на акции в публични дружества на стойност 1.4 млн. лв.
Който държи калкулатора, той контролира запора
От източници, запознати с производството, "Капитал" научи, че при изчисляването на приходите и разходите на Трайчо Трайков Комисията е приела, че в началото на проверявания период се формира несъответствие (т.е. сметнатите разходи надвишават законните приходи). Тази разлика е приета като "незаконна", а оттам са обявени за незаконни и всички последващи транзакции. В случая - стотици сделки с различни финансови инструменти в страната и чужбина.
Юрист, който представлява редица клиенти по производства по този закон, коментира практиката така: "Всички изводи, които са направени, за да се приеме, че е налице незаконно имущество, са резултат на невярна интерпретация на факти, погрешна правна квалификация и анализ, който е направен по незаконна методика."
Например комисията взима от Летище София и "Гранична полиция" информация за пътуванията на проверявания и прави извод, че от тази и тази дата лицето е било в чужбина и по сметки на комисията това е струвало еди-каква си сума. Няма значение например, че тези пътувания са били командировки и разходите по тях - платени от работодателя.
Проблемът идва от това, че за разлика от Националната агенция на приходите КПКОНПИ няма методика, по която прави проверките си. Ако Данъчно-осигурителен процесуалният кодекс, по който работи НАП, фиксира конкретни методи за оценка, то нито в новия (антикорупционен), нито в стария (за отнемане на незаконно придобитото имущество) има дума за подобна методика.
Бивш служител на КОНПИ разказа как този гъвкав подход може да се използва и като чадър и като бухалка. Като пример в другата посока източникът ни посочи решенията по преписки на други министри от първия кабинет на Бойко Борисов. "Капитал" се опита да получи информация от председателя на КОНПИ за това как са прекратени проверките на имуществото на Цветан Цветанов и Мирослав Найденов, но получи изричен отказ, който беше отменен от съда. На второто подадено заявление Пламен Георгиев въобще не отговори.
Като в процеса на Кафка
"Сега подканваме лицето да връчи декларация, с която да докаже доходите си. Крайният срок за това е петък", каза в ефира на "Нова" Георгиев във връзка с последващото развитие на проверката срещу Трайков. След този срок бившият министър ще има две седмици, за да направи възражение, което КПКОНПИ да разгледа. Ако го приеме за основателно - ще прекрати проверката, а в противен случай - ще внесе иск в съда за отнемане.
На практика обаче нещата не са толкова ясни и прости.
Първо - проверяваният няма достъп до материалите от проверката. Той може да ги гледа в хранилището на комисията (в случая с Дянков това е дирекцията в Благоевград, която на случаен принцип беше избрана да извърши проверките срещу Иво Прокопиев и Цветан Василев), но без да си прави копие. Тъй като папките са засекретени от комисията, "проверяваният" не може да получи копие дори и от материалите, които са внесени в съда по искането за налагане на обезпечения освен самото съдебно решение.
Второ - каквото и да "възрази" или декларира проверяваният, то пак ще бъде използвано от КПКОНПИ със същия неясен стандарт.
Така единствената надежда за някаква състезателност и справедливост остава за чак когато делото бъде внесено в съда с иска по същество. Заради обърнатата доказателствена тежест, нуждата от нови експертизи и събирането на материали такива дела продължават с години само на първа инстанция - време, през което имуществото остава блокирано. Освен това комисията има възможност да забавя и даже засекретява процеса дори когато делото е внесено в съда с мотив, че иска налагането на.... нови обезпечения.
Трайков: Няма как да спазя срока на КОНПИ
В четвъртък Трайчо Трайков каза, че няма да успее в срока до 28 септември (петък) да подаде декларацията, която комисията на Пламен Георгиев му иска, за да докаже произхода на парите, които е обявила като "разминаване". "Това означава за 12 години назад да събера като документация всичко - от банкови извлечения през договори и пътувания. В една от годните дори всичките ми служебни пътувания са ги обявили като екскурзии", заяви Трайков пред бТV.
Той прогнозира, че следващата стъпка на КПКОНПИ е да заведе исково дело в съда. "Моята биография е публична и е ясно, че съм живял и работил в чужбина", каза още Трайчо Трайков, като добави, че няма никакви притеснения за произхода на средствата си.
Обвинението няма значение
Междувременно няма абсолютно никакво значение какво се случва с обвинението, станало причина за проверката на КОНПИ. Пламен Георгиев тълкува закона в посока, че комисията не се интересува какво се случва с наказателното дело (разследването може да бъде прекратено, подсъдимите - оправдани), тъй като нейната проверка не е обвързана с него - защото такава, според председателя на комисията, е логиката на гражданската конфискация. Проблемът става още по-дълбок, тъй като проверяваният няма защита срещу акта на прокурора да повдигне обвинение срещу него. България е една от малкото държави в ЕС, в които постановленията за привличане на обвиняем не подлежат на съдебен контрол.
Практиката на съдилищата по този въпрос (дали КОНПИ е обвързана от съдбата на наказателната производство) е противоречива и именно поради тази причина през 2016 г. във Върховния касационен съд беше образувано тълкувателно дело, което трябва да даде отговор на този въпрос. Решението по него се очаква да излезе във всеки един момент.
Дали въобще българското законодателство и практиката на комисията отговаря на европейското законодателство е въпрос, който е повдигнат от българския съд (по делото за конфискацията на имуществото на Цветан Василев) и до Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург.
"С това питане рискуваме да прекъснем едни процеси, които текат в Европа за въвеждане на гражданска конфискация" коментира в сряда пред "Нова телевизия" Пламен Георгиев делото в Люксембург. Някъде в тези процеси той вероятно поставя и проверката "по документи" на депутата на Делян Пеевски, която накара преди няколко месеца Пламен Георгиев да го обяви за "един от най-проверяваните хора в държавата и един от най-чистите"...
