Какво движи цените

Една от особеностите на българската енергетика е, че тя е силно регулирана и не зависи пряко от случващото се на свободните пазари. Например причината за поскъпването на природния газ, който се използва от топлофикациите, е подписаният с "Газпром" договор. Според него цената на тази суровина за България не се определя на пазарен принцип, а по формула, която отчита движението на цената на петрола и на алтернативните на природния газ горива на световните пазари за последните 9 месеца, както и промените в курса на щатския долар. Това води до парадокси като този, че през 2017 г. средната борсова цена на природния газ е била по-висока от тази през 2018 г., но за България се получава точно обратното.

Проблемът е, че все още "Газпром" е единствен доставчик на газ за страната - нито връзката с Гърция, нито тази с Турция е построена и съответно няма възможност за внос на каспийски газ или LNG. Сега предстои да се водят преговори с "Газпром" за промяна в методиката за определяне на цените на газа, след като руската корпорация сключи споразумение с еврокомисията.

От 1 октомври се очаква тарифата, по която продава "Булгаргаз", да бъде променена с близо 14% нагоре. Според правилата на КЕВР пък при поскъпване на газа с над 5% задължително се променят и цените на дружествата, които го използват - в случая топлофикациите.

"Комисията има много повече инструменти за въздействие върху цената на електрическата енергия, но не и на природния газ. А оттам и на топлинната енергия, която се определя въз основа на цената на природния газ", обяснява председателят на КЕВР Иван Иванов.

Тази ситуация бе добре обобщена от Светослав Иванов, който е изпълнителен директор на "Овергаз Мрежи" и експерт към Българска асоциация за природен газ. "Относно цената на газа въпросът не е какво ще реши КЕВР, а какво ще каже конкуренцията, която напълно липсва", заяви той в предаването "Тази сутрин" на BTV. Според него за факта, че в момента има само един източник на природен газ, виновни са политиците.

Нагоре бързо, надолу не

Според омбудсмана Мая Манолова сметките на КЕВР са парадоксални, тъй като проучване на нейната институция е показало, че през 2015 г. цената на газа е била същата, каквато ще бъде след планираното сега увеличение, но парното е било с 20 процента по-евтино от очакваните след 1 октомври тарифи. Тя директно обвинява регулатора, че при всяко поскъпване на газа вдига и цената на топлинната енергия, но когато суровината поевтинява, промяна не се прави.

Манолова дори призова за преразглеждане на изчислените в предварителния доклад на регулатора тарифи, тъй като по думите й не защитавали интересите на гражданите. "Докладът е постен откъм аргументи и противоречи на правилника за работата на КЕРВ, защото не съдържа експертни оценки и анализи", заяви още омбудсманът.

Председателят на КЕВР Иван Иванов обаче е категоричен, че решението за повишаване на цените на топлофикациите е достатъчно добре аргументирано. Той обясни факта, че при едни и същи цени на газ сега и през 2015 г. парното е значително по-скъпо с направените през тези 3 години инвестиции. Конкретно "Топлофикация София" била вложила 60 млн. лв. за подмяна на турбини, които трябва да й се признаят в ценообразуването.

Данък "спокойствие"

По-голямо внимание обаче заслужава признанието на Иванов: "В продължение на не малко години, до 2015 г., се изплащаше от хората данък "социално спокойствие", което означава при повишаване на цената на природния газ да се задържа цената на топлинна енергия за няколко големи града у нас, а за сметка на това цялото население и бизнесът да плащат за това чрез сметката за електроенергия." Това буквално означава, че независимата по закон КЕВР е изпълнявала политически поръчки при определянето на цените в сектора, като е повишавала значително цената на произвеждания от топлофикациите ток и е потискала тази на топлинната енергия.

С две думи - за да плащат в София и още няколко града по-евтино парно, всички в страната са плащали по-скъп ток.

"Това е несправедливост. Няма да въведем това никога повече в действие", казва сега Иван Иванов. Но в същото време сега като че ли се случва нещо аналогично. Налице са редица предпоставки, които сочат, че през последните години изкуствено се потискат цените на тока, за да не се предизвиква недоволство сред обществото. Това обаче води до натрупването на огромен финансов недостиг в сектора, който рано или късно ще се наложи да бъде платен по един или друг начин.