С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
2 28 сеп 2018, 13:32, 5357 прочитания

Здравната реформа: Повече пари за същото

Министър Кирил Ананиев предлага модел със задължителни здравни застраховки

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Министерството предлага модел, според който ще се плаща задължителна здравна застраховка над основната вноска

- Застраховката ще акумулира 864 млн. лв. Остава въпросът кой ще плати останалото

- Нерегламентираните плащания в здравния сектор са 3.5 млрд. лв.
Българите отделят за здраве 8.4% от брутния вътрешен продукт, или сума от близо 8 млрд. лв. Половината от тях са здравните вноски, които минават през здравната каса и здравното министерство. Останалите над 3.5 млрд. лв. са пари в брой, без едни 90 млн., които минават през доброволни здравни застрахователи.

Колко души искат да плащат повече в първото, за да намалят второто? Само 6% от населението, според национално социологическо проучване на "Алфа рисърч", поръчано от здравното министерство. Това е нормално - малцина имат доверие, че ако дават повече като вноска, ще спрат да доплащат за екип, лекарства и други "екстри".


Здравният министър Кирил Ананиев обаче предлага именно този модел. Според реформата, представена тази седица официално от него, трябва да се въведе задължителна здравна застраховка и задължително доплащане за лечение в болница, т.е. да се увеличат регламентираните плащания. Ананиев обеща, че няма да вкарва моделите за обсъждане в правителството и парламента, докато не постигне пълен консенсус по тях.

Такъв обаче ще е труден. Допълнителните плащания трудно ще запушат дупката в нереформираната система - те няма да са достатъчно, за да спрат останалото доплащане и така ще оставят и пациентите, и лекарите недоволни. В крайна сметка кой иска да дава повече пари, за да получи същото?

Както им харесва



Здравният министър предлага всъщност за обсъждане два модела. При първия здравната каса започва да се конкурира за задължителните здравни вноски с частните застрахователни фондове. В този случай здравната вноска не се увеличава, а се разчита на пазарните механизми. Това е моделът, препоръчан от министъра на финансите, както и от повечето икономисти и здравни специалисти.

При втория вариант здравната каса плаща за лечение в болница – 85% или 90% при лечение на стойност до 700 лв., а останалите 10-15% пациентът доплаща от джоба си или чрез доброволна здравна застраховка. При суми над 700 лв. плаща застрахователят, като всички 6 млн. здравноосигурени плащат задължителна еднаква премия от 12 лв. месечно. В сумата не са включени медицинските изделия и лекарствата.

От здравното министерство предвиждат, преди да бъде въведен какъвто и да било модел, да остойностят сегашните клинични пътеки, за които е ясно, че са недофинансирани.

От застраховките ще се акумулират 864 млн. лв. Въпросът e как с тези пари ще се покрие доплащането от 3.5 млрд. лв. През миналата година всеки трети българин, или общо 3.3 млн. души са лежали в болница. 84% от случаите са били на стойност под 700 лв. Останалите са над тази стойност. Това означава, че 528 хил. българи са имали лечение, което е било официално над прага. Ако се раздели сумата от 864 млн. на този брой пациенти, прави по 1636 лв. на всеки. На хартия тази сума изглежда добре, но вземете предвид следното. Според социологическо проучване, поръчано от здравното министерство, всеки пациент в България доплаща над здравната си осигуровка средногодишно минимум 1250 лв. - за лечение в болница, санаториум, лекарства и извънболнична помощ. И това е всеки един от онези 3.3 млн. души. Това значи, че 2.8 млн. души под прага от 700 лв. ще плащат както допълнителни 12 лв. месечно, така и доплащанията, които сега правят, а за онзи половин милион пациенти над 700 лв. събраните допълнително пари няма да достигат.

Твърде много притеснения

Според предложението държавата ще продължи да плаща и здравните застраховки на пенсионерите и децата, като в момента плаща минимални суми за тях. Държавните служители обаче сами ще трябва да си плащат застраховките.

Здравният министър смята, че чрез въвеждането на модела със задължителната и доброволна здравна застраховка ще се повиши личната ангажираност на гражданите и ще се преустановят фиктивните хоспитализации. Освен това ще се осигурят повече средства в системата, което ще доведе до по-високо качество и ще има възможност застрахователите да си избират партньорите на база на това качество. Министърът твърди, че така ще се запазят социалните елементи в здравеопазването и ще се преструктурира болничният сектор.

Тъй като в модела са включени глоби за непосещаване на профилактичен преглед (и за неплащане на застраховка), се смята, че така ще се подобри профилактиката. Всички тези идеи обаче предизвикаха бурен дебат и почти универсално несъгласие.

Омбудсманът Мая Манолова коментира, че не е ясно дали 12-те лева застраховка не са противоконституционни, защото в конституцията не е предвидено съществуването на здравни застрахователи. Тя смята, че е важно и да се отговори бързо на въпроса какво точно покриват тези пари. Според нея доплащането няма да бъде премахнато, ако всяка болница и лекар имат право да си определят собствени цени. Същото е мнението и на пациентските организации

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров попита в коя друга европейска държава самата държава липсва от здравното осигуряване. "НЗОК трябва да участва във всяко плащане, независимо дали става въпрос за 100 или за 10 хил. лв. Абдикирането на държавата от скъпоструващото лечение не трябва да се случва", мисли и Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.

Председателят на Асоциацията на българските застрахователи Светла Несторова отбеляза, че целите на министерството – контрол, качество и лична отговорност, са верни, но като начало медицинските услуги трябва да бъдат ясно остойностени и да е ясно какво ще купуват гражданите срещу застраховката си.

Синдикатите също не бяха съгласни на обсъждането. Д-р Иван Радославов от КНСБ отбеляза, че това, което най-вече ще нарасне с тези пари, ще са административните разходи и бумащината. "В модела се твърди, че неофициалните плащания ще бъдат премахнати. Да, ще станат официални. Само не разбирам как с 12 лв. ще бъдат компенсирани годишни доплащания от поне 180 лв. само за лекарства", допълни Ваня Григорова, икономически съветник в КТ "Подкрепа".

Защо не първият модел

Според анализа на здравния министър пълната демонополизация на здравната каса ще лиши "здравноосигурените лица от възможността да придобият знания за работата на застрахователите и това, което те предлагат в началото на промяната." Освен това системата ще изисква допълнителни еднократни разходи и ще е трудна за администриране в началото. Няма да могат да се финансират нови дейности и политики и съществува риск от запазване на нерегламентираните плащания.

Нито едно от трите не изглежда като съществен аргумент за отхвърляне на варианта - хората ще могат да сменят застрахователите си, но не могат да сменят касата; еднократни разходи е по-добре от непрекъснати доплащания; а нерегламентираните плащания ще останат и при другия модел, както стана ясно. Отстрани изглежда, че засега управляващите просто не искат да се разделят със сегашния модел, при който 1.7 млн. работещи в частния сектор плащат реално осигуровки, а чрез данъците си покриват и плащанията за деца, пенсионери, държавни служители и др., които са 4.4 млн. на брой.

"За мен моделът с пълна демонополизация е много по-добър. Няма да има лимити на болниците, които да се променят на всяко заседание на надзорния съвет на здравната каса, няма да има проблем да се остойностят услугите, защото те ще имат пазарна цена. Освен това всички ще бъдат принудени да се държат добре, за да ги избере пациентът", коментира д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването.

Министерството трябва да свърши още много работа. Първото е да реформира системата или да остави на застрахователите да изберат най-добрите лекари и болници, а останалите да отпаднат. Второто е да се направят реални изчисления колко пари са необходими, за да не доплащат пациентите, и тогава да им бъдат предложени варианти да ги платят. Тези пари със сигурност не са 12 лв. месечно на човек.

И третото е да гарантира, че държавата ще застане зад всеки тежко болен, а няма да го остави на собствените му доходи. Средната здравна вноска, която българите в момента плащат, е 70 лв., а основният риск за внезапна бедност са именно неочакваните здравни разходи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща

И още: Кьовеши официално е европейски главен прокурор; Борисов свиква Съвета за сигурност заради Сирия

14 окт 2019, 3652 прочитания

Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти

В МВР е постъпила информация за потенциална заплаха, свързана с журналистически разследвания и публикации в "Капитал"

14 окт 2019, 1228 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Топ обявите за работа на Karieri.bg

Преглед на актуалните предложения за работа в областта на маркетинга, финансите, IT сектора, търговията, човешките ресурси

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма