Има ли надежда за Конституционния съд

През ноември предстои поредната ротация в Конституционния съд, която се извършва на всеки три години и води до подмяна на една трета от състава на съда. Залогът е голям, защото през годините КС от пазител на конституцията и бастион на демокрацията се превърна в изпълнител на всякакви поръчки.

28 години деградация

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Парадоксалното е, че през първите години след създаването му през есента на 1991 г. КС беше силно политизиран. Съдиите в него – сини и червени, бяха изпращани като политически емисари на своите партии, но те водеха битката с правни аргументи и принципи, а и бяха партийни идеалисти, а не кариеристи, готови да се подложат на всяка власт. Така тогава се появиха някои от най-силните решения на съда, които пренаписаха учебниците по конституционно право и държавно управление.

В течение на времето обаче институцията се превърна в тих пристан за партийни активисти, заслужили благодарност, и откровени кариеристи, предварително заложили своята вярност към покровителя, който ги е назначил. Изчезнаха личностите, които навремето излизаха от няколкочасово заседание на съда зачервени, като че са водили бой с юмруци, а не с аргументи, а след това веднага започваха брифинг за медиите, където споровете за решенията и техните последици често продължаваха. Днес решенията се знаят предварително, обикновено се знае и кой ги е задал, а съдиите се хвалят, че председателят ги обикаля лично преди дело, за да добие представа за мнението им, което повечето намират за добър "консенсусен" подход. Широко известно е, че един от кадрите на управляващите не може сам да напише решение, та се налага друг да му ги пише – от "солидарност". Стигна се до решения като това за Истанбулската конвенция, което стана повод за подигравки, защото не е юридически текст, а филологичен анализ.

Намаляха силата и авторитетът на този съд, който всъщност не е съд, а политически орган, равнопоставен на върховете на трите власти и призван да ги балансира (решение на КС № 18/1993 г.). КС се произнася за законността на президентски и парламентарни избори, за конституционността на партии и организации, може да отстранява депутати, решава за импийчмънт на президента, осъществява контрол върху президенските укази и т.н. Той може да обявява закони за противоконституционни и така да зачертава политики на управляващите. От началото на прехода всички знакови политики са минавали през КС – реституция, земеделска реформа, съдебна реформа и съдебен контрол, пенсионна и осигурителна реформа, лустрация, държавна служба, избирателни права и много други.



На върха на привилегиите и комфорта

Конституционните съдии са богато удостоени с привилегии, част от които се дължат на факта, че те се ползват със статута на председателя на Народното събрание. Заплатата на председателя на съда е средноаритметична сума от заплатата на президента и председателя на парламента, а останалите съдии получават 90% от заплатата на председателя. Извън това си гласуваха и високи допълнителни възнаграждания за прослужено време - по 2% за всяка година трудов стаж без ограничение в броя на годините. Съдиите от КС имат депутатски имунитет, персонална кола от НСО. Пенсионират се веднага след края на мандата им независимо дали са навършили пенсионна възраст и без да губят право да работят и да се осигуряват другаде, а при напускането си получават и 20 брутни заплати обезщетение. На всичкото отгоре – те нямат таван на пенсиите. Парадоксалното е, че именно КС потвърди през 1998 г. съществуването на таван на пенсиите за българските граждани, като обяви, че той не е противоконституционен.

Срещу това съдиите в КС имат средно по две-три дела годишно максимум. През последната година са имали общо 14 дела, което означава средно по едно дело на доклад годишно, а в съде вече има и четирима съдебни помощници. (Далеч по-натоварени бяха в началото на прехода, когато годишно се събираха по над 30, дори до 40 дела.) Това обаче не пречи голяма част от съдиите да напускат с огромно количество неползван отпуск (съответно обезщетен), говори се за един бивш председател, който напуснал с над 400 дни неползван отпуск. Някой може да се чуди как дори и за мандат от девет години може да се спести толкова отпуск, но само ако не знае, че до 2016 г. конституционните съдии ползваха 60 календарни дни платен годишен отпуск. През февруари 2016 г. съдиите гласуваха нови вътрешни правила, според които платеният отпуск вече е 45 работни дни годишно, което практически е едно и също - минимум два месеца платена почивка годишно по аналогия с депутатската. Ако се изхитриш да не си ползваш отпуските, защото и без това нямаш работа, си тръгваш не с 20, а например с 40 брутни заплати в края на мандата.

Оказва се обаче, че този впечатляващ комфорт не е достатъчен, за да гарантира независимостта на конституционните съдии в български условия. Затова предстоящият избор за пореден път поставя въпроса възможно ли е да се обърне тенденцията на целенасочен отрицателен подбор в тази ключова институция.

Ротацията Конституционният съд се състои от дванайсет съдии, избрани поравно от три квоти – по четирима от парламента, от съдебната власт (общото събрание на Върховния касационен и Върховния административен съд) и назначени от президента. Съдиите имат деветгодишен мандат. На всеки три години съставът на КС се обновява, като от него излизат четирима съдии и влизат нови четирима - от съответната квота. На 12 ноември изтичат мандатите на Румен Ненков и Стефка Стоева от съдебната квота, на проф. Цанка Цанкова - от парламентарната, и на Кети Маркова, която довършва мандата на починалата Ванюша Ангушева от президентската квота. Съответно парламентът трябва да избере един човек, президентът да прати също един, а от съдебната квота ще влязат двама души. През 2015 г. например в КС влязоха двама души от президентската квота (назначени от Росен Плевнелиев) – Мариана Карагьозова и Филип Димитров, и по един от парламентарната – Константин Пенчев, и от съдебната – Таня Райковска. Този механизъм за конструиране на КС е създаден, за да гарантира независимост и равна отдалеченост от другите власти, приемственост и максимална представителност, но той беше изкористен и към момента единствено съдебната квота привнася някакво ниво на професионализъм и интегритет.

Красимир Влахов - знакова номинация

Доскорошният зам. председател на Върховния касационен съд Красимир Влахов с право отсега се смята за сигурен избор още преди да бъде гласуван в парламента. Управляващите от ГЕРБ и "Обединени патриоти" обявиха, че стоят зад неговата номинация, а веднага след това другият сигурен кандидат - Янаки Стоилов, на когото БСП вече бе подготвила документи, се отказа.

Доскорошният зам. председател на Върховния касационен съд Красимир Влахов вече е сигурен член на Конституционния съд още преди изборът да се е провел Фотограф: Юлия Лазарова

Номинацията на Влахов е по-скоро изненада, след като месеци наред витаеха слухове, че парламентарната квота за КС този път е отредена или за Цецка Цачева, която трябва да получи реванш за травмата от парламентарните избори, или за Сотир Цацаров, чийто мандат като главен прокурор изтича след малко повече от година. Вместо това ГЕРБ номинира човек, за когото дори опонентите му признават, че е перфектен юрист. Работоспособен, знаещ, организиран, авторитетен, амбициозен и силно честолюбив, добавят негови колеги. Може би последните две качества – амбицията и честолюбието до голяма степен стоят в основата на разрива му със сегашния председател на ВКС Лозан Панов, след като той поиска да го отстрани от поста на зам.-председател в края на м. г. Влахов първо отказа да подаде оставка, а след това го направи, но с остро и обидно писмо срещу Лозан Панов, с което по същество го критикува за гражданската му позиция в защита на независимостта на съда. Това се случи в момент, когато Панов е мишена на публичната власт точно за тази позиция. Съдии коментират, че в мотивите за оставката на Влахов има твърдения, които са несъвместими с етоса на професията, например критиката, че липсвал "конструктивен работен диалог с другите държавни органи", заради което ръководството на ВКС "е изпаднало в институционална изолация". Влахов бе в екипа на предишния председател Лазар Груев, считан за негова дясна ръка, и няма как да не си спомня, че той беше обект на много груба атака от същите среди и отново по повод на независимостта на съда, нито репликата на Груев, че стиска зъби. Но конфликтът с Панов прави избора на Влахов знаков.

Любопитното е, че Красимир Влахов и до момента е член на анатемосаната от управляващите професионална организация на Съюза на съдиите в България, макар че отдавана не е активен член. Нещо повече, той е бил два мандата е член на Управителния съвет на ССБ – от 2006 до 2011 г., като през втория мандат беше и изпълнителен секретар (2009 - 2011 г.) Разривът настъпи, когато през 2012 г. Влахов много бързо бе избран директно от поста председател на Софийския районен съд за върховен съдия и зам.-председател на ВКС с протекцията на Лазар Груев. ССБ възразиха срещу непрозрачността на избора, който го компрометира: "Съдия Красимир Влахов е един от автентичните професионални авторитети сред съдиите. Не поставяме под съмнение неговите качества на съдия и уменията му да организира и координира работата на съдиите, както и неговия принос за повишаване професионалната квалификация на много колеги. Той е уважаван съдия, поради което заслужава кариерното му развитие да е убедително."

Шест години по-късно ситуацията е на път да се повтори. Да станеш зам.-председател на ВКС на 40-годшна възраст, а на 46 - конституционен съдия, е завидна кариера. Само след 9 години той ще търси нова професионална реализация, въпросът е дали е готов на компромиси пред силните на деня, за да я постигне, коментират негови колеги. Справедливостта изисква да се каже, че до момента никой не е в състояние да посочи случай, при който Влахов да е правил компромиси с правото или по какъвто и да било начин да е създал повод за съмнения.

Изборът на президента - черна кутия

Все още само догадки витаят около избора от квотата на държавния глава. От президентството подсказват само, че той няма да бърза с обявяването на избраника. Теоретично това може да стане и в първата десетдневка на ноември, защото президентът не е обвързан с процедура и назначението е факт с подписването на указа. Доскоро се коментираше, че основната дилема пред държавния глава е дали да угоди на лидера на БСП Корнелия Нинова и да назначи Янаки Стоилов, или да продължава с демонстрациите на еманципираност. От една страна, назначаването на Стоилов ще даде повод за нова порция коментари, че Радев просто приподписва решенията, които БСП/Нинова му спуска. Но пък той няма интерес да влиза в разрив с единствената политическа сила, от която може да очаква подкрепа и за втори мандат, когато му дойде времето. Сред възможните кандидати на държавния глава бяха спрягани Борислав Цеков, който е член на правния му съвет (но май не му стигал стажът), проф. Георги Близнашки, както и Даниел Вълчев, който отскоро силно се активизира с писането на становища до КС. Отскоро сред слуховете за възможните фаворити на президента влезе името на проф. Огнян Герджиков, което е логично, предвид, че беше и изборът на Радев за служебен премиер. Споменава се и името на бившата съдийка в Страсбург Здравка Калайджиева.

11 ноември 2015 г. - четиримата нови съдии при тогавашната ротация на съда полагат клетва. На преден план от ляво надясно – Филип Димитров, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Таня Райковска Фотограф: Цветелина Белутова

Интригата около съдебната квота

Основната интрига остава в избора на съдебната квота, при която общото събрание на ВКС и ВАС трябва да излъчат две кандидатури. По неписано правило в тези случаи се избира един съдия от ВАС и един от ВКС, но това правило е от времето, когато ВАС беше наполовина на ВКС и избор на административен съдия в КС нямаше шанс без такава договорка. Днес съставите на двете съдилища са практически изравнени - 98 във ВКС срещу 93 във ВАС. При това положение от значение вече би следвало да е само качеството на номинацията, още повече че се очаква да бъдат издигнати много кандидатури и правилото 1:1 може да бъде гарантирано само при дирижиран избор.

За пръв път върховните съдилища ще проведат избора си за конституционен съдия толкова късно, обикновено те са готови с избраниците си много преди другите две институции, понякога и преди лятната ваканция. За пръв път преди деня на избора ще има друго заседание - на 1 октомври, на което ще се гласуват правила за избор и ще се даде срок за предварителни номинации. Досега и правилата, и номинациите, и гласуването ставаха в едно и също заседание. Промените са по предложение на председателя на ВАС Георги Чолаков с мотива, че трябвало време да се осмислят кандидатурите, но това не е сериозно. От предварителни номинации има нужда при избора в парламента, където повечето депутати не познават кандидатите юристи. Но не и между 200 върховни съдии, някои от които се познават даже повече, отколкото биха искали. Всичко това създава опасения за дирижиран избор.

Запознати са категорични, че председателят на ВАС Георги Чолаков има фаворит и това се знае от целия съд - съдия Галина Солакова. По тази причина във ВАС не очакват друг съдия да си издигне кандидатурата, освен ако това не стори неуправляемата Соня Янкулова, която е опозиция на Чолаков и за разлика от други не се бои да го показва. Ценното в нейната кандидатура е, че високият професионализъм се съчетава с интегритет. Това обяснява защо нейната кандидатура се проваля от конюнктурата, но в рамките на общото събрание на ВКС и ВАС тя сигурно би имала шанс, ако няма натиск. Съдии са по-скоро скептични по повод на информацията, че кандидат за КС ще бъде и зам.- председателката и председател на втора колегия във ВАС Надежда Джелепова - дори само за това, че тя отскоро зае този пост, лансирана от Чолаков.

Същевременно във ВКС, където няма един център на власт, а разделение по групи и лагери, се очакват множество кандидатури, което ще раздели гласовете и може да се очакват изненади.

Сигурна е кандидатурата на зам.-председателката и ръководител на Наказателната колегия Павлина Панова - юрист с авторитет и висок професионален морал. Панова няколко мандата е съдия адхок в Страсбург, което е важен атестат, когато се избира конституционен съдия. И нещо повече - тя има рядката способност да изразява гражданска позиция, без това да звучи като лично изтъкване. Изключително устойчив човек, ако се съди по достойнството, с което мина на два пъти през предварително обречен избор за председател на ВКС след края на мандата на Лазар Груев и беше отхвърлена, защото е член на ССБ и организацията стои зад нея.

Според съдии Панова е логичният избор, на който могат да попречат само множеството кандидатури и котерийни битки. Слуховете спрягат като кандидати Емануела Балевска, председател на второ гражданско отделение, гражданските съдии Борислав Белазелков и Симеон Чаначев и др.

Евентуалното вливане на независима кръв в КС трудно ще доведе до мнозинство, което да може да диктува решенията, но със сигурност ще направи по-труден живота на готовите да услужат на всяка власт. А покойният вече председател на КС Румен Янков показа, че писането на особени мнения от несъгласните с решенията на статуквото може да се окаже по-ценно и от самите решения.