С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 28 сеп 2018, 12:43, 12421 прочитания

Не ми гледай в паничката

България влиза все по-уверено в клуба на страните в ЕС, които не искат Брюксел да им се бърка по въпроси за съдебната система или за корупцията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Политическата класа няма интерес да прави реформи – тя съществува именно защото е безконтролна.
ЕС може да има нужда от инструменти за мозъчна операция, но разполага със средства за фейслифт.
Въпреки че опитите да се припише някаква стратегия на българското правителство са пресилени, решението от миналата седмица България хем официално да обяви, че застава зад Виктор Орбан – лошото момче на Европейския съюз, хем, че не застава напълно зад него, със сигурност не е съвсем случайно.

Премиерът Бойко Борисов никога не е крил, че е противник на наказателните процедури - логично, след като България вече повече от десетилетие стои извън шенгенската зона за свободно придвижване и с наблюдение над съдебната си система. Заявката миналата седмица, на която беше дадена гласност от вице-премиера Красимир Каракачанов, че България ще гласува против евентуални санкции срещу Унгария не е и новост – Борисов не веднъж е казвал, че противник на течащата сега процедура срещу Полша.
Финтът обаче идва точно в момент, в който опитите на европейските институции да убедят Полша и Унгария да спазват базови демократични ценности вървят към задънена улица. Започнатите наказателни процедури срещу Варшава и Будапеща изискват или единодушие от страните членки, т.е. няма шанс да минат, или пък са по въпроси, по които европейското право не дава ясна дефиниции – като какво е това независима съдебна власт. Последното може да попречи на Европейския съд да излезе с категорична присъда, след като ЕК поиска това заради политиката на Полша за политическа намеса в съдебната система. Липсата на яснота дори може да доведе до това Варшава да откаже да изпълни присъдата, което ще доведе ЕС до тежка институционална криза.


Заявката на София обаче е поредният удар срещу опитите на европейските институции да задават въпроси за човешки права, демократични норми или корупция. Даването на публичност на несъгласието на България цели, страните членки да са наясно, че опита да прокарат наказателни мерки, няма шанс. Процедурата по чл. 7 от Договора за ЕС може да бъде блокирана още в зародиш само от шест страни членки (Висшеградската четворка заедно с България и Румъния).

Надеждата на правителствата в повечето страни от Източна Европа (без трите прибалтийски държави) е, че с навлизането на повече популистки партии на власт, както и с постепенното вземане на надмощие на по-консервативните крила в традиционните партии (както това става в Германия, Дания или Швеция) след изборите през май 2019 г. Брюксел ще смени политиката си. И те ще се освободят от една досадна опека.

Пред задънена улица...



Противоречията между Брюксел и Полша започнаха през 2016 г. след като година по-рано на власт във Варшава дойде националистическата партия "Право и справедливост" (ПиС), водена от Ярослав Качински. Тя започна чистка в държавната администрация и военните, обвинявайки ги, че те са саботирали предишното управление на ПиС между 2005 и 2007 г. След като полските съдилища дадоха отпор на част от промените, чистката се насочи и към съдебната система. Законодателството, предложено през 2016 г. "дава възможност на законодателната и изпълнителната власт да се намесват грубо и мащабно в администрирането на правосъдието и затова представлява сериозна заплаха за независимостта на съдебната система в страната", се казва в становището на юристите към Венецианската комисия (консултативен орган към Съвета на Европа).

"Ако сегашните въпроси, свързани с върховенството на закона, бяха очевидни през 2004 г., мисля, присъединяването на няколко страни членки към ЕС щеше да бъде отложено с доста време", тъжно констатира пред "Капитал" висш служител на Европейската комисия, част от екипа, който преговаряше условията за влизането на новите страни членки в периода 2000 - 2007 г.

Под лозунга за премахване на окопалите се в съдебната система комунисти Качински се опитва да демонтира всички пречки, за да може неговата партия да провежда еднолична политика, но и по примера на Унгария - да направи всички възможно да не позволи да бъде изместен от власт. От 2010 г, насам Виктор Орбан постепенно овладя съдебната власт, елиминира критичните медии и си създаде стабилна избирателна маса (като даде гражданство и социални привилегии на всички унгарци извън страната), с която да е непоклатим. На практика в момента Качински буквално копира стъпките на Орбан – например законът, с който се променя пенсионната възраст на съдиите в полския Върховен съд, като по този начин се елиминират неудобните магистрати, е унгарско "изобретение".

Това се оказа твърде много за Брюксел. "Политиката на Полша е копи-пейст от това, което се случваше в Унгария", коментира за "Капитал" Юдит Сaргентини, евродепутат от групата на Зелените и Европейския свободен алианс и обяснява, че ЕС не може да си позволи такова поведение, ако иска неговите страни членки да спазват едни и същи принципи. Саргентини беше автор на критичен доклад за Унгария, който стана повод Европейският парламент да гласува преди две седмици с две трети мнозинство резолюция, в която настоява срещу Будапеща да започне процедура за отнемане правото й на глас заради системни нарушения на основни принципи, върху които е основан ЕС. Тя категорично отхвърля обвиненията, че проблемите на Полша и Унгария се дължат на тяхната позиция за имиграцията - "само 1/12 от доклада ми касае този въпрос", подчертава Саргентини.

Брюксел обаче има слаб инструментариум в областта. Процедурата по чл. 7 от Договора за ЕС, чрез която може да се отнеме правото на глас на страна членка, може да бъде задействана само с единодушие (разбира се без в гласуването на участва държавата срещу, която е насочена). Тъй като процедурата е трудно да бъде задействана, тя цели повече да засрами държавата, към която е приложена, не толкова да я накаже.

И
деята за процедурата се ражда, след като през 2000 г. Австрия беше подложена на натиск от другите 14 страни членки да принуди лидера на националистическата Партия на свободата Йорг Хайдер да се оттегли от австрийския кабинет. Тогава дори намекът за изграждането на санитарен коридор около Австрия накара Хайдер да подаде оставка, макар че партията му остана в управлението (и през миналата година, когато тя се завърна във властта, вече никой не възрази). Така че за повечето страни членки наличието на подобна символична процедура е изглеждало достатъчно.

При източноевропейските страни това не проработи. Нито унизителното за България стоене извън Шенген, нито безпрецедентното наблюдение над българската съдебна система доведоха до желание за реформи. Проблемът е, че самата политическа класа няма интерес да ги направи – тя съществува именно защото е безконтролна. Тоест там, където ЕС има нужда от инструменти за мозъчна операция, той разполага със средства за фейслифт.

"
Полското правителство няма да се огъне пред заплахата, Ярослав Качински знае от опит, че без да елиминира правните инструменти за контролиране на изпълнителната власт, няма как да реализира своята политическа визия", смята Спасимир Домарадски, преподавател по политически науки и международни отношения в университета "Лазарски" във Варшава.

Саргентини напълно осъзнава, че действията на ЕП към Унгария няма как да доведат бързо до промяна: "Важното е, че изпращаме политически сигнал, казва тя, на предстоящите избори, особено християндемократите ще трябва да обясняват на избирателите си как търпят в редиците си политик като Орбан." Поне в България сигналът засега не изглежда да е приет. Вместо това гравитиращи около ГЕРБ анализатори започнаха да оприличават ЕС на СССР.

... или пред революция

Вероятността натискът на ЕК да доведе до преобръщане на ситуацията е малка, но не невъзможна.

"Сегашните действия могат да създадат прецедент", смята Светослав Малинов, единственият български десен евродепутат (от ДСБ), който гласува за санкции срещу Унгария. "Върви се натам европейските права и европейските пари да са неразривно свързани, но по-важното е, че европейските институции вече не се притесняват да критикуват, беше нарушено изкуственото усещане за консенсус по всичко", допълва Малинов, според когото именно това е пътят ЕС да се превърне в истински съюз, в който понякога страните се карат.

Липсата на ясни дефиниции – като какво е независима съдебна власт, може да попречи на Европейския съд да излезе с категорична присъда по иска на ЕК заради политиката на Полша

[Reuters]
Освен това имиграционният проблем пред ЕС започна макар и бавно да отшумява. И все по-малко може да се използва като оправдание от Унгария и Полша за провежданите от тях политики. Сега, въпреки че едва 1/12 от доклада на Саргентини за Унгария се отнася до миграцията, позицията на Будапеща по въпроса се използва като прикритие за подкрепата за цялостната политика на Виктор Орбан.

По-важното обаче е друго. Въпреки че унгарското и полското правителство уверено се опълчват на Брюксел, един факт не може да убегне - избирателите традиционно вярват повече на европейските институции, отколкото на собствените си политици. И унгарците, и поляците са точно толкова зад Орбан и Качински, колкото българите зад Борисов, но за сметка на това в мнозинството си подкрепят ЕС. Това е ситуация, която няма нищо общо с Великобритания, където британците традиционно гледат с недоверие на всичко, свързано с ЕС (а и с континента изобщо).

На практика местните правителства са изправени пред просто уравнение. Докъде може да стига конфликтът им с Брюксел, преди избирателите им (а и фирмите, които зависят от парите на ЕС) да кажат баста. Засега в Унгария опитът показва, че търпимостта е все още висока.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: САЩ искат 2.2 млрд. лв. за новите F-16, 1 лв. субсидия и безлимитни дарения за партиите Вечерни новини: САЩ искат 2.2 млрд. лв. за новите F-16, 1 лв. субсидия и безлимитни дарения за партиите

И още: Безплатните детски градини и нулев ДДС засега отиват във фризера; Сблъсъци в Албания заради местните избори; Кой е най-богатият европеец

20 юни 2019, 1509 прочитания

Партиите ще могат да се финансират неограничено от бизнеса, както поиска ДПС Партиите ще могат да се финансират неограничено от бизнеса, както поиска ДПС

Държавата все пак ще плаща по 1 лв партийна субсидия за действиетелен глас, реши бюджетната комисия на второ четене

20 юни 2019, 817 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Проф. Георги Димитров: Наша работа е да спрем възхода на националпопулистите

Социологът пред "Капитал"

Ами ако утре и Amazon пусне пари?

Моделите на разплащане и средствата за това ще се променят и то благодарение на компании извън банковия сектор

Резултатите от изборите: Какво показват данните

Статистическият анализ на "Капитал" показва контурите на скритото влияние по места

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кино: "Момиче"

Млада балерина е родена момче и се бори с това

Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"

Сериалът е смразяващо актуален днес, когато темата за размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото