Калин Христов: Инфлацията не е страшна, когато е свързана с ръст на доходите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Калин Христов: Инфлацията не е страшна, когато е свързана с ръст на доходите

Като гост-лектор на конференцията подуправителят на БНБ Калин Христов коментира бъдещето на Европейския съюз и еврозоната

Калин Христов: Инфлацията не е страшна, когато е свързана с ръст на доходите

Трудностите в Икономическия и паричен съюз идват от липсата на единна фискална политика, счита подуправителят на БНБ

6430 прочитания

Като гост-лектор на конференцията подуправителят на БНБ Калин Христов коментира бъдещето на Европейския съюз и еврозоната

© Цветелина Белутова


"Инфлация, свързана с растеж на доходите на глава от населението, не е инфлация, от която хората трябва да се страхуват", коментира подуправителят на БНБ и ръководител на управление "Емисионно" Калин Христов по време на конференция "Бъдещето на Икономическия и паричен съюз". Изказването беше във връзка, с по думите му - "неграмотните интерпретации" по темата за инфлацията в България. Христов също подчерта, че доходите и цените в България към момента са 50% от средните нива в Европа, което означава, че естественият път при увеличение на домакинските бюджети е да се повишават и цените. За справка, инфлацията през август е 3.5% на годишна база, докато средната работна заплата в страната се увеличава с темп от 8.2% през второто тримесечие спрямо година по-рано.

Като гост-лектор на конференцията Христов коментира бъдещето на Европейския съюз и еврозоната. Той посочва, че ключовата липсващата съставка за развитието на Икономическия и паричен съюз е единната фискална политика, която би позволила една страна да помага на друга при спад на икономическия растеж. Липсата на политически стимул в Европа обаче прави задачата невъзможна на този етап, счита той.

Бъдещето на еврозоната

"В основата на монетарните съюзи, общата парична политика изисква две неща. Или всички, които са обект на тази политика, да имат еднаква структура на икономиката и еднаква конкурентоспособност. Или ако те имат различия помежду си, да има механизъм, според който данъците на по-конкурентните да могат да бъдат трансферирани към по-слабите икономики", казва Калин Христов по повод проблемите, с които се сблъсква Европа и еврозоната.

Според него икономиките продължават да се развиват с различна скорост и по различен начин - продължават проблемите с високата безработица в южните страни, задлъжнялостта също още е висока.

Възможните решения са две. Едната опция е да се създаде "фискален капацитет" - механизъм, който позволява на една страна да помага на друга, което би включвало и единно гарантиране на депозитите, обединение на дълговете. Този метод обаче изисква политически моментум, който в момента липсва в Европа, посочва Христов. Затова се прилага другият механизъм, "по-болезнен", според който на национално ниво се налагат политики, които да преструктурират икономиката и да я направят по-конкурентоспособна.

Ползи и разходи от приемането на еврото

Приемането на еврото би довело до краткосрочни и дългосрочни предимства за небанковия финансов сектор в България, докато очакваните разходи ще бъдат еднократни. Това отбеляза зам.-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Бойко Атанасов. Според оценки на регулатора еврозоната би елиминирала риска при финансови операции, движението на капитали ще се улесни, което пък оказва положителен ефект върху инвестиционната активност в страната.

Успоредно с това от КФН очакват понижение на транзакционните разходи, както и на разходите в компании, които извършват операции в чуждестранна валута.

От друга страна, приемането на еврото ще доведе и до разходи за бизнеса в сектора. Изграждането и адаптирането на информационни системи, превалутирането на баланси и преобразуването на капитала в дружествата, промяната на устави, правилници и счетоводни практики - всичко това би изисквало ресурс за всяка фирма. Конкретна оценка за сумата на очакваните разходи за бизнеса, макар и еднократни, все още не е известна.

По отношение на предизвикателствата за самия регулатор Атанасов посочва необходимостта да се извърши детайлен прочит и оценка на регулаторната рамка. "Комисията за финансов надзор има приет план за действие от 18 точки. Голяма част от тях са изпълнени, а още пет от тях предстои да бъдат приключени до края на годината", каза той като добавя, че мерките касаят секторите застраховане и пенсионно осигуряване.

"Инфлация, свързана с растеж на доходите на глава от населението, не е инфлация, от която хората трябва да се страхуват", коментира подуправителят на БНБ и ръководител на управление "Емисионно" Калин Христов по време на конференция "Бъдещето на Икономическия и паричен съюз". Изказването беше във връзка, с по думите му - "неграмотните интерпретации" по темата за инфлацията в България. Христов също подчерта, че доходите и цените в България към момента са 50% от средните нива в Европа, което означава, че естественият път при увеличение на домакинските бюджети е да се повишават и цените. За справка, инфлацията през август е 3.5% на годишна база, докато средната работна заплата в страната се увеличава с темп от 8.2% през второто тримесечие спрямо година по-рано.

Като гост-лектор на конференцията Христов коментира бъдещето на Европейския съюз и еврозоната. Той посочва, че ключовата липсващата съставка за развитието на Икономическия и паричен съюз е единната фискална политика, която би позволила една страна да помага на друга при спад на икономическия растеж. Липсата на политически стимул в Европа обаче прави задачата невъзможна на този етап, счита той.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    n.kolev avatar :-|
    Н. Колев

    А когато отчетеният ръст на доходите "на глава от населението" е основно от административното повишение на чиновническите заплати пак ли да не се страхуваме?

  • 2
    cipura avatar :-P
    BgMafia

    Страшното е ... когато на важни постове са назначени таквиз идиоти.

  • 3
    boe16550766 avatar :-|
    boe16550766


    До коментар [#2] от "
    BgMafia
    ":

    Пълен идиот си ти. Човекът е кариерен банкер и един от по-добре подготвените експерти, които съм срещал в нашия банков сектор.

  • 4
    wgdsgs avatar :-|
    wgdsgs

    До коментар [#1] от "Н. Колев":

    Повишението при заплатите идват от хора, които си сменят работодателя. Ако не сте доволен от заплащането, потърсете друг работодател. Така растат заплатите навсякъде - конкуренция на пазара на труда.

    Административното повдигане е само рядък, еднократен елемент в подобни изчисления. Растежът в заплатите тук е доста голям за последното десетилетие. Засилва се точно заради конкуренцията. Ако вкараме малко християни от държави извън ЕС ще скочи още.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK