С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 окт 2018, 18:22, 3906 прочитания

Съдът в Люксембург за правото да съдим държавата за нарушено право на ЕС

Решение на СЕС по българско дело "Кантарев срещу БНБ" показва необходимостта от законова уредба на правото на иск за вреди

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Бизнесът настоява да отпадне платеният годишен отпуск за времето на майчинството

Позицията на работодателските организации идва след решение на Съда на ЕС по сходен казус в Румъния

16 окт 2018

Съд може да наруши правото на ЕС, като не изпрати преюдициално запитване

Знаково решение на Съда на ЕС в Люксембург по дело на Европейската комисия срещу Франция

7 окт 2018

Публикуването на обяви за продажба в интернет не прави автора им търговец

Решение на Съда на Европейския съюз по български казус

4 окт 2018

Достъп до лични трафични данни е допустим не само за тежки престъпления

Решение на Съда на ЕС в Люксембург формулира критериите: тежка намеса може да се обоснове за борба с тежка престъпност

2 окт 2018

Ако Съдът на ЕС спре полския Закон за Върховния съд, това ще е прецедент

Досега няма случай съдът в Люксембург да е спирал закон в някоя държава, казва преподавателят по право на ЕС Станислав Костов

25 сеп 2018

Съдът на ЕС забрани SIM карти с предварително активирани платени услуги

Решението на съда няма да се отрази на българските оператори

17 сеп 2018
Гражданите трябва да имат опция да съдят държавата за вреди от съществено нарушение на правото на ЕС, без да са длъжни да доказват виновно поведение на съответния национален орган, който е извършил нарушението – било то БНБ, Народното събрание, правителството, съд или друга институция с властнически правомощия. Достатъчно е да докажат, че става въпрос за "съществено нарушение", което включва и виновното поведение. Правото на гражданите на обезщетение в тези случаи не зависи и от това дали вредата от неспазването на право на ЕС е причинена умишлено от съответната институция. Това по същество обяви днес Съдът на ЕС в Люксембург по изключително важното за България и за българската правна система дело С‑571/16 "Николай Кантарев срещу Българска народна банка". Особено съществена част от решението на СЕС е посочването, че по такива дела пропорционалната такса в размер на 4% от цената на иска може да представлява съществена пречка за водене на дела за обезщетение, особено ако липсва възможност за освобождаване от такава такса.

Безспорният извод от това решение, изтъкван и от адвокатите по делото пред СЕС и от специалисти по европейско право (виж най-долу), е, че законодателят трябва бързо да приеме нормативна уредба, с която изрично да уреди пред кой съд и по какъв процесуален ред ще се гледат тези дела. Дотогава съдилищата трябва да съобразят практиката си с мотивите от днешното решение.

В рамките на евросъюза няма обща правна уредба за процедурата, по която трябва да се водят делата за вреди от нарушено европейско право в отделните държави. Това означава, че всяка отделна държава трябва да посочи в законодателството си компетентните съдилища, пред които се водят тези дела, и съответно – процесуалният ред, се казва изрично в решението.

Делото за забавеното изплащане на депозитите в КТБ: всички вложители с гарантирани депозити могат да съдят държавата за вреди

Делото е образувано по повод на забавеното с повече от пет месеца изплащане гарантираните депозити на вложителите в КТБ през 2014 г. и колебанието на българските съдилища да осъдят БНБ за обезщетение на тази забава, която е в нарушение на европейска директива. По този въпрос от днешното решение на СЕС може да се извлече достатъчно ясно изводът, че не е допустимо в националното законодателство да има отклоняване от сроковете, предвидени в европейските директиви за гарантиране на влоговете, за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите, а съображението, че банката първо трябва да бъде поставена под специален надзор, е неоснователно. Констатацията, че депозитите са неналични, трябва да се направи в най-кратки срокове, без да се изчаква да бъдат изпълнени условията за откриване на производство по установяване на неплатежоспособност или за отнемане на банковия лиценз.



Практически това означава, че всички вложители в КТБ с гарантирани депозити, чието изплащане бе забавено с пет месеца през 2014 г., имат право да съдят българската държава за вреди. Според адвокати те могат да претендират и пропуснати ползи, ако са в състояние да докажат такива.

Чакано решение

По-същественият ефект от това дело обаче далеч надхвърля конкретния спор за депозитите в КТБ и това е въпросът за процедурата, по която в България трябва да се водят делата за отговорност на държавата за вреди от неизпълнение на европейското право (с основание чл. 4§3 от ДЕС). В конкретния случай става въпрос за търсене на отговорност на държавата в лицето на БНБ заради неправилно транспониране на Директива 94/19 и неправилно прилагане на предвидения в нея механизъм за гарантиране на депозитите, но като цяло тази процедура важи за търсене на вреди от неизпълнение или нарушение на всеки акт на европейското право.

Тези искове срещу различни държавни институции – от Народното събрание през БНБ до върховните съдилища включително, са сравнително нови и непознати за българската правна общност, доскоро съдилищата гледаха на тях като на екзотика, но вече има стотици такива в държавата. Само срещу Народното събрание към 14 март т.г. са заведени общо 34 дела в цялата страна на основание чл4§3 от ДЕС – нарушение на правото на ЕС (данните са получени от "Капитал" по реда на достъп до информация). към този момент 21 от тези дела са в София, 19 - в Софийския градски съд, по едно - в районния и в окръжния съд.

В момента обаче съдебната практика е крайно противоречива по въпроса дали тези дела за вреди от нарушено право на ЕС трябва да се водят по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а от това зависят и процедурата, и размерът на таксата - проста такса от 10 лв. по ЗОДОВ или пропорционална от 4% върху цената на иска. Тази противоречива практика стана причина за тълкувателно дело на ВКС и ВАС, образувано през 2015 г., с въпроса кой съд трябва да гледа делата за отговорност на държавата за нарушаване на правото на ЕС на основание чл. 4§3 ДЕС и по какъв процесуален ред. Това дело на свой ред бе спряно след като Административният съд във Варна сезира СЕС с преюдициалното запитване по делото "Кантарев", по което днес се произнесе съдът в Люксембург. Спрени бяха и голяма част от делата срещу държавни органи за вреди от нарушаване на правото на ЕС. А всичко това е обяснение защо това решение на СЕС е чакано с нетърпение от българските съдилища.

"Във всички случаи, когато от гледна точка на съдържанието си разпоредбите на директива са безусловни и достатъчно точни, частноправните субекти могат да се позовават на тях пред националните юрисдикции срещу държавата членка, ако тя не е транспонирала в срок директивата в националното право или ако я е транспонирала неправилно", пише в днешното решение на СЕС. Кой точно орган е нарушил правото на съюза се определя от националните съдилища по правилата на националното право. Правото на обезщетение възниква при три условия: нарушената правна норма на съюза да е свързана с предоставяне на права на частни лица, нарушението да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между него и претърпяната вреда.

В крайна сметка СЕС посочва, че няма пречка българската правна система да предвижда и два различни способа на защита, които са от компетентността различни съдилища и предполагат спазването на различни условия – било по ЗОДОВ, било по ЗЗД, но при условие че всеки от двата способа за защита съответства на принципите на равностойност (еднакво благоприятни условия за поправянето на вредите с тези по други искове) и ефективност (получаването на обезщетение да не е практически невъзможно или прекомерно трудно). Съдебната такса може да е и проста, и пропорционална, но пак при съблюдаване на принципа на ефективност, което - без да се казва изрично - практически изключва пропорционалната такса. Правото на обезщетение може да бъде поставено в зависимост от предварителната отмяна на административния акт, от който е настъпила вредата (както е по ЗОДОВ), при условие че е разумно това да се изисква от увреденото лице, което съдът трябва да провери.
Станислав Костов, преподавател по европейско право
Трябва бърза законова промяна

Решението за стотен път показва, че у нас трябва да бъде разрешен въпросът за компетентния съд и процедура за тези искове - първоначално от съдебната практика, а след това и по законодателен път. Напълно нереално беше очакването, че с решението си СЕС ще ни каже по какъв процесуален ред да се решават тези дела, така че е нормално процесуалният ред да остане неизяснен. Държавите членки имат процесуална автономия и сами трябва да решат тези въпроси, стига да не нарушават принципите на ефективност и равностойност. Практически това означава, че националните съдилища трябва да създадат правила ад хок, докато не се създаде правна уредба. Тълкувателното производство трябва незабавно да се възобнови и да се постанови тълкувателно постановление, което да спази мотивите на това решение. А след това да се чака законова промяна, която изрично да уреди компетентния съд и процесуалния ред за разглеждане на делата.

На второ място, решението е много удовлетворяващо, защото то дава ясна индикация, че пропорционалният размер на съдебната такса у нас би могъл да бъде препятствие пред принципа на ефективността, той като тя се събира от съдилищата предварително и неплащането й може да остави исковата молба без разглеждане. В този контекст законодателят трябва да съобрази, че Законът за правната помощ е несъвместим с правото на ЕС, тъй като не допуска освобождаването от държавна такса на юридически лица. А ГПК не допуска конкретният съдебен състав да прави преценка по едно дело преди събирането на таксата - дали тя няма да бъде прекомерна и да се окаже пречка. С оглед на нашето законодателство към момента има два варианта - или нещата остават в този вид и се събира само проста такса по тези дела, или се прави промяна в ГПК с възможност съответният съдебен състав да преценява.
Михаил Екимджиев, адвокат по делото, заедно с Катина Бончева
Очаквано решение

Решението не е изненадващо, то дава принципен отговор на поставените от нас въпроси, който до голяма степен съвпада с нашето становище по Тълкувателното дело №2/2015 г. на ВКС и ВАС. СЕС потвърждава тезата, че при избора на процедурния ред за разглеждане на всяко дело, което има за предмет отговорност на държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС, трябва да бъдат съблюдавани два основни принципа – принципът на равностойност и принципът на ефективност. Най-общо при определянето на този процедурен ред, ако няма специална процедура, уредена със закон, по аналогия трябва да бъде търсен най-близкият ред, по който се реализира отговорността на държавата в подобни казуси по вътрешни дела. Според принципа за ефективността при воденето на тези дела ищците не трябва да бъдат изправени пред прекомерни, трудно преодолими пречки за достъп до съд като държавни такси, доказване на претенцията и т.н. Изхождайки от тези базисни принципи, СЕС приема, че по принцип както ЗОДОВ, така и ЗЗД (непозволено увреждане) не се конфронтират от гледна точка на техните общи предпоставки с тези изисквания. СЕС обаче навсякъде подчертава, че всеки конкретен казус трябва да бъде преценяван конкретно от националните съдилища и от гледна точка на тази конкретна преценка в много случаи (поне по делата, по които ние сме представители пред националните съдилища) редът по ЗЗД би се оказал неадекватен – заради високите пропорционални такси, които трябва да се платят върху претенцията за обезщетение.
В други случаи, ако въпросът за вината се изследва твърде задълбочено, както това се случва в исковете по ЗЗД, това също може да е проблем от гледна точка на стандартите на СЕС, защото в днешното решение се приема, че въпросът за вината по изключение може да се интерпретира ограничено само доколкото той има значение за преценка на сериозността на нарушението на правото на ЕС. Оттук нататък, ако се докаже, че националният съд изисква самоцелно предпоставяне на вината за реализацията на тази отговорност, това също би противоречало на стандартите на СЕС и по-специално на принципа на ефективността.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

6 ноември 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/healthforum

Иновации и добри практики в здравния сектор



Акценти в програмата:


  • Промени в здравноосигурителния модел
  • Тенденции в плащанията за здраве
  • Нови терапевтични хоризонти - бъдещите генни терапии
  • Иновации в здравеопазването в Норвегия
  • Болнична помощ и проблемите в управлението на лечебни заведения

Повече подробности на capital.bg/healthforum

Прочетете и това

Вечерни новини: Президентът наложи десето вето, България е 51-ва по конкурентоспособност Вечерни новини: Президентът наложи десето вето, България е 51-ва по конкурентоспособност

И още: Шестима са пострадали във военния завод "Арсенал", Нов скандал с корупционен заряд около ремонта на "Граф Игнатиев"

17 окт 2018, 1567 прочитания

Нов скандал, заровен под релсите на ул. "Граф Игнатиев" 2 Нов скандал, заровен под релсите на ул. "Граф Игнатиев"

Според "Спаси София" виброизолационната подложка под релсовия път е била сменена с друг вид в последния момент

17 окт 2018, 3360 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Гергов и златната дупка на Варна

Общината иска да плати астрономическите над 43 млн. лв. на Георги Гергов за под 3 дка празен парцел в центъра на града

Пеевски: No Image

Делян Пеевски се отказа да продава половината от вестникарския си бизнес на филмовата компания и се обяви за жертва на КЗК

Как Литва намали жертвите по пътищата

Известна с едни от "най-смъртоносните" пътища в Европа допреди няколко години, сега Литва е лидер в ЕС по намаляване броя на загиналите при пътни катастрофи

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

20 въпроса: Маргарита Борисова и Явор Ганчев

Започна третото издание на Olé Festival!, посветен на музиката на Испания и Латинска Америка

Бягай, Затопек, бягай

Писателят Ян Новак за графичния си роман, посветен на рекордьора бегач Емил Затопек

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 13.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Президентът наложи десето вето, България е 51-ва по конкурентоспособност

Емисия

DAILY @7PM // 17.10.2018 Прочетете