Газовата Пандора
"Булгаргаз" вече може да предоговаря договорите си с "Газпром", но това едва ли ще повлияе на цените на газа
• "Булгаргаз" вече може да предоговаря договорите си с "Газпром"
• Засега цените на газа в България и на едро, и на дребно са сред най-ниските в Европа
• Едва ли скоро ще има същински преговори за промяна на цените на "Газпром" за страната или пък за промяна на модела, по който се образуват
Точно в момента, в който държавният газов доставчик "Булгаргаз" има възможност да търси предоговаряне на условията с "Газпром", той, изглежда, пристъпва плахо от крак на крак.
Договорите с руския газов монополист за доставка са постоянен дразнител на индустрията, която се оплаква от цените на газа, или на всички, за които руската компания е просто част от инструментариума на Кремъл за контрол над България. Именно затова решението на Европейската комисия от пролетта на тази година да принуди "Газпром" да бъде по-гъвкава в отношенията си с източноевропейските си потребители предизвика радостни възгласи в София. Появиха се очаквания, че "Булгаргаз" ще успее да измени в своя полза част от договорните си отношения с "Газпром", както и обвинения, че не го прави достатъчно бързо.
Засега обаче разговорите между руската и българската компания са по-скоро технически, а "Булгаргаз" не бърза да отваря ценовата "Пандора" в договорите си. В момента цените на газа, доставян до българската граница, дори с последното 14-процентно повишение от началото на октомври, са изгодни за българските потребители (виж графиката). По-важното е друго. Котировките на газа на спотовите пазари (където те се формират на база на търсенето и предлагането, а не по фиксирана формула) също тръгнаха нагоре. След възстановяването на европейските икономики от глобалната криза търсенето на газ нарасна, което логично доведе и до скок на цените, които вече се завърнаха на предкризисните си нива.
Последното поставя съществен проблем пред "Булгаргаз". Според договорката с ЕС не само българското дружество може да поиска преразглеждане на цените по договорите си, като се позове на тенденциите на газовите пазари. Това може да направи и "Газпром".
Тази висяща заплаха по-скоро оправдава плахостта на държавната компания, която иначе винаги е подозирана, че просто не иска да разваля удобните си отношения с "Газпром" - руският монополист доставя газа по фиксирани дългосрочни цени, които се индексират спрямо цената на петрола, местните потребители нямат алтернатива, а мениджмънтът на "Булгаргаз" се занимава основно с администрация на доставките, без да има нужда да проявява търговска инициатива или да отговаря за печалбите. В тази рутина мнозина дори прозират скрита подкрепа за руснаците, която води до забавяне на алтернативните проекти за доставки на газ.
Лостът за преговори
Началото на преговорите всъщност е започнато от руския монополист, както става ясно от официалните съобщения на "Булгаргаз". Срещу отказа на Европейската комисия да наложи глоба на руската компания за злоупотреба с господстващото й положение в осем източноевропейски страни, включително България, тя пое ангажименти да промени търговската си политика. Сега "Газпром" предлага промени в договорите, за да изпълни задълженията си.
Те включват отказ от забраната нейните потребители да препродават газа, който купуват от нея, както и отпадането на възраженията й срещу виртуална търговия (т.е. без суровината физически да се придвижва от една до друга точка). По този начин компании като "Булгаргаз", които имат твърдо заявени количества по дългосрочните си договори, ще могат да ги продават не само на местния пазар. В резултат на това вече, поне на теория, в България може да се доставя руски газ не само по газопровода от Румъния, но и от Унгария и Словакия, с които страната няма физическа връзка. България също така ще може и да изнася суровината, ако намери купувачи в тези страни или потребители, които имат физическа връзка с тях.
"Газпром" освен това пое ангажимент да съобразява ценовата си политика с общите тенденции на газовите пазари. Европейската комисия изрично посочи трите най-ликвидни пазари в Европа – Германия, Франция и Италия, и двата газови хъба (т.е. пазарни точки) с най-изгодни цени – TTF в Холандия и NCG в Германия, които да служат като референтни стойности.
Тези условия обаче бяха почерпени от опита след 2008 г., когато газовите хъбове, на които се търгува в реално време, имаха значително по-изгодни условия от дългосрочните договори на "Газпром". Тогава заради икономическата криза голямо количество доставки на глобално ниво (особено от Азия) се пренасочиха към Европа, което естествено потопи цените в този пазарен сегмент. Именно затова след поредица от заплахи и арбитражи големите германски компании като RWE и EoN успяха да извоюват промяна в контрактите с руския си доставчик още през 2011-2012 г. В договорите им освен дотогавашната индексация спрямо цените на петрола, беше включено и следване на спотовите пазари. Това беше една от причините за спада на цените в Германия (другите бяха свързани с размяна на собственост с руската компания и разделяне на пазарите в Западна Европа).
На практика компромисът, който ЕК постигна с "Газпром" през май 2018 г., целеше именно да копира вече постигнатото от германските компании. Но докато Брюксел мудно придвижваше разследването срещу руската компания, времената се смениха и сега пазарните условия са доста по-различни.
Страх газа пази
В момента "Булгаргаз" няма много изгода да отваря въпроса за цените. Прокрадналите се тук-там съобщения, че в Санкт Петербург (където скоро ще се измести централата на "Газпром") е договорено цената на газа за България да следва тенденциите на западноевропейските пазари, са леко пресилени. Засега българската компания има доста по-ограничени цели.
Една от тях например е да промени базовия период, върху който се формират цените. Сега те отразяват движението на няколко петролни продукта на Средиземноморския пазар (на практика в Италия) за предходните девет месеца. По този начин обаче се получава сериозно разминаване. Често в България газът поскъпва, когато котировките на петрола са тръгнали надолу или обратното. Това кара потребителите винаги да се възмущават на по-високите спрямо Германия цени, но рядко да са благодарни, когато те са по-ниски.
"Булгаргаз" се надява да извоюва и малко повече гъвкавост в договорите, които доста твърдо разписват в кой месец колко газ трябва да постъпи в България. Сега държавният доставчик не може да се възползва от ситуацията, в която понякога може да намери малко по-евтин газ от друго място. Компанията се е опитвала и да изясни някои условия по възможността да купува руски газ в Унгария и Словакия.
Реалните преговори обаче още не са започнали. Както и през 2012 г., когато "Газпром" направи отстъпка в цените на газа за България заради съгласието на София с пропадналия проект "Южен поток", така и сега търговията отново ще зависи от плановете на руската компания за пренос на газ.
Според източници от българска страна руската газова компания все още не е поставяла официално въпроса с пренасочването на газовия транзит през България вместо от север на юг (т.е. от Украйна и Румъния към Турция и Гърция), от юг на северозапад (от Турция към Сърбия, Румъния и Унгария). Тези планове обаче са публична тайна и "Газпром" активно строи инфраструктурата през Черно море, за да заобиколи Украйна. Но именно пренасочването на транзита е козът, който кабинетът се надява да използва за по-добри условия.
Първото от тези условия е "Газпром" да търгува суровината си на евентуален газов хъб в България. Хъбът обаче е по-скоро розов слон, в който вярва най-вече премиерът Бойко Борисов, но не и експертите около него (разговорите за хъба "Балкан" замряха в очакване на решението на руската компания, тъй като няма много други желаещи да продават на него). По-важното е обаче дали "Булгаргаз" ще успее да си извоюва по-голяма свобода, така че да може да се възползва от новите възможности, например внос на газ от Румъния. Или да даде такава възможност на частни компании, с което да създаде конкуренция на пазара.
