Работодателите са против ръста на максималния осигурителен праг

Работодателските организации изразиха остро несъгласие с идеята максималният осигурителен доход да бъде увеличен рязко от сегашните 2600 лв. до 3000 лв. догодина. Промяната се предлага без необходимата оценка на въздействието и без експертни консултации. Това се посочва в позиция на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), в която участват Българската стопанска камара (БСК), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Промяната беше договорена на среща между правителството и синдикатите миналата седмица, като на практика гласът на бизнеса беше игнориран. След тази среща стана ясно още, че таванът за пенсиите през 2019 г. няма да отпадне, но ще бъде повишен до 1200 лв.

Негативната позиция на работодателите беше изразена и по време на провелото се в понеделник заседание на тристранния съвет (НСТС). В отговор финансовият министър Владислав Горанов увери работодателите, че "дебатът предстои".

По време на заседанието бяха обсъдени данъчните изменения за следващата година, предложени от Министерството на финансите. Пакетът от мерки като цяло получи подкрепата на синдикати и работодатели, макар и с предложения за леки промени.

Договорки без участието на бизнеса



За намеренията осигурителният таван да бъде вдигнат рязко догодина се разбра от текст на споразумение, подписано между правителството и синдикатите след тяхна среща.

"Декларираме категоричното си несъгласие с провеждането на сепаративни срещи със синдикалисти, зад гърба на национално представителните организации на работодателите и други компетентни органи с правомощия да провеждат политиките в областта на държавното обществено осигуряване", се посочва в писмо на АОБР до премиера, финансовия и социалния министър. Според работодателите идеите за промяна са приети в "условията на преобладаващи популистки нагласи преди провеждането на изборите за ЕП и за органи за местно управление, под синдикален натиск, без необходимата оценка на въздействие, без обществени и експертни консултации".

Увеличението на максималния праг на 3000 лв. на практика означава, че хората с високи доходи ще дължат по-големи осигуровки. В момента плащанията за пенсия и здраве са на база 2600 лв. на месец, като над тази сума се дължи само данък общ доход. Промяната засяга и бизнеса, тъй като осигуровките в момента се делят в съотношение 60:40 между работодател и нает.

Несъгласие за налагане на допълнителна осигурителна тежест за бизнеса и служителите изразиха не само работодателите. "Отново в добра година и при постигната рекордна заетост държавата ще обложи допълнително трудещите се", коментира в свой анализ Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според него, вместо да се вдига максималният осигурителен доход, могат просто да се премахнат всички минимални прагове.

От партията "Демократична България" пък отбелязват, че увеличението "удря по най-продуктивните българи", като предлагат да бъде въведен автоматичен механизъм за индексация на прага, при който осигурителният таван е 2.1 пъти средната работна заплата, подобно на Германия.

Данъчните промени - с малки забележки

Предложеният от финансовото ведомство пакет от данъчни промени премина през заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество с единодушна подкрепа. Въпреки това има няколко предложения за леки промени и допълнения както от синдикати, така и от работодатели.

Едно от тях идва от страната на бизнеса и е във връзка с предложените изменения в Закона за счетоводството. Според работодателите предложените прагове, при които фирмите са длъжни да правят одит в момента, са твърде ниски в сравнение с изискваните в европейски директиви. В момента задължителен одит трябва да извършват фирми с балансова стойност на активите от поне 2 млн. лв. и нетни приходи от продажби минимум 4 млн. лв. Предложението на бизнеса е праговете да се повишат до съответно 4 и 8 млн. лв.

Дебат предизвика и предложението за въвеждане на екоелемент при облагането на автомобилите. Тук позициите на двата синдиката се разминаха. Според КТ "Подкрепа" променените коефициенти във формулата за изчисляване на данъка за старите автомобили ще доведат до повече разходи за нискодоходните групи от населението. От КНСБ обаче заявиха, че считат посоката, в която се върви, за вярна.