Източна Европа не иска ЕС да си поставя по-високи климатични цели
България в лицето на министъра на екологията Нено Димов имаше една от най-категоричните негативни позиции срещу по-високото намаление на емисиите от парникови газове към 2030 г.
Девет източноевропейски страни се противопоставиха на едностранното повишение на целите на ЕС за намаляване на емисиите от парникови газове към 2030 г.
Това стана по време на заседанието на министрите на екологията в Люксембург, на което се обсъждаше стратегията на 28-те преди предстоящата в края на годината в Полша 24-та среща на страните подписали конвенцията на ООН за климатичните промени (от 1992 г.). Целта на срещата в Катовице на първо място е да се намери действaщ механизъм за прилагането на Споразумението от Париж, чиято задача е да ограничи нарастването на глобалните температури с не повече от 1.5 градуса до края на века.
Според 14 страни - членки и Европейската комисия, ЕС трябва отсега да заяви, че ще постигне към 2030 г. намаление на емисиите на парникови газови от 45% вместо договорените вече 40%. С това според тях ЕС ще затвърди лидерството си и ще даде пример на другите страни, които все още нямат заложени цели. Подобна промяна беше предложена от австрийското председателство на Съвета на ЕС, но до редакционното приключване на броя текстът на заключенията на министрите не беше гласуван.
Лидер на съпротивата беше Полша, която е скептична към цялата климатична политика на ЕС, тъй като нейната енергетика е почти изцяло зависима от въглищните централи. Според Варшава, ако ЕС приеме по-високи цели, това може да доведе до отказ на много страни да се подпишат под документа за изпълнение на целите от Париж. Полша освен това смята, че преди да се приемат нови цели, страните членки трябва да направят преглед на досега постигнатото и при решение за нова политика тя трябва да отчита ефекта върху благосъстоянието на гражданите.
Подобна беше и позицията на България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия, Хърватия, Естония и Лaтвия, като министърът на екологията Нено Димов заяви, че страната е "категорично против добавяне на текстове за повишаване на амбициите". Единствено Литва и Словения останаха извън източния блок и неговите очевидно съгласувани позиции.
Дискусията се проведе, след като в понеделник Международният панел за климатичните промени (IPCC) публикува доклад, чиито основен извод е, че за да се ограничи ръста на глобалните температури до 1.5 градуса, към 2050 г. светът трябва да е достигнал нулеви емисии на въглероден двуокис, а към 2030 г.емисиите трябва да се свият с 45% спрямо нивото им от 2010 г. Това е доста повече от досегашните прогнози, тъй като според IPCC, ако не се промени настоящата политика, до края на столетието глобалните температури ще нараснат с 3 градуса спрямо нивото им от прединдустриаланата епоха.
Именно на този доклад се позоваха министрите от повечето западноевропейски страни в ЕС. "Всички ние трябва да направим повече", каза финландският министър на екологията. Гръцкият му колега пък посочи пожарите, които тази година обхванаха страната, както и нарастващия поток имигранти като примери за необходимостта от по-агресивна политика срещу климатичните промени.
Днес апелативният съд в Хага потвърди решението на по-долна инстанция, което задължи холандското правителство, "предвид обхвата и сериозността на климатичните промени", да намали емисиите на парникови газове в страната с 25% до 2020 г. вместо заложените 17%. В момента активисти се опитва да заведат подобни дела в Норвегия, Нова Зеландия, Великобритания и Уганда.
