С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 окт 2018, 17:36, 2869 прочитания

Източна Европа не иска ЕС да си поставя по-високи климатични цели

България в лицето на министъра на екологията Нено Димов имаше една от най-категоричните негативни позиции срещу по-високото намаление на емисиите от парникови газове към 2030 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Девет източноевропейски страни се противопоставиха на едностранното повишение на целите на ЕС за намаляване на емисиите от парникови газове към 2030 г.

Това стана по време на заседанието на министрите на екологията в Люксембург, на което се обсъждаше стратегията на 28-те преди предстоящата в края на годината в Полша 24-та среща на страните подписали конвенцията на ООН за климатичните промени (от 1992 г.). Целта на срещата в Катовице на първо място е да се намери действaщ механизъм за прилагането на Споразумението от Париж, чиято задача е да ограничи нарастването на глобалните температури с не повече от 1.5 градуса до края на века.


Според 14 страни - членки и Европейската комисия, ЕС трябва отсега да заяви, че ще постигне към 2030 г. намаление на емисиите на парникови газови от 45% вместо договорените вече 40%. С това според тях ЕС ще затвърди лидерството си и ще даде пример на другите страни, които все още нямат заложени цели. Подобна промяна беше предложена от австрийското председателство на Съвета на ЕС, но до редакционното приключване на броя текстът на заключенията на министрите не беше гласуван.

Лидер на съпротивата беше Полша, която е скептична към цялата климатична политика на ЕС, тъй като нейната енергетика е почти изцяло зависима от въглищните централи. Според Варшава, ако ЕС приеме по-високи цели, това може да доведе до отказ на много страни да се подпишат под документа за изпълнение на целите от Париж. Полша освен това смята, че преди да се приемат нови цели, страните членки трябва да направят преглед на досега постигнатото и при решение за нова политика тя трябва да отчита ефекта върху благосъстоянието на гражданите.

Подобна беше и позицията на България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия, Хърватия, Естония и Лaтвия, като министърът на екологията Нено Димов заяви, че страната е "категорично против добавяне на текстове за повишаване на амбициите". Единствено Литва и Словения останаха извън източния блок и неговите очевидно съгласувани позиции.



Дискусията се проведе, след като в понеделник Международният панел за климатичните промени (IPCC) публикува доклад, чиито основен извод е, че за да се ограничи ръста на глобалните температури до 1.5 градуса, към 2050 г. светът трябва да е достигнал нулеви емисии на въглероден двуокис, а към 2030 г.емисиите трябва да се свият с 45% спрямо нивото им от 2010 г. Това е доста повече от досегашните прогнози, тъй като според IPCC, ако не се промени настоящата политика, до края на столетието глобалните температури ще нараснат с 3 градуса спрямо нивото им от прединдустриаланата епоха.

Именно на този доклад се позоваха министрите от повечето западноевропейски страни в ЕС. "Всички ние трябва да направим повече", каза финландският министър на екологията. Гръцкият му колега пък посочи пожарите, които тази година обхванаха страната, както и нарастващия поток имигранти като примери за необходимостта от по-агресивна политика срещу климатичните промени.

Днес апелативният съд в Хага потвърди решението на по-долна инстанция, което задължи холандското правителство, "предвид обхвата и сериозността на климатичните промени", да намали емисиите на парникови газове в страната с 25% до 2020 г. вместо заложените 17%. В момента активисти се опитва да заведат подобни дела в Норвегия, Нова Зеландия, Великобритания и Уганда.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите

И още: Гръцката църква първа призна автокефалността на украинската; Предстои важна седмица за Brexit и европейското бъдеще на Северна Македония и Албания; Полша избира парламент с предизвестена победа за управляващите националисти

13 окт 2019, 1201 прочитания

"Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама "Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама

Според официалните данни близкият до Пеевски канал е получил най-много средства от политическите формации, ВМРО и ДПС водят по инвестиции в медиите като цяло

13 окт 2019, 910 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
София е втора в Европа по ръст на посетителите според проучване на Mastercard

През 2017 г. са се увеличили с 22% и разходите, които туристите правят в страната

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма