С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
11 окт 2018, 15:10, 5415 прочитания

Законът за вероизповеданията - ще има промени на промените

Парламентът одобри на първо четене текстове за "религиозния радикализъм", срещу които се възпротивиха всички деноминации

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За пореден път Народното събрание гласува два проектозакона, за които има предварителна уговорка да бъдат преработени между първо и второ четене. И то не от парламентарните комисии, както си му е редът, а от нарочно създадена работна група.

Става дума за два проекта за промени в Закона за вероизповеданията, които минаха на първо четене в Народното събрание в четвъртък. Единият е внесен от депутати от групата на "Обединени патриоти", а под другия стоят подписите на председателите на трите основни парламентарни групи Цветан Цветанов (ГЕРБ), Корнелия Нинова (БСП) и Мустафа Карадайъ (ДПС). Общото между тях е, че предвиждат мерки срещу т.нар. религиозен радикализъм.


Срещу двата проекта възразиха практически всички основни вероизповедания, а на 3 октомври Светият синод на БПЦ излезе със силно критично становище, подробно аргументирано, в което се казва, че в тях не само има противоконституционни елементи, но те са и концептуално сбъркани. В четвъртък обаче приемането им на първо четене в Народното събрание стана с голямо мнозинство.

Целта

Основният мотив и в двата проектозакона, внесени в началото на месец май, е един и същ – да се защитят националната сигурност, общественият ред, здравето и моралът от проникване на религиозен фундаментализъм, радикализъм и тероризъм, като се предотврати намесата на чужди лица и организации в дейността на религиозните общности и институции. За целта се предлага забрана за финансиране на вероизповедания от други държави и чуждестранни лица, както и контрол върху средствата и дейността им чрез Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.



Въвежда се и разграничение между деноминациите на такива, към които са се самоопределили, че принадлежат, над 1% от населението на България при последното национално преброяване (2011 г.), и такива, чиито вярващи са под тази граница. От тази численост ще зависи държавното финансиране, но и ред други неща, като възможността да се откриват духовни училища например.

Пръв за изменения в Закона за вероизповеданията, които да ограничат финансирането от чужбина и използването на религията за политически цели, заговори президентът Румен Радев още по време на предсрочните избори през март 2017 г. В крайна сметка около тези принципи се обединиха всички основни политически сили на заседание на Консултативния съвет по национална сигурност при него.

Спорът

В своето становище Светият синод с много добра юридическа мотивация силно критикува самата концепция на проектите - да се търси правна защита от тероризъм чрез устройствен закон като Закона за вероизповеданията. "Борбата с тероризма или други престъпления, насочени срещу конституционния и законов ред в държавите, е в предметния обхват на други специални закони. Например Законът за противодействие на тероризма дава определение за тероризъм и ясно препраща към изброени престъпления от НК", пише в документа на БПЦ.

"Не бива вековното право на самоуправление на църквата да става заложник на трудността на държавата да се справи с тези глобални предизвикателства като борбата с тероризма и екстремизма", се казва още там и се изброяват седем закона извън НК в българската правна система, които са относими към борбата срещу тероризма. Сред тях са за мерките срещу финансиране на тероризъм, мерките срещу изпиране на пари, Законът за ДАНС, за Държавна агенция "Разузнаване" и др.

"Тези действащи нормативни актове у нас са съответни на подобните в ЕС и страните от НАТО и са адекватен законов инструментариум за борба с тероризма. Спорно е дали е необходимо този инструментариум да бъде допълван с увеличаване на контролните правомощия на една дирекция в Министерския съвет - "Вероизповедания", чрез което се цели контрол на даренията и финансите на вероизповеданията, което е грубо нарушение и намеса на държавата чрез изпълнителната власт във вътрешния живот на религиозните институции и противоречи на конституцията", пише в становището на синода. "Основен конститутивен признак на всяко вероизповедание е верското убеждение, което се проверява при регистрация на съответното вероизповедание чрез описването му в устава и е несъвместимо с понятия като "религиозен радикализъм" и тероризъм. Ако такива верски убеждения се проявяват в дейността на съответното вероизповедание, има съответните законови средства за противодействие. Явленията следва да се назовават с точните понятия, а не да се борави с общо понятие като "религиозен радикализъм", се казва още там.

В проекта на "Обединени патриоти" се съдържа много дълго, казуистично, но неясно определение на "религиозен радикализъм": опасни за националната сигурност действия, проповеди, текстове, изявления или обръщения на вероизповедания, които отричат светския характер на държавата, оспорват или заменят върховенството на закона с друго право или се позовават на такова, противоречат на Всеобщата декларация за правата на човека и други международни актове, противопоставят хората на религиозна или верска основа (!), противопоставят, пропагандират или оправдават религиозен тероризъм или религиозна война, използват символи и знаци или по друг начин съдействат на терористични организации, използват религията за политически цели. Предвижда се Дирекцията по вероизповеданията да проверява дали някоя деноминация не се е поддала на религиозен радикализъм, съдът да прекратява дейността за подобна проява, а самата регистрация на вероизповедание да става с експертно становище от дирекцията.

"Много съм смутен от това, което се случва. Тези законопроекти още през май бяха подложени на много остра критика от голям брой вероизповедания. Въпреки това те продължават да се придвижват в парламентарната процедура, вместо да бъдат върнати и радикално преработени", заяви в интервю за "Капитал" експертът по етническите въпроси и въпросите на вероизповеданията Михаил Иванов. (Интервюто ще публикуваме в близките дни.) Според него няма как преди второто четене да се осъществи необходимият обществен дебат, въпреки че той е крайно наложителен.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нинова vs. Станишев - рунд пореден

Президентът на европейските социалисти няма да води листата на българските за евроизборите, но ще опита да я пренареди с преференции

14 дек 2018, 9 прочитания

Здравната каса предлага нов мораториум върху лекарствата Здравната каса предлага нов мораториум върху лекарствата

Проект на промени в Националния рамков договор предвиждат въвеждане на камери за следене и по-ниски цени на лъчетерапията

14 дек 2018, 152 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Защо полицията обяви убийството на Виктория Маринова за разкрито

Кои са доказателствата, които правят Северин Красимиров основен заподозрян за убийството

ГЕРБ иска да пренасочи пари към послушни телевизии

Според временно оттеглен законопроект операторите ще ги излъчват задължително и ще им плащат и по специални цени

Всяко движение на всеки гражданин

Китай планира противоречива система за "социален кредит", която съди всеки жител според поведението

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Ново място: "Компанията"

На брънч между "Оборище" и "Черковна"

Диалози на гениалността

Една изложба в два музея изследва културната приемственост и метафизичната връзка между Бунюел и Гоя

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 08.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Държавата компенсира спрелите старозагорски заводи с евтин ток, кои са най-големите текстилни компании

Емисия

DAILY @7AM // 14.12.2018 Прочетете