С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
11 окт 2018, 15:10, 1745 прочитания

Законът за вероизповеданията - ще има промени на промените

Парламентът одобри на първо четене текстове за "религиозния радикализъм", срещу които се възпротивиха всички деноминации

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Признаването на украинската църква заплашва с разцепление православния свят

Руската православна църква преустанови отношения с Вселенския патриарх Вартоломей и заплаши със схизма заради Украйна

16 окт 2018

Синодът отказва съдействие за разкриване на бившите агенти на ДС в БПЦ

От кореспонденцията между Комисията по досиетата и синода става ясно, че от години БПЦ финтира законовите изисквания

18 юли 2018

Втори протест пред синода за седмица, призовават патриарха за намеса

Седмица след отказа на архиереите да приемат македонската покана за честване страстите все още не утихват

22 май 2018
За пореден път Народното събрание гласува два проектозакона, за които има предварителна уговорка да бъдат преработени между първо и второ четене. И то не от парламентарните комисии, както си му е редът, а от нарочно създадена работна група.

Става дума за два проекта за промени в Закона за вероизповеданията, които минаха на първо четене в Народното събрание в четвъртък. Единият е внесен от депутати от групата на "Обединени патриоти", а под другия стоят подписите на председателите на трите основни парламентарни групи Цветан Цветанов (ГЕРБ), Корнелия Нинова (БСП) и Мустафа Карадайъ (ДПС). Общото между тях е, че предвиждат мерки срещу т.нар. религиозен радикализъм.

Срещу двата проекта възразиха практически всички основни вероизповедания, а на 3 октомври Светият синод на БПЦ излезе със силно критично становище, подробно аргументирано, в което се казва, че в тях не само има противоконституционни елементи, но те са и концептуално сбъркани. В четвъртък обаче приемането им на първо четене в Народното събрание стана с голямо мнозинство.

Целта

Основният мотив и в двата проектозакона, внесени в началото на месец май, е един и същ – да се защитят националната сигурност, общественият ред, здравето и моралът от проникване на религиозен фундаментализъм, радикализъм и тероризъм, като се предотврати намесата на чужди лица и организации в дейността на религиозните общности и институции. За целта се предлага забрана за финансиране на вероизповедания от други държави и чуждестранни лица, както и контрол върху средствата и дейността им чрез Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.



Въвежда се и разграничение между деноминациите на такива, към които са се самоопределили, че принадлежат, над 1% от населението на България при последното национално преброяване (2011 г.), и такива, чиито вярващи са под тази граница. От тази численост ще зависи държавното финансиране, но и ред други неща, като възможността да се откриват духовни училища например.

Пръв за изменения в Закона за вероизповеданията, които да ограничат финансирането от чужбина и използването на религията за политически цели, заговори президентът Румен Радев още по време на предсрочните избори през март 2017 г. В крайна сметка около тези принципи се обединиха всички основни политически сили на заседание на Консултативния съвет по национална сигурност при него.

Спорът

В своето становище Светият синод с много добра юридическа мотивация силно критикува самата концепция на проектите - да се търси правна защита от тероризъм чрез устройствен закон като Закона за вероизповеданията. "Борбата с тероризма или други престъпления, насочени срещу конституционния и законов ред в държавите, е в предметния обхват на други специални закони. Например Законът за противодействие на тероризма дава определение за тероризъм и ясно препраща към изброени престъпления от НК", пише в документа на БПЦ.

"Не бива вековното право на самоуправление на църквата да става заложник на трудността на държавата да се справи с тези глобални предизвикателства като борбата с тероризма и екстремизма", се казва още там и се изброяват седем закона извън НК в българската правна система, които са относими към борбата срещу тероризма. Сред тях са за мерките срещу финансиране на тероризъм, мерките срещу изпиране на пари, Законът за ДАНС, за Държавна агенция "Разузнаване" и др.

"Тези действащи нормативни актове у нас са съответни на подобните в ЕС и страните от НАТО и са адекватен законов инструментариум за борба с тероризма. Спорно е дали е необходимо този инструментариум да бъде допълван с увеличаване на контролните правомощия на една дирекция в Министерския съвет - "Вероизповедания", чрез което се цели контрол на даренията и финансите на вероизповеданията, което е грубо нарушение и намеса на държавата чрез изпълнителната власт във вътрешния живот на религиозните институции и противоречи на конституцията", пише в становището на синода. "Основен конститутивен признак на всяко вероизповедание е верското убеждение, което се проверява при регистрация на съответното вероизповедание чрез описването му в устава и е несъвместимо с понятия като "религиозен радикализъм" и тероризъм. Ако такива верски убеждения се проявяват в дейността на съответното вероизповедание, има съответните законови средства за противодействие. Явленията следва да се назовават с точните понятия, а не да се борави с общо понятие като "религиозен радикализъм", се казва още там.

В проекта на "Обединени патриоти" се съдържа много дълго, казуистично, но неясно определение на "религиозен радикализъм": опасни за националната сигурност действия, проповеди, текстове, изявления или обръщения на вероизповедания, които отричат светския характер на държавата, оспорват или заменят върховенството на закона с друго право или се позовават на такова, противоречат на Всеобщата декларация за правата на човека и други международни актове, противопоставят хората на религиозна или верска основа (!), противопоставят, пропагандират или оправдават религиозен тероризъм или религиозна война, използват символи и знаци или по друг начин съдействат на терористични организации, използват религията за политически цели. Предвижда се Дирекцията по вероизповеданията да проверява дали някоя деноминация не се е поддала на религиозен радикализъм, съдът да прекратява дейността за подобна проява, а самата регистрация на вероизповедание да става с експертно становище от дирекцията.

"Много съм смутен от това, което се случва. Тези законопроекти още през май бяха подложени на много остра критика от голям брой вероизповедания. Въпреки това те продължават да се придвижват в парламентарната процедура, вместо да бъдат върнати и радикално преработени", заяви в интервю за "Капитал" експертът по етническите въпроси и въпросите на вероизповеданията Михаил Иванов. (Интервюто ще публикуваме в близките дни.) Според него няма как преди второто четене да се осъществи необходимият обществен дебат, въпреки че той е крайно наложителен.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

6 ноември 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/healthforum

Иновации и добри практики в здравния сектор



Акценти в програмата:


  • Промени в здравноосигурителния модел
  • Тенденции в плащанията за здраве
  • Нови терапевтични хоризонти - бъдещите генни терапии
  • Иновации в здравеопазването в Норвегия
  • Болнична помощ и проблемите в управлението на лечебни заведения

Повече подробности на capital.bg/healthforum

Прочетете и това

Вечерни новини: Квотите за наемане на хора с увреждания остават, саудитският дисидент може да е умрял при разпит Вечерни новини: Квотите за наемане на хора с увреждания остават, саудитският дисидент може да е умрял при разпит

И още: България е първа в ЕС по брой на хората в риск от бедност, Европейските лидери се срещат за Brexit в сряда

16 окт 2018, 633 прочитания

БСК иска от Цецка Цачева да каже причините за срива на Търговския регистър 2 БСК иска от Цецка Цачева да каже причините за срива на Търговския регистър

Опасна е тезата на Агенцията по вписванията, че не е била длъжна да предвиди и управлява риска от технически дефект

16 окт 2018, 641 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Защо полицията обяви убийството на Виктория Маринова за разкрито

Кои са доказателствата, които правят Северин Красимиров основен заподозрян за убийството

В България дизелът побеждава

За първи път за последните три години българският автопарк расте, но има силно увеличение и при колите над 20 години

Без Спас Русев в InterContinental

Спас Русев е излязъл като собственик в хотел InterContiental и вече контролът е еднолично в "Галакси инвестмънт груп"

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Кино: "Роди се звезда"

Мелодиите на сърцето в талантлива версия на холивудската приказка

20 въпроса: Маргарита Борисова и Явор Ганчев

Започна третото издание на Olé Festival!, посветен на музиката на Испания и Латинска Америка

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 13.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Квотите за наемане на хора с увреждания остават, саудитският дисидент може да е умрял при разпит

Емисия

DAILY @7PM // 16.10.2018 Прочетете