Има ли проблем с мащаба на започнатите ремонти? Вие сте проектант на две централни градски зони с голям обхват и трябва да извършвате авторски надзор и на двете? Възможно ли е да се надзирават качествено толкова големи обекти?

- Kъм този момент не сме изпитали дефицит на време. Мобилизаран е целият ни екип – архитекти, партниращи инженери и ландшафтни архитекти. Няма ден, включително и събота и неделя, в който да не обхождаме изцяло проектите. Влагаме необходимото време, за ключовите за конкретния момент участъци. В случай на необходимост реагираме в рамките на час. Досега не е имало изключение.

Проектната документация е изключително подробна, а и независимо от големите размери и привидната сложност на проектите, има много голяма повторяемост на рисунъка и на детайлите. Това спомага работата на изпълнителя и улеснява контрола на съответствието с проектната документация.

Изпълними ли са сроковете?

- Със сигурност спазването на сроковете ще представлява истинско изпитание. Разбираемо е, че за мен като архитект, първи приоритет е постигането на съответствие с проектните показатели за качество.

Повече от ясно е, обаче, че и времето, за което ще бъдат завършени двата проекта е от първостепенна значимост за всички ни. Съществена част от центъра на София е строителна площадка и това затруднява неимоверно ежедневието на хората: прекъсване на линии на градския транспорт; шум; запрашеност; затруднено придвижване; затруднена работа на търговците и на заведенията са само част от неудобствата от работата по обновяването на двете зони. Това обяснява зададените възможно най-кратки срокове.

Надявам се, че сроковете ще бъдат спазени, което ще възстанови комфорта на всички ни. И все пак - неудобствата ще бъдат забравени, но завършени проектите ще съществуват десетилетия.

Можеше ли работата да се започне поетапно при по-голяма публичност и да доведе до по-малко напрежение?

- Като се има предвид високият градус на напрежение през последните дни, сигурно е можело пропагандирането и публичността на проектите да бъдат по-обхватни. Не мога да кажа колко повече, защото това са най-дълго и най-много публикуваните и оповестявани проекти с наше участие. Става въпрос за вече пет годишна история. Имаше немалко представяния и обсъждания и то регулярно от 2014 година насам. Явявал съм се в не една телевизия. Но ние, проектантите, бяхме само малка част от този процес. Проектът бе публикуван в много професионални и масови медии и регулярно присъстваше в пресконференциите на Столична община.

Сигурно е можело да се направи повече, за да стигне информацията до всички заинтересовани. Твърдя, че поне архитектурната ни колегия е била информирана навреме и предостатъчно, а проектите са били достъпни към всеки етап и във всеки момент в продължение на цялата им еволюция. Визирам факта, че се чуха гласове на колеги, включително и на участници в конкурса отпреди 5 години, че не били запознати, че ...... За мен това е необяснимо.

Идейните проекти, представени преди няколко години и подложени на обществени обсъждания представляваха визуализации, но в тях не фигурират видове материали, плочки, доставчици и пр. Работният проект обаче се одобрява директно от възложителя и няма обществен консенсус за настилка. Тук правим уточнението, че става въпрос за знаково публично пространство. Мислите ли, че това е пропуск, който води до обществено недоволство?

- Предвид разразилата се истинска буря на недоволство от естетическото решение ще си позволя да бъда по-пространен в отговора си.

Като типология материалите са били заявени принципно още в конкурсното ни предложение като част от заложените идеи. След възлагането процесът на проектиране премина през няколко фази и то на база много подробно задание на възложителя, НАГ. Наскоро казах, че освен каменни (гранит) и бетонни плочи (не плочки) просто няма други реалистично приложими у нас материали за настилки. Третият възможен тип материал, клинкерът, с неговата цветност и породени негативни реакции от реализацията на Витошка, беше априори ограничен до много малки повърхности.

И идейният, и работният проект, като фази, преминаха съгласувателен процес, в който участвуваха много страни. Експертният съвет имаше 65 члена, включително и от НПО, работата му продължи месеци. Получихме десетки мнения, предложения, коментари и забележки и, едва след като ги отразихме, проектите бяха съгласувани и одобрени. Проектите бяха гледани изключително обстойно и от НИНКН. Разбира се, че отстранихме всички забележки и отразихме всички препоръки на института и чак тогава получихме необходимото съгласуване.

Що се отнася до материалите за настилките - и в заданието и в проекта техническите показатели и за гранита, и за бетонните плочи са максималните възможни към днешните условия. Законът за обществените поръчки изключва определяне на конкретни източници и доставчици. Тоест, става въпрос за процес, който преминава през предоставяне на мостри от изпълнителя, отговарящи на техническите спецификации.

Така се стигна до конкретни предложени на изпълнителя и направата на мостри в натура 1:1 (mock-up). Бяха пренаредени няколко пъти, докато стигнем до консенсусен избор.

Използвам възможността, която ми давате с това интервю, да обърна внимание на следните факти:

А. Гранитът се доставя от производител - "КРИН КГ" от собствените им кариери в Прилеп, Македония. За мен е важно, че източникът е регионален, макар и не български. (Регионалният произход на материалите е водещ критерий за устойчивост. За жалост, противно на тиражираните в някои медии твърдения, в България отдавна НЯМА кариери и производства за добиване и доставяне на такива количества гранит при такива технически параметри.)

Б. Положените в градината на Св. Седмочисленици бетонни плочи са произведени от Semmelrock – България в производствената им база в Елин Пелин. Моделът е Umbriano СВЕТЪЛ ГРАНИТ. "Стоплянето", на настилката, правещо връзка с тухлите от фасадата на църквата постигаме с плочитe Umbriano БЕЖОВО-КАФЯВ МЕЛАНЖ. (стр. 58 от каталога за 2017 на Semmelrock). Преди създаването на такова производство в близост до София този материал бе внос, предимно от Турция.

Съжалявам за възникналото недоволство относно естетическата страна на избора ни, но ние и сега сме спокойни в качеството си на експерти. Със стареенето повърхността на бетонните плочи ще се хомогенизира и те ще се доближат до въздействието на естествения гранит, каквото е и наименованието на избрания модел. Моля, нека да изчакаме завършването на проекта и отново да коментираме. Ние сме социално отговорни и сме били винаги най-вече мотивирани от това, че тези проекти са за хората. Припомням си многото критики и недоволството срещу проекта ни за Женски пазар, където партнирахме като съавтор на проф. Никофорова и Архитектурно Студио Никифоров. Мисля, че сега Женски пазар функционира спокойно и естествено като качествена среда за хората, важна част от градския център. Уверен съм, че такава ще бъде и съдбата на проектите ни за обновяване на Зони 2 и 4.

Има ли разминаване между идейния проект и красивите визуализации, които видяхме преди няколко години с изпълнението на работния проект? Пример: в спецификациите към документацията за Зона 2 и по-конкретно за градинката на "Св. Седмочисленици" са посочени плочки H.15 - бетонни, сив меланж, два вида - тъмни и светли. А реално плочките са един вид, с преливащи се цветови нюанси на сивото.

- Отговорът на този въпрос в голяма степен се съдържа в предходния ми отговор. Не, няма разминаване, има само процес на конкретизация. Имам предвид определението за архитектурното проектиране като "процес на конкретизация на творческата идея". Много архитектурни конкурси биват спечелени с много по-абстрактни презентации, които обаче категорично и ясно комуникират основните идеи. Оттам насетне има дълъг процес на работа и вземане на решения, които водят до конкретния избор на материал (в случая плочите в градината на "Св. Седмочисленици") и съответната реализация. Мисля, че няма да има особено отличие между визуализациите и въздействието, което ще има завършеният един ден проект.

В спецификациите е посочено и точно как трябва да се срещат различните видове настилки, но според това, което се видя като изпълнение и там имаше разминаване. Ще бъдат ли оправени тези дефекти?

- Отговорът е кратък - констатираните дефекти ще бъдат отстранени.

Имам впечатление, че голяма част от недоволството се разви от разпространяването на преекспонирани снимки в Интернет. Много от изразяващите възмущението си не са посетили мястото. Същевременно получаваме много поздравления от колеги, приятели, но и от непознати, между които архитекти и художници, което означава, че не сме сами в преценките си.

Интервюто взе Десислава Лещарска