// К1: Средата / Политика
Данък "Добра заплата"
Максималният осигурителен праг нараства с 15% до 3 хил. лв., което ще удари работещите в ИТ сектора
Темата накратко - Непланирано и без дебат управляващите решиха да увеличат максималния осигурителен праг догодина с 15% до 3 хил. лв. - Всяка от последните години правителството товари работодателите и служителите с нов разход - по-висок процент на вноската или пък увеличени минимални заплати. - Решението ще удари работещите в един от секторите с най-голяма добавена стойност за икономиката - технологичния. |
33% е увеличението на разхода за осигуровки на хората с доходи от 3 хил. лв. и повече за пет години |
Инфографика |
Инфографика |
Инфографика |
На теория - основните ставки действително не са пипани от години. На практика обаче облагането на труда расте, но през осигуровките. В българската действителност те силно наподобяват данък - по-голямата част от събраното отива в бюджета на държавата и се харчи на момента, често според усмотрението на политиците.
Освен че беше взето на тъмно, без да е консултирано с бизнеса, решението ще удари фирмите и работещите в един от секторите с най-висока добавена стойност за икономиката - технологичния.
Ние решихме, вие го съобщете
За готвеното 15% увеличение на прага се разбра от споразумение, подписано между правителството и синдикатите, а текстът му стигна до медиите през КНСБ. От последвалата остра реакция на работодателските организации стана ясно, че те са били изолирани от процеса на вземане на решение, въпреки че то засяга предимно тях и че подобни промени обикновено се обсъждат и с бизнеса. Според работодателите идеите са приети в "условия на преобладаващи популистки нагласи" преди изборите за европарламент и местна власт. Няма и анализ за ефекта от тях.
"Не може да се правят подобни двустранни споразумения при прокламиран тристранен диалог", отбелязва председателят на управителния съвет на АИКБ Васил Велев.
Случайно или не, разговорът протича и без участието на ресорния министър Бисер Петков. На срещата с двата синдиката са били премиерът Бойко Борисов, финансовият министър Владислав Горанов и вицепремиерът Валери Симеонов. Петков обаче засега е единственият представител на властта, който коментира темата публично, и то технически, че мярката ще увеличи приходите в бюджета.
Обявените намерения противоречат и на публикуваната през април средносрочна бюджетна прогноза на правителството, според която до 2021 г. нивото на максималния осигурителен праг няма да се променя. Очаквано, новината не се прие добре дори и от част от опозицията.
"Ние по принцип подкрепяме идеята да има предвидимост в данъчно-осигурителното законодателство. Когато искаш да променяш данъци и осигуровки - заявяваш го в предизборна кампания, излизаш с тази програма, търсиш доверието на гражданите и я реализираш", посочи Хасан Адемов от ДПС, който е и председател на социалната комисия в парламента.
Защо се прави
Максималният осигурителен праг е смислово обвързан с размера на максималната пенсия. Преди седмица стана ясно, че записаното още преди години в нормативната уредба отпадане на тавана на новоотпуснатите пенсии от 2019 г., няма да се случи. Вместо да падне, таванът се вдига - от сегашните 910 лв. на 1200 лв. Така съотношението между максималния осигурителен доход и максималната пенсия ще се увеличи от сегашните 35 на 40%.
Това е едната вероятна причина за хода с осигуровките. Така управляващите си гарантират допълнително едни 150 млн. лв., с които могат да понесат вдигането на тавана на пенсиите, според запознат източник. Дори ще останат пари за още преразпределение.
Краткосрочно властта печели симпатиите на около 43 хил. души, чиито възнаграждения за старост ще се вдигнат. В дългосрочен план обаче подобно решение подкопава и без това крехкото доверие в пенсионната система, защото засилва усещането, че дори и да плащаш високи осигуровки, колко точно ще вземеш, след като се пенсионираш, ще зависи от волята на управляващите към конкретния момент. За тази година например разходите за пенсии са планирани на близо 9.5 млрд. лв., като 4.2 млрд. лв. от тях идват като доплащане от държавата и реално са от други данъци.
Петър Ганев от Института за пазарна икономика изказва и друга теза - че натискът за вдигане на тавана на пенсиите идва от силовите ведомства. "Има хора, които изчакват да падне или да се вдигне таванът, за да се пенсионират с по-висока пенсия, тъй като това може да се случи само за новоотпуснатите пенсии", посочва той.
Ефектът на лавината
Мярката ще засегне около 130 хил. души, които по данни на Националната агенция за приходите през 2017 г. са декларирали доходи над 2600 лв. на месец (виж таблицата). Спрямо общия брой на заетите в икономиката числото е сравнително малко, но повечето от тези хора работят в секторите на информационните технологии, добивната индустрия, банки и финанси, химическата промишленост. Т.е. в компании, които генерират висока стойност за икономиката. Не случайно с писмо до премиера, финансовия министър и председателя на бюджетната комисия в парламента след работодателите излязоха и пет организации от IT сектора.
"Изненадани сме, че в години с бюджетен излишък се взема от генериращите висока добавена стойност, вместо да се инвестира в увеличаване на техния брой чрез инвестиции в образователната система за подготовка на повече специалисти. С резултатите от труда на заетите в ИКТ сектора не само се повишава потреблението, което е основен двигател на растежа в последните години", се посочва в позицията на сектора. Според организациите засегнати от промяната ще са близо 148 хил. души, от които една трета са заети в IT сектора (виж изчисленията).
При 3 хил. лв. брутно възнаграждение вдигането на осигурителния праг увеличава разхода за осигуровки през 2019 г. спрямо тази година със 130 лв., или с над 15% на месец (виж графиката). За пет години назад ръстът е с 33%, като до голяма степен "изяжда" увеличението на доходите от бумтящия пазар на труда.
"Фактът, че промяната се случва малко изненадващо и прибързано, е леко неприятен - може да докара рискове с неконкурентоспособност и намалени инвестиции в човешки капитал в немалко от компаниите, които работят в условия на глобална конкурентна среда и сериозна конкуренция в пазара на труда", казва Пламен Цеков, изпълнителен директор на "Скейл Фокус". Той обяснява, че в технологичните фирми заплатите са много голямо перо, като преобладават тези, които са над максималния праг. "По много груби сметки, в нашата компания ефектът ще е близо 1% от цялостния оборот, или между 1.5-2% от очаквания разход за труд и осигуровки", добавя Цеков.
Според петте организации от IT сектора има реална опасност от отлив на висококвалифицирани специалисти, който предвид съществуващия дефицит на кадри, не би могъл да бъде компенсиран. "Естествено, след отлива на специалисти ще ги последват и компаниите, които ще предприемат активни действия по преразпределение на своите разходи за заплати чрез наемане на повече хора в зони с по-добри икономически условия – например свободните икономически зони край Скопие и Ниш", се посочва в писмото им до управляващите.
Има ли алтернатива
Ако тактично пренебрегнем нуждата от магическата думичка "реформа" на пенсионната система, има няколко други алтернативи, които бизнесът и експерти предлагат като алтернативи, вместо да се увеличава осигурителната тежест върху труда. "Няма нужда за поредна година при добре развиваща се икономика и добър бюджет да товарим работещите", отбелязва Петър Ганев, който не вижда причина таванът да се вдига с 400 лв., при положение че предходни години повишението е било два пъти по-малко.
Според Велев максималните пенсии могат да се увеличат и без да се повишава таванът на осигурителния доход, като се вдигне съотношението между двете величини от 40% на 45% или 50%, а допълнителните средства за бюджета да дойдат от ръста на икономиката и нейното изсветляване.
Финансовият министър се опита да успокои температурата по темата с "дебатът предстои". Според източници от управляващите обаче мачът е по-скоро свирен. Нищо че е обещано друго.
Още по темата
Бизнесът отново отказва да участва в преговорите за осигурителните прагове
Така за четвърта поредна година финалното решение вероятно ще бъде взето от държавата
24 юли 2019МФ понижава очакванията за икономически растеж до 3.4% през 2019 г.
Минималната заплата остава без промяна след 2021 г., засега правителството няма прогноза за нея след края на мандата
3 апр 2019Данъци, доходи и осигуровки - какво ново
Собствениците на автомобили, на имоти в курорти и тези с високи доходи ще плащат повече
10 яну 2019Общинските съвети ще определят заплатите на кметовете
Горната граница ще е месечното възнаграждение на министър. Парите на държавните служители също ще са по нови правила
2 дек 2018Максималният осигурителен праг става 3 хил. лв.
Депутатите приеха окончателно промените в бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2019 г.
28 ное 2018В може би последната добра за икономиката година правителството отново планира държавните финанси да са на дефицит
26 окт 2018Данъчните промени за 2019 г. бяха приети на първо четене в бюджетната комисия
Работодателските организации настояват за увеличение на праговете, над които компаниите подлежат на задължителен одит
16 окт 2018Разходите за пенсии ще доближат 10 млрд. лв. през 2019 г.
Максималният осигурителен доход се вдига до 3000 лв. според проекта на бюджета на ДОО
15 окт 2018Почти 16 хиляди души са декларирали годишни доходи над 100 хил. лв.
Две трети от наетите на трудов договор са със заплата под 1000 лв.
14 окт 2018Правителството прие промените в данъчните закони за догодина
Автомобилите ще се облагат по нова формула, отада облекчението за такса смет за основно жилище, което не се ползва
10 окт 2018Работодателите са против ръста на максималния осигурителен праг
Според тях решението за вдигането му е популистко, взето под натиска на синдикатите и наближаващите избори
8 окт 2018Максималният осигурителен доход се вдига рязко до 3 хил. лв.
Таванът на пенсиите остава, но се увеличава на 1200 лв.
4 окт 2018Министър Петков очаква 5.7% ръст на пенсиите догодина
Увеличението е заради по-високите инфлация и заплати в страната
18 сеп 2018НАП не е изпълнила плана за ДДС през миналата година заради повече върнат данък
Едва 5.7% от събраните от агенцията приходи са следствие на ревизии, останалото е доброволно изпълнение
8 авг 2018
Управляващите побързаха да изтрият проекторешението, след като "Спаси София" го публикуваха във Фейсбук
15 дек 2019, 262 прочитания

Националният съвет на левицата насрочи дата за изборите на председателя на партията в края на април
14 дек 2019, 1792 прочитания
14 дек 2019, 1786 прочитания
14 дек 2019, 1279 прочитания
14 дек 2019, 1152 прочитания
14 дек 2019, 1128 прочитания
15 дек 2019, 370 прочитания
Кои са доставчиците на "Джи Пи груп" и какви материали се влагат в обновяването на ул. "Граф Игнатиев" и градинката "Св. Седмочисленици"