Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 14 окт 2018, 12:35, 17371 прочитания

Правителството иска да контролира работата и парите на всички болници

Лекарите остават само с един трудов договор, което може да остави малките градове без още специалисти

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Проектът за изменение и допълнение на проектозакона за бюджета на здравната каса за 2019 г. съдържа още драстични изменения в здравните закони освен задължението лекарите да изписват най-евтините лекарства, става ясно от текстовете, с които "Капитал" разполага и все още не са публично оповестени.

Най-големите промени са две - здравната каса вече няма да плаща клиничната пътека, ако лекарите, които са я извършили, не са на трудов договор в съответната болница. Това на практика спира пътуването на гост-професори и хирурзи по клиники в страната и съсредоточава сложните операции само в големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен. Изключение ще има само за дефицитните специалности като патология, неонатология, анестезиология и други.


Освен това в проекта е предвидено здравното министерство да има пълен контрол върху управлението и финансите и на частните болници. Преди няколко месеца ведомството на Кирил Ананиев въведе единен финансов стандарт за управление на държавните клиники. Според него те се отчитат на всяко тримесечие и ако са губещи, директорите им понасят наказания и могат да бъдат отстранени. Освен това министерството разрешава всяка по-голяма инвестиция на клиниката и всяко теглене на голям кредит. Не са обявени мотиви за промените, но очевидният е, че с тях се цели драстично контролиране и затягане на разходите на здравната каса.

Защо се забранява вторият договор на лекарите

В момента множество специалисти работят на две места, за да допълнят доходите си. Заплатите в държавните болници по правило са ниски и лекарите избират да работят в частни клиники и медицински центрове на втори трудов договор или да устроят свой собствен частен кабинет, за да продължат да лекуват и преглеждат и след официалното работно време. По същия начин множество лекари оперират в болници в други градове. Има и случаи, при които заради безумните изисквания за множество лекари в клиниките по съответния стандарт болниците сключват договори с лекари, които да покриват изискването за наличие на специалист. Тези договори са за половин работен ден или друга форма, за да не бъде закрито отделението.



Ако поправката влезе в сила, тя автоматично ще доведе до закриването на много общински и частни клиники заради липса на достатъчно специалисти. Освен това ще лиши лекарите от допълнителни доходи, но най-важното – пациентите ще трябва да пътуват до големите градове, за да бъдат оперирани и прегледани от съответния лекар. Това ще доведе до дълги листи на чакащите и липса на шанс за болни, които нямат средства или не са в състояние да пътуват.

Финансов стандарт за всички

Според стандарта за управление на 65-те държавни болници, който влезе в сила от 1 април, директорите им трябва да се отчитат за всяко по-едро управленско решение и да получават разрешение от здравния министър, който е техен принципал.

Стандартът включва и това, че болниците не могат да теглят кредит, за да си помогнат, освен ако той не е по-малък от 15% от средногодишния размер на приходите за последните три години. Клиниките няма да имат право да провеждат процедури за обществени поръчки на стойност над 70 хил. лв. без ДДС за строителство или доставка на медицинска апаратура, финансирани със собствени средства или с пари по външни програми, ако не са получили предварително становище от здравния министър.

Според проекта тези ограничения, между които е и назначаването на борд на директорите и директор, ще важат и за частните болници. Мотивът е, че те работят с обществени средства от здравната каса.

Проблемите тук са най-малко три. Първият е, че по този начин се нарушава неприкосновеността на частната собственост, особено ако министърът има право да назначава борд и да одобрява бизнес плана на частната болница. Той ще прави това в ситуация на конфликт на интереси, тъй като е принципал на 65 държавни болници, коментират юристи. Ще бъде интересно как ще реагира, ако държавната и частната болници в един град поискат едновременно да си купят скенер, и какви биха могли да бъдат мотивите за отказ.

Третият, най-едър проблем, е, че макар и да се водят обществени, средствата в здравната каса имат много ясни източници – 2/3, или 2.6 млрд. лв., идват от вноски на работещите в частния сектор 1.7 млн. души, останалите 1.2 млрд. лв. са средства от техните данъци, с които държавата осигурява 4.4 млн. души пенсионери, деца, държави служители и др. Така държавата се явява най-малкият платец на здравни вноски в здравната каса, но претендира да има права в управлението не само на собствените си болници, но и на частните.

Кой ще контролира това

Според проекта здравният сектор вече няма да се контролира за качество на услугите от Изпълнителна агенция "Медицински одит" към здравното министерство. Медицинският одит и Агенцията по трансплантации се обединяват в обща Комисия за контрол на медицинските дейности, която ще бъде назначавана от Министерския съвет.

За разлика от агенциите държавните комисии нямат конкретни срокове, в които да се произнасят. Те са колективен орган, на който трудно може да се търси отговорност.

Пример е печално известната през последните дни Комисия за лечение в чужбина, която пациентите съдят за забавено произнасяне и лечение.

Така новата мегакомисия се предлага да отговаря за качеството и лекарските грешки и на практика ще има силата да затвори всяка болница или медицински център. Така Министерският съвет ще има един директен инструмент за въздействие върху всеки лекар и медицински специалист в страната.

При смяната на всяко правителство чрез тази комисия ще могат да се правят незабавни промени, които пряко ще влияят върху откриването на лечебни заведения (частни и държавни), начина им на финансово управление, върху трансплантациите, върху контрола, обучението на студенти и специализанти, статут на университетски болници и др.

Това означава, че няма да има никакъв механизъм, който да гарантира, че няма да има злоупотреба с власт. Управляващите новосъздадения орган ще бъдат политически назначения на съответното правителство и ще зависят от личността и политическите пристрастия на министър-председателя и донякъде на здравния министър.

Според проекта Фондът за лечение на деца се закрива и работата му ще бъде поета от здравната каса. Документът не дава яснота кой ще финансира дейността по трансплантации в чужбина, защото за тях няма клинични пътеки в България, а здравната каса издава европейски формуляр за лечение за случаи, които по принцип се финансират в пакета от здравни дейности. Досега тези формуляри се издаваха от здравното министерство и не е ясно как касата ще го прави. Това означава вакуум, в който да се блокира за известен период от време финансирането на лечение на деца в чужбина.

Защо така и защо сега

Като цяло впечатлението в сектора от новия проект е, че здравното министерство се опитва да централизира и съсредоточи всички важни дейности в здравеопазването в политически органи, докато в същото време провежда усилен дебат за бъдещето на здравния модел. Промените в здравния модел обаче няма да се случат през тази година, а целият пакет фундаментални промени в здравните закони вече е готов. Той влиза в парламента като 40 страници преходни и заключителни разпоредби на закона за бюджета на здравната каса за 2019 г., който по принцип е три страници. Пакетът не е бил подложен на обществено обсъждане и на практика промени, които закриват няколко органа, създават нови, променят правомощия, влизат през задната врата в парламента.

Това нарушава и едно решение на Конституционния съд за бюджетните закони, посочват юристи. Според него "ежегодните бюджетни закони са закони във формален смисъл само защото под наименованието "закон" те са гласувани от Народното събрание. В основното, същинското си съдържание те не съдържат правни норми. В разходната си част те съдържат разпоредби, с които се овластяват държавните органи да извършат необходимите им разходи на държавни парични средства до определен размер".

Така измененията в закона нямат отношение към прекия бюджет на здравната каса. Вероятно обаче оправданието ще бъде, че с по-евтините лекарства и медицински изделия и тоталния политически контрол върху медицинските специалисти НЗОК ще спести част от разходите си.

Това ще стане, като всяка дейност се регулира от Министерския съвет или здравното министерство по силата на множество подзаконови нормативни актове, предвидени в проекта. Наредбите и правилниците обаче лесно се променят според съответната нагласа на управляващите или политическата конюнктура. В момента в цяла Европа има опити за децентрализация на здравеопазването, но проектът показва, че усилията в България са точно в обратната посока.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

KBC очаква свиване на българската икономика с 10% KBC очаква свиване на българската икономика с 10%

Оптимистичният вариант е за спад само с 4%, а най-лошият – за 12%

1 апр 2020, 1747 прочитания

Вечерни новини: Още месец извънредно положение; Първи случай на COVID-19 в парламента Вечерни новини: Още месец извънредно положение; Първи случай на COVID-19 в парламента

И още: Бюджетът излезе на дефицит през март; Производствената активност в еврозоната е намаляла рязко през март

1 апр 2020, 4035 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Нов опит за ремонт на пътя Ботевград - Мездра

АПИ рестартира провалената през лятото поръчка за 215 млн. лв. Чака се и още един търг за 147 млн. лв.

Още от Капитал
Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10