Разходите за пенсии ще доближат 10 млрд. лв. през 2019 г.

Разходите на правителството за пенсии през следващата година ще достигнат почти 10 млрд. лв. Това е увеличение с 5.6% спрямо заложеното през 2018 г., докато броят на пенсионерите се очаква да падне със 7 хиляди до 2.155 млн. души. В същото време минималните осигурителни прагове се увеличават средно с 4.7% заради по-високата минималната работна заплата, която се повишава от 510 на 560 лв. Това са част от предложенията за промени в социалноосигурителната сфера, отразени в проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2019 г., с който "Капитал" разполага.

Ябълката на раздора от последните две седмици - по-високият максимален осигурителен доход, също влезе в проекта, като той ще се повиши с 400 лв. до 3000 лв. от 1 януари 2019 г. Както вече беше анонсирано от социалния министър Бисер Петков, пенсиите също ще се увеличат от средата на годината с 5.7%.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Общо по бюджета на ДОО се очакват постъпления в размер на 11.76 млрд. лв., от които 4.2 млрд. са трансфер от данъци. Заложеният годишен ръст на постъпленията от осигуровки е почти 15% спрямо планираните за 2018 г. като една част от увеличението идва от по-високите осигурителни прагове, друга - заради очаквания да се увеличи броят на хората, които внасят пари за пенсия, а трета - заради заради увеличаващите се заплати, което също повишава базата.

За тази година пък от НОИ очакват излишък по бюджета на ДОО от 180 млн. лв. заради преизпълнение на приходите.


Максималният осигурителен праг все пак се вдига



От началото на 2019 г. максималният осигурителен праг ще се повиши от 2600 на 3000 лв. В проекта няма оценка колко ще са допълнителните постъпления в бюджета на ДОО от подобна мярка. По неофициална информация става въпрос за около 150 млн. лв. За готвеното 15% увеличение на прага се разбра от споразумение, подписано между правителството и синдикатите. От острата реакция на работодателските организации стана ясно, че те не са участвали в процеса на вземане на решение, въпреки че то засяга предимно тях.

Таванът е обвързан и с максималния размер на пенсиите. Към момента той е 910 лв., или 35% от максималния осигурителен доход. От 1 юли 2019 г. обаче делът се увеличава на 40%, а в сила ще бъде и новият таван, като така горната граница на пенсиите ще достигне 1200 лв.

Вероятно именно предложението за максималния осигурителен праг ще предизвика дебат при разглеждане на бюджета от народните представители, тъй като работодателските организации са твърдо против.

Минималните прагове - също нагоре

Освен на максималните, повишение ще има и на минималните осигурителни прагове. Макар че за поредна година работодателските организации бойкотират преговорите със синдикати и договорки за праговете не се постигнаха, правителството е заложило увеличение на минималната работна заплата. Тя ще се повиши с 9.8% до 560 лв., като в много сектори тя играе ролята на минимален осигурителен праг (МОП). Така на практика праговете все пак ще се повишат - средно с около 4.7%.

Така следващата година ще е поредната, в която минималната заплата ще нарасне с административно наложено решение на правителството вместо по някакъв механизъм, който да отчита определени обективни икономически показатели. За приемането на подобна формула бизнесът, Европейската комисия и икономисти настояват от години.

Други промени

Продължава и вече заложеното увеличението на възрастта за пенсиониране с по 2 месеца на година. През 2019 г. работещите в най-масовата трета категория труд ще могат да се пенсионират, след като навършат 61 години и 4 месеца при жените и 64 години и 2 месеца за мъжете.

Предложено е и увеличение на минималния осигурителен доход на земеделски стопани и тютюнопроизводители от 350 на 560 лв. Изменението беше и в миналогодишния проект, но впоследствие при обсъжданията в парламента беше ревизирано значително (скок от 300 до 350 лв.).

Промени ще има и за новоотпуснатите пенсии - процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се увеличава от 1.169 до 1.2. Изчисленията ще са спрямо осигурителнтие доходи от 2000 г., като така отпадат предходните три години, които се броят сега. От мотивите към проектобюджета става ясно, че предложението е с цел да се премахнат дисбалансите в доходите, натрупани по време на втората половина на 90-е години. Индивидуалният коефициент на пенсиите също ще бъде съобразен спрямо новия метод на изчисление.

Повече работещи, по-малко пенсионери

Средният осигурителен доход в страната догодина се очаква да се увеличи с 8.4% до 967.6 лв. В същото време леко ще се повиши и броят на осигурените лица (с 2 хил. спрямо 2018 г.), а пенсионерите ще намаляват (с 8 хил. до 2.155 млн.).

Индексацията на пенсиите с 5.7% от 1 юли 2019 г. ще доведе до повишение на минималната пенсия до 219.4 лв., а на средната до 386.3 лв.

Какво се променя - Минималните осигурителни прагове се увеличават административно с 4.7%. - Минимална работна заплата нараства с 9.8% до 560 лв. - Минималният месечен осигурителен доход на самоосигуряващите се става 560 лв. - Минималният осигурителен доход на земеделски стопани и тютюнопроизводители се вдига от 350 до 560 лв. - Пенсиите се увеличават с 5.7% от 1 юли 2019 г. - За новоотпуснатите пенсии процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула нараства от 1.169 до 1.2. - Максималния размер на пенсията нараства от 910 до 1200 лв. от 1 юли 2019 г. - Увеличава се с два месеца необходимата възраст и осигурителен стаж за придобиване на право за пенсия. - Определя се максимален размер на гарантираните вземания - 1400 лв.