Новият закон за хората с увреждания: Квотите за бизнеса остават, макар и по-малки

Изискването работодателите да наемат определен брой хора с увреждания остава, но ще важи за компании с над 49 служители. Това стана ясно при обсъждането на проекта на Закон за хората с увреждания от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Текстовете получиха частична подкрепа - само от КНСБ, но в сряда проектът ще бъде разгледан и от Министерския съвет. Целта е управляващите да спазят сроковете по придвижването му, които обещаха на майките от палатковия лагер и на 19 ноември той да е в парламента. В законопроекта се регламентира и основното им искане - да има някакъв вид индивидуална оценка от каква точно помощ се нуждаят. Освен това ще има лична помощ, която обаче ще бъде уредена в Закон за личната помощ.

"Този закон, вместо да решава проблеми, създава проблеми", коментира вицепремиерът Валери Симеонов, който е председател на НСТС. Той визира натиска и кратките срокове, при които се изработва проектът и които предполагат пропуски в текстовете.

Според Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал пък този проект ще "реши някои проблеми, свързани с нечий рейтинг или със спиране на протести, но той за нас няма да реши проблемите на хората с увреждания".

Новата квотна система

В първоначалния вариант законопроектът предвиждаше квоти за наемането на определен брой хора с увреждания и санкции за компаниите, които не ги изпълняват. Изискванията засягаха всички фирми с персонал над 20 души. Сега текстовете предвиждат всеки работодател, който има от 50 до 99 служители да назначи двама с трайно увреждане, а ако служителите са 100 или над 100 - 2% от средносписъчния им състав. Глобата, ако това изискване не се спази обаче, остава. Тя ще е в размер на 30% от минималната работна заплата за страната за всяко незаето работно място за човек с увреждане. За 2019 г. минималното заплащане ще се повиши до 560 лв., т.е. месечната компенсационна вноска за работодателите за едно незаето място ще е 168 лв. Ако не плати "вноската", фирма ще бъде глобена с между 1000 и 5000 лв., а при повторно нарушение таванът достига до 10 хил. лв.

Всички санкции ще се събират от Главна инспекция по труда (ГИТ), а новосъздадена Агенция за хората с увреждания, която вече ще е към Министерския съвет, ще разпределя парите.

Трябва да се отбележи, че работодатели могат да се освободят от квотните задължения, ако бизнесът има "специфични фактори с производствен характер", който прави наемането на хора с увреждания невъзможно, или липсват кандидати от Бюрата по труда с подходящи умения за работното място. Решението за изключенията ще се взима изцяло от ГИТ. Зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков отбелязва, че в текстовете не става ясно как ГИТ ще определят изключенията, което отваря вратичка за корупция.

Парите от глобите ще влизат в две национални програми - за заетост и за мобилност и достъпна среда. Допълнително финансиране за тях ще се осигурява от държавния и общинските бюджети и европейски програми.

Подкрепа с едно на ум

По време на тристранката представителите на бизнеса се обявиха твърдо против предложението за въвеждане на квоти, тъй като това на практика означава налагането на нов данък върху фирмите в страната. Според тях правилният подход включва стимули - насочени както към хората с увреждания, за да си търсят работа, така и към предприятията, за да ги наемат.

Българската търговско-промишлена палата отбелязва, че държавата не трябва да прехвърля социалните си функции върху работодателите, ако те от своя страна си плащат коректно данъците.

Президентът на синдикалната организация КТ "Подкрепа" Димитър Манолев също заяви, че ме е привърженик на квотите, но според него няма по-добра идея. Като цяло позицията на синдиката е неутрална на този етап, което означава, че на практика не подкрепят проекта.

От КНСБ са твърдо "за" текстовете основно заради работата, която министерството на труда е свършило за краткия срок, макар и проектът да "не е идеален".