С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
16 окт 2018, 15:43, 6272 прочитания

Новият закон за хората с увреждания: Квотите за бизнеса остават, макар и по-малки

Проектът получи само частична подкрепа от тристранката, но ще бъде гласуван от Министерския съвет в сряда

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Изискването работодателите да наемат определен брой хора с увреждания остава, но ще важи за компании с над 49 служители. Това стана ясно при обсъждането на проекта на Закон за хората с увреждания от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Текстовете получиха частична подкрепа - само от КНСБ, но в сряда проектът ще бъде разгледан и от Министерския съвет. Целта е управляващите да спазят сроковете по придвижването му, които обещаха на майките от палатковия лагер и на 19 ноември той да е в парламента. В законопроекта се регламентира и основното им искане - да има някакъв вид индивидуална оценка от каква точно помощ се нуждаят. Освен това ще има лична помощ, която обаче ще бъде уредена в Закон за личната помощ.

"Този закон, вместо да решава проблеми, създава проблеми", коментира вицепремиерът Валери Симеонов, който е председател на НСТС. Той визира натиска и кратките срокове, при които се изработва проектът и които предполагат пропуски в текстовете.


Според Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал пък този проект ще "
реши някои проблеми, свързани с нечий рейтинг или със спиране на протести, но той за нас няма да реши проблемите на хората с увреждания".

Новата квотна система

В първоначалния вариант законопроектът предвиждаше квоти за наемането на определен брой хора с увреждания и санкции за компаниите, които не ги изпълняват. Изискванията засягаха всички фирми с персонал над 20 души. Сега текстовете предвиждат всеки работодател, който има от 50 до 99 служители да назначи двама с трайно увреждане, а ако служителите са 100 или над 100 - 2% от средносписъчния им състав. Глобата, ако това изискване не се спази обаче, остава. Тя ще е в размер на 30% от минималната работна заплата за страната за всяко незаето работно място за човек с увреждане. За 2019 г. минималното заплащане ще се повиши до 560 лв., т.е. месечната компенсационна вноска за работодателите за едно незаето място ще е 168 лв. Ако не плати "вноската", фирма ще бъде глобена с между 1000 и 5000 лв., а при повторно нарушение таванът достига до 10 хил. лв.



Всички санкции ще се събират от Главна инспекция по труда (ГИТ), а новосъздадена Агенция за хората с увреждания, която вече ще е към Министерския съвет, ще разпределя парите.


Трябва да се отбележи, че работодатели могат да се освободят от квотните задължения, ако бизнесът има "специфични фактори с производствен характер", който прави наемането на хора с увреждания невъзможно, или липсват кандидати от Бюрата по труда с подходящи умения за работното място. Решението за изключенията ще се взима изцяло от ГИТ. Зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков отбелязва, че в текстовете не става ясно как ГИТ ще определят изключенията, което отваря вратичка за корупция.

Парите от глобите ще влизат в две национални програми - за заетост и за мобилност и достъпна среда. Допълнително финансиране за тях ще се осигурява от държавния и общинските бюджети и европейски програми.

Подкрепа с едно на ум

По време на тристранката представителите на бизнеса се обявиха твърдо против предложението за въвеждане на квоти, тъй като това на практика означава налагането на нов данък върху фирмите в страната. Според тях правилният подход включва стимули - насочени както към хората с увреждания, за да си търсят работа, така и към предприятията, за да ги наемат.

Българската търговско-промишлена палата отбелязва, че държавата не трябва да прехвърля социалните си функции върху работодателите, ако те от своя страна си плащат коректно данъците.

Президентът на синдикалната организация КТ "Подкрепа" Димитър Манолев също заяви, че ме е привърженик на квотите, но според него няма по-добра идея. Като цяло позицията на синдиката е неутрална на този етап, което означава, че на практика не подкрепят проекта.

От КНСБ са твърдо "за" текстовете основно заради работата, която министерството на труда е свършило за краткия срок, макар и проектът да "не е идеален".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми 2 ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми

Управляващите побързаха да изтрият проекторешението, след като "Спаси София" го публикуваха във Фейсбук

15 дек 2019, 656 прочитания

Пленумът на БСП пасува за избора на Цацаров и контрола над главния прокурор 1 Пленумът на БСП пасува за избора на Цацаров и контрола над главния прокурор

Националният съвет на левицата насрочи дата за изборите на председателя на партията в края на април

14 дек 2019, 1928 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Бизнесът настоява да отпадне платеният годишен отпуск за времето на майчинството

Позицията на работодателските организации идва след решение на Съда на ЕС по сходен казус в Румъния

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10