Владислав Горанов е изпратил на ЕЦБ редактираните законопроекти за Банковия съюз

С писмо от 8 октомври от финансовия министър Владислав Горанов до президента на ЕЦБ Марио Драги са изпратени ревизираните проектопромени в банковото законодателство, необходими за членството на България в Банковия съюз. Документите, както и предишната комуникация на българските институции към Франкфурт, са качени в секцията на сайта на Министерството на финансите (МФ), посветена на плана на действие за присъединяване към ERM II. От нея става ясно още, че с това ведомството приема, че фазата за кандидатстване за т.нар. механизъм на тясно сътрудничество с ЕЦБ (вариантът за единен надзор за страни извън еврозоната) е приключена и се пристъпва към подготовката за членството.

Сагата с писмата

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

След като на 18 юли България официално подаде заявление за влизане в Банковия съюз и ERM II, темата предизвика силен отзвук в началото на октомври. Тогава след твърдения, че на 30 август правителството е оттеглило внесените проектозакони, финансовото министерство се принуди да влиза в обяснителен режим и да заявява официално, че те не са оттеглени, а се редактират като част от съгласувателната процедура с ЕЦБ.

Документите на сайта на МФ като цяло потвърждават това. В писмо от 30 август Горанов не оттегля кандидатурата на България, а заявява намерение пред Драги страната да изпрати ревизирани проекти за промени в Закона за БНБ и Закона за кредитните институции. От обяснението става ясно, че това се случва след вътрешно обсъждане и в сътрудничество със съответните експерти в ЕЦБ.

Явно към началото на месеца работата на МФ и БНБ по тези промени е била към края си или пък малката медийна буря е форсирала действията, но още на 8 октомври новите предложения за промени са изпратени с ново писмо до Драги.

В технически детайли

Разликите между оригиналните и ревизираните текстове са много, но като цяло те са по-скоро технически. Общата логика и цел - да се уредят правомощията на ЕЦБ спрямо българските банки след влизането в "тясно сътрудничество", се запазва. Остават и ангажиментите на БНБ да спазва насоките и изискванията на Франкфурт, като при искане от ЕЦБ да издава индивидуални административни актове спрямо надзираваните от нея банки. Някои от текстовете обаче са прецизирани и конкретизирани, като например БНБ се задължава изрично при искане от ЕЦБ да налага по-високи капиталови буфери или по-строги мерки за отстраняване на системни рискове.

С новите промени законово се урежда и правото на ЕЦБ да провежда проверки в българските банки преди влизането на страната в Банковия съюз. Това се налага, тъй като едно от задължителните условия за членство е именно ЕЦБ да направи цялостна оценка на банковия сектор в страната, преди да подпише споразумение с БНБ за "тясно сътрудничество". За целта тя ще направи преглед на качеството на активите и стрес тестове на избрани от нея банки, като в зависимост от резултатите може да предпише мерки, които трябва да бъдат изпълнени. Проверката трябва да обхване минимум топ 3 на банките по активи - Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Обединена българска банка, като по информация на "Капитал" ЕЦБ е решила да провери и още три. Сред тях вероятно е и четвъртата по големина Първа инвестиционна банка, която мина с най-много забележки предишното подобно упражнение, проведено от БНБ през 2016 г.

Предложените законови промени задължават банките да предоставят на ЕЦБ или на посочени от нея трети лица данни и документи, достъп до счетоводните си регистри и системи, както и писмени или устни обяснения.

Прави впечатление, че част от предложените още на 18 юли текстове отпадат, като например законовото уреждане на макропруденциалния надзор на БНБ. Вероятно е преценено, че не е нужно те да са част от съгласувателната процедура с ЕЦБ, а са част от другите поети ангажименти за законови промени и съответно ще бъдат внесени директно в парламента. Така например МФ вече изготви и предложения за засилване независимостта на БНБ, които също не са част от писмата до Драги.

Според плана на МФ законовите промени трябва да бъдат приети до декември 2018 г., нужните наредби към тях до март 2019 г., а проверката на ЕЦБ трябва да е приключила до юни-юли 2019 г.

Какво още е свършено

От графика на ведомството по пътя към ERM II става ясно още, че Комисията за финансов надзор вече е предала свой план за действие в небанковия сектор. До края на годината регулаторът трябва да изготви наредби, прецизиращи правилата за оценки на активите при застрахователите и при пенсионните фондове. А също и да разработи система за риск базиран надзор в двата сектора, която трябва да започне да се прилага от началото на 2019 г.

Като изпълнено е отчетено и полученото европейско финансиране по Програмата за подкрепа на структурните реформи за изготвяне на промени по отношение на рамката на несъстоятелността и на управлението на държавните дружества. По втория проект е отбелязано, че вече е стартирал и са попълнени въпросници, като през октомври експерти от ОИСР трябва да направят проучвателна мисия в страната и да започнат работа. Те трябва да излязат с препоръки за нормативни промени в областта на управлението на държавните дружества и до средата на 2019 г. те да бъдат приети от парламента. По отношение на рамката на несъстоятелността проектът е на ниво създаване на работна група, а за другия поет ангажимент - подобряване на мерките за борба с прането на пари, засега няма отчетен напредък.