Румен Радев наложи вето върху закон, позволяващ скрита приватизация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Румен Радев наложи вето върху закон, позволяващ скрита приватизация

Румен Радев наложи вето върху закон, позволяващ скрита приватизация

Увеличава се интересът към дружествата от забранителния списък, пише в мотивите на държавния глава

4842 прочитания

© Надежда Чипева


Президентът Румен Радев наложи вето върху три текста от промените в Закона за държавната собственост, гласувани окончателно от парламента на 10 октомври. С тях се създава възможности за скрита приватизация на фирми от забранителния списък. В момента в този списък има 178 дружества, сред които са фирми от военнопромишления комплекс (като ВМЗ, "Кинтекс"), държавни болници, комунални компании (ВиК), обектите на националната спортна база и др. (виж прикачения файл).

Прикачен файл

Към момента тези дружества или части от тях, които имат структуроопределящо значение за икономиката или висока обществена и социална значимост, подлежат на приватизация само след решение на Народното събрание. Промените, гласувани миналата седмица, дават възможност да се заобиколи това ограничение, като първо се премахва забраната да се апортират имоти и вещи - собственост на фирмите от забранителния списък, в други дружества с държавно и общинско участие. На второ място, дава се право на Министeрския съвет да взема решения за апорт на имоти и вещи, които не са обособени части от такива дружества в смесени дружества с общинско участие. Така на практика въпреки общата забрана за приватизация на такива фирми без решение на парламента те могат просто да бъдат изпразнени от собственост чрез апорти в други дружества, през които да преминат в частни ръце, а самите държавни фирми да останат "кухи".

"Така се създава още по-реална опасност за скрита приватизация по отношение на дружества, които би трябвало да подлежат на приватизация само след решение на Народното събрание... В настоящия момент, когато останалите за приватизация обекти са малко, се увеличава интересът към търговските дружества от забранителния списък", пише в мотивите на президента, публикувани на сайта на институцията.

Законопроектът беше внесен през юни от дълъг списък от депутати, основно от "Обединени патриоти", но и с някои знакови лица от ГЕРБ, скромно положили подписи по-назад, като например председателят на правната комисия Данаил Кирилов, Красимир Велчев - зам.-председател на парламентарната група на ГЕРБ, и др. Внасянето на законопроекти, с които кардинално се преобръщат правилата за управление и контрол върху публичен ресурс, от депутати вместо от Министерския съвет вече е отработен метод за прокарване на лобистко законодателство в парламента практически без мотиви и без властта да носи отговорност.

Към момента в Закона за държавната собственост е записано, че не могат да се апортират имоти и вещи - собственост на търговски дружества, включени в забранителния списък (приложение №1 към чл. 3, ал. 1 "Списък на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях" на Закона за приватизация и следприватизационен контрол). Тази забрана се премахва с промените, прокарани от управляващите.

Това противоречи на целта на забранителния списък, а именно да не се приватизират без решение на Народното събрание дружества, които имат структуроопределящо значение за икономиката или висока обществена и социална значимост, пише в мотивите на президента към ветото. Имуществото, което е било апортирано, става собственост на дружеството, в полза на което е направен апортът, без срещу това да има насрещно плащане.

"Когато апортът се прави в дружество, което не е в забранителния списък, няма пречка впоследствие това дружество да бъде приватизирано заедно с апортираните имоти и вещи на дружеството от забранителния списък. По този начин се създава законова възможност за скрита безплатна приватизация на дружества от забранителния списък чрез апортиране на техни имоти и вещи", се казва още в мотивите на президента.

"Нещо повече - като се отменя общата забрана за апортиране на имоти и вещи на дружества от забранителния списък и същевременно се създава специално правило, изискващо решение на Министерския съвет само при апорт на необособени части от тях, всички други видове апорт остават разрешени без никакви специални правила. Това важи например за апорт на обособени части, право на ползване, право на строеж, патент, право на вземания и др. Доколкото за тях в промените няма никакви специални условия, те занапред ще могат да бъдат извършвани и без решение на Министерския съвет", пише още там.

Другият оспорен от президента текст е свързан с премахването на "един важен правен способ за защита на държавния интерес, когато търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие учредяват или участват с парична или непарична вноска в търговски дружества, чийто капитал не е тяхна собственост. Отнема се възможността в тази хипотеза направилите апорт търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие да имат блокираща квота при вземане на решения за изменение на устава или на дружествения договор, за увеличаване и намаляване на капитала, за сключване на сделките по чл. 236, ал. 2 от Търговския закон, за извършване на разпоредителни сделки с имущество - предмет на непаричната вноска, както и за преобразуване и прекратяване на дружеството.

Това правило ще рефлектира и върху търговските дружества от забранителния списък, които няма да могат да се противопоставят на взимането на решения за отчуждаване на апортираното от тях имущество в полза на трети лица. Така се създава още по-реална опасност за скрита приватизация по отношение на дружества, които би трябвало да подлежат на приватизация само след решение на Народното събрание", пише в мотивите.

Това е десетото вето, наложено от държавния глава от началото на неговия мандат. До момента само едно е било потвърдено от парламента – срещу лобистката поправка в Закона за приватизацията, станала известна като поправката "Домусчиев", с която практически се спестяват на шепа едри приватизатори неустойките от неизпълнение на приватизационни задължения.Искам да получавам бюлетина Легал Компас

Фотограф: Георги Кожухаров

Президентът Румен Радев наложи вето върху три текста от промените в Закона за държавната собственост, гласувани окончателно от парламента на 10 октомври. С тях се създава възможности за скрита приватизация на фирми от забранителния списък. В момента в този списък има 178 дружества, сред които са фирми от военнопромишления комплекс (като ВМЗ, "Кинтекс"), държавни болници, комунални компании (ВиК), обектите на националната спортна база и др. (виж прикачения файл).

Прикачен файл


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    goshoe avatar :-|
    goshoe

    Като стана дума, БМФ плати ли си глобата за неспазването на приватизационния договор?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK