Основната концепция, около която са изградени двата законопроекта, е в интерес на националната сигурност да се ограничи финансирането от чужбина на вероизповеданията, като така се парира проникването на фундаменталистки и радикални учения?

Действително, в мотивите се твърди, че те дават реални гаранции против намесата на чуждестранни лица и организации в дейността на религиозни общности, за да се защитят националната сигурност и общественият ред. Простичко казано – философията на тези законопроекти е да са охранителни, да защитят обществото от нещо. Само че Законът за вероизповеданията не е охранителен, има много други закони, както и държавни органи, създадени с тях, чиято функция е да пазят националната сигурност.

Проектите натоварват Дирекцията по вероизповеданията (ДВ) с много тежки контролни функции - в някакъв смисъл се превръща в нещо като религиозна полиция. Тя трябва да преглежда всичките документи, религиозната доктрина, всички свещени книги, на които тази доктрина се основава, което означава, че ще се премине към една нова регистрация. Според проекта на трите партии – ГЕРБ, БСП и ДПС, само по решение на ДВ ще могат да се правят дарения на вероизповедания в страната, т.е. ще трябва да се заяви кой прави дарения и с каква цел, а дирекцията ще каже "да" или "не". Същевременно не са посочени критериите, по които тя ще взема своите решения. Същото се отнася за изключителните случаи, когато ДВ ще дава съгласие (или ще отказва) свещенослужители, които не са граждани на България, да служат у нас. Във философията на двата законопроекта изобщо не е отчетено, че Дирекцията по вероизповеданията не може да бъде контролен, надзирателен орган, защото не такова е естеството на отношенията между държавата и вероизповеданията.

И двата проекта са критикувани, че сасилно дискриминационни по отношение на малките вероизповедания?

Да, защото те въвеждат разграничение между двете големи вероизповедания – православното и мюсюлманското, към които според последното преброяване на населението "принадлежи не по-малко от едно но сто от населението", и останалите "малки" вероизповедания, към които са се самоопределили по-малко от 1%. Тези данни обаче не могат да бъдат основание да се създават различни условия за държавно субсидиране и други ограничения.

По време на последното преброяване през 2011 г. 28% от населението не са посочили своето вероизповедание. Особено мащабен беше отказът от деклариране на вероизповеданието в районите в Родопите, където живеят мюсюлмани. В Златоградската община например се стигна до 70% неотговорили. При това положение като изследовател мога да кажа, че броят на мюсюлманите е силно подценен. Същото важи и за някои други вероизповедания.

От друга страна, нормалната и общоприета реакция, когато някой бъде запитан за вероизповеданието, е да отговори не дали е вярващ или не, а към каква религиозна традиция принадлежи. Убеден съм, че при преброяването много хора са посочили вероизповедание, без и да се вярващи. Например хора, които по семейна традиция принадлежат към православното вероизповедание и са заявили това, но някои от тях дори не са и кръстени. Правилно ли е да се каже при това положение, че те принадлежат към БПЦ?

Резултатът е, че освен двете големи изповедания - православното и мюсюлманското, всички останали ще бъдат дискриминирани.

Включително и атеистите, защото имаше и такава графа при преброяването, доколкото си спомням.

Като нямащи вероизповедание се бяха самоопределили 272 264 души, което не е чак толкова значителен процент спрямо общия брой на населението. Същественото е, че към момента нямаме ясна картина на тези демографски показатели, да не говорим, че от март 2011 г. досега са изминали вече седем години и половина.

Какви са другите последици от това разграничение, освен че то лишава от държавни субсидии "малките" вероизповедания и оставя с държавно финансиране само двете големи, чието паство наброява над 1% от населението?

И двата законопроекта изрично предвиждат, че само вероизповеданията с над 1% вярващи могат да поддържат духовни училища. А правото на религиозна свобода включва и създаването на религиозни образователни институции.

Тоест, католици, протестанти, евреи не могат да имат духовни училища, макар че в глобален план това са големи вероизповедания?

Според тези законопроекти не могат.

Вероизповеданията, които действат на територията на България, са част от по-големи религиозни общности, някои от които представляват единно цяло и в организационно отношение. Католическата църква е една единна църква, която обхваща целия свят и има пирамидална структура, на чийто връх е папата във Ватикана. Реално нашите католически епархии са подразделение на единната католическа църква.

Същото впрочем е и с БПЦ, която има и европейска и американска епархия, с митрополити. И ако тук ограничим възможността свещенослужителите да бъдат финансирани от чужбина, няма ли основание да бъде забранено и на нашите свещенослужители в чужбина да бъдат финансирани от България?

Арменската апостолическа православна църква в България е подчинена на Върховния патриарх в Ечмиадзин, който е Католикос на всички арменци. Арменският митрополит, към който е нашата арменска църква, се намира в Румъния.

Епископът на методистката църква, която е сред най-старите църкви, влезли в България, още преди Освобождението, се намира в Германия.

Това са единни семейства, които се финансират в рамките на техните църкви. При това финансиране голям дял са даренията от самите вярващи, но те се разпределят между всички – там, където хората имат повече пари, даряват, а средствата отиват там, където хората имат по-малко. Това са техни вътрешни работи и не е редно да прекъсваме тези връзки. Дарението е воля на отделния вярващ като част от неговата вяра. Хората даряват пред Бога и искат да останат анонимни.

Самюъл Хънтингтън в своята монография "Сблъсъкът на цивилизациите" разграничава седем-осем цивилизации в света, определени на базата на доминиращите религиозни ценности – индуистка, ислямска, синоистка, японска, православна (с център Москва, пише той), западна цивилизация на основата на католицизма и протестанството и др. И вижте какво се случва – ние дискриминираме онези, които са свързани със западната цивилизация, бидейки протестанти и католици. Така създаваме цивилизационен разлом между тях и нас.

"Църквите и вероизповеданията не се водят от принципа на националните държави и гражданство. Някои вероизповедания биха изчезнали, ако не се финансират от централните им ведомства" – това се казва в становището на Св. синод и мисля, че звучи напълно толерантно и модерно.

С други думи, според вас тези законопроекти не са добър инструмент за декларираната цел - да ни предпазят от фанатизъм, фундаментализъм и радикализация?

Не, разбира се.

Събитията от последните години доведоха до страх от ислямистка опасност. Подчертавам - не ислямска, а ислямистка. Ислямизмът е изопачаване на исляма, така че да бъде използван за политически цели и властови амбиции, включително и чрез терор там, където той не е основната религия.

В България най-добрата преграда срещу такива опасности е самата мюсюлманска общност, която не приема тероризма и ислямистките форми. Ако държавата започне да дискриминира мюсюлманската общност, тя ще я отблъсне и така ще улесни проникването на ислямистки тенденции в страната. Правилният подход е у нас да има едно силно мюсюлманско вероизповедание, което да осъществява своето основно предназначение духовно да обгрижва вярващите мюсюлмани. Това означава, че трябва да има едно добро изградено мюсюлманско образование, изграден Висш ислямски институт с добри кадри, добре функциониращи средни мюсюлмански училища, които в момента са три – в Момчилград, Шумен и Русе. В това отношение държавата трябва да помогне, без претенции за обвързване с намеса във вътрешните дела на мюсюлманското вероизповедание. А ако някой тръгне да нарушава законите и да предприема действия, които могат да застрашат нашата сигурност, то има правоохранителна система и органи, които отговарят за обществената и националната сигурност - ДАНС, МВР, прокуратура и т.н. Не е работа на Закона за вероизповеданията да регулира тези неща.

А какво да кажем за опитите за геополитическо влияние през църквите. Не става въпрос само за Турция, както ни потвърждава и съвсем пресният пример с конфликта между Вселенската патриаршия и Руската православна църква заради признаването на украинската църква.

Ние трябва да се научим да живеем в света, който неизбежно е отворен. Влияния в България ще има отвсякъде и по всички линии – и по линия на православието, и по линия на католицизма, и по линия на исляма, на протестантството и т.н. Доколко те са опасни, аз не мога да кажа, но трябва да се научим да живеем в реалностите. Ако ние изградим своята образователна система, ако помогнем да имаме силни вероизповедания, които да обгрижват своите паства, аз вярвам, че тогава държавата ще се предпази от неблагоприятни влияния. Но не и чрез драстични ограничителни мерки в един закон за вероизповеданията, който нарушава правото на религиозна свобода.

По конституция църквата е отделена от държавата. Защо тогава трябва държавата да субсидира вероизповеданията?

Познати са и двата модела. Има модерни държави, които осигуряват държавно финансиране на изповеданията, други – не. Това зависи от условията в тях, история, традиции, преобладаващо вероизповедание и т.н. Важното е не дали държавата подпомага вероизповеданията, а като ги подпомага, да не им се набърква във вътрешния живот. Да не казва – аз ти плащам, ти ще правиш каквото аз ти кажа. Именно това ще наруши принципа на секуларизма.

Натрапва се още един въпрос – защо толкова упорито се лансират тези промени в закона, при положение че всички вероизповедания са против, експертите също. Не е в стила на сегашната власт, дори от пиарска гледна точка не е добре.

Аз си го обяснявам със засилването на националпопулизма в политиката и на популистките нагласи в обществото, което е готово да приеме лесна рецепта за спасяване от ислямизма. Това е свързано и с конструкцията на властта – от "патриотите" зависи стабилността на правителството и затова спрямо тях се правят все повече компромиси, а именно техният проект е особено радикален. Но, ако в случая не се съобразят с този задружен отпор срещу предлаганите от тях промени, това ще бъде грешка, която може да доведе до Конституционния съд, а и до дела в Страсбург и Люксембург.

Интервюто взе Мирела Веселинова