Доц. Михаил Иванов: Промените в Закона за вероизповеданията създават цивилизационен разлом

Експертът по етнически и демографски въпроси за спорните и дискриминиращи законови промени в интервю за "Капитал"

Доц. Михаил Иванов има дългогодишен опит в областта на отношенията между държавата и вероизповеданията. Бил е съветник на президента Желев по национално-етническите въпроси и вероизповеданията (1990-1997). През 2001-2005 г. е секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет. Преподава "Етническа политика" и "Права на човека" в Нов български университет
Доц. Михаил Иванов има дългогодишен опит в областта на отношенията между държавата и вероизповеданията. Бил е съветник на президента Желев по национално-етническите въпроси и вероизповеданията (1990-1997). През 2001-2005 г. е секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет. Преподава "Етническа политика" и "Права на човека" в Нов български университет
Доц. Михаил Иванов има дългогодишен опит в областта на отношенията между държавата и вероизповеданията. Бил е съветник на президента Желев по национално-етническите въпроси и вероизповеданията (1990-1997). През 2001-2005 г. е секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет. Преподава "Етническа политика" и "Права на човека" в Нов български университет    ©  Надежда Чипева
Доц. Михаил Иванов има дългогодишен опит в областта на отношенията между държавата и вероизповеданията. Бил е съветник на президента Желев по национално-етническите въпроси и вероизповеданията (1990-1997). През 2001-2005 г. е секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет. Преподава "Етническа политика" и "Права на човека" в Нов български университет    ©  Надежда Чипева
Въпреки силната съпротива от всички вероизповедания, както и от експертите в областта в средата на миналата седмица парламентът гласува на първо четене два много спорни законопроекта за промени в Закона за вероизповеданията. Проектите бяха внесени през май в рамките на по-малко от седмица, единият подписан от лидерите на парламентарните групи на трите най-големи партии – ГЕРБ, БСП и ДПС, съответно Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ, другият – от коалицията "Обединени патриоти". Още при внасянето им те станаха обект на остри критики. Критикувана е както самата идея за държавно субсидиране на вероизповеданията, за да се спре финансирането им от чужбина и съответно чуждо влияние, така и критериите, по които е предвидено това финансиране да става и който изключва по-малките деноминации. Силни възражения има и срещу опитите за намеса на държавата в дейността на вероизповеданията чрез Дирекцията по вероизповеданията, която ще разрешава дарения, ще решава дали чужд свещенослужител може да служи в България и др. Както често се случва в настоящия парламент, проектите бяха гласувани с обещание, че ще бъдат сериозно преработени между първо и второ четене.

Според експерта по етнически и демографски въпроси Михаил Иванов обаче двата законопроекта са концептуално сбъркани и не са в състояние да станат основа за сериозен парламентарен дебат.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове