С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 22 окт 2018, 17:30, 10917 прочитания

Бюджет 2019: С 5.8 млрд. лв. повече в изборна година

Държавните финанси отново се планират консервативно. Повече пари има за бедни общини, за заплати и социални плащания

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Следващата година ще е поредната, в която правителството планира да увеличи рекордно разходите си – с над 5.8 млрд. в сравнение с очакваната сума за тази година. Една пета от парите ще отидат за вече обявеното увеличение с 10% на средствата за заплати в бюджетната сфера и на учителските възнаграждения, повече има и за образование, здраве и социални политики.

Така през 2019 г. държавата планира да събере почти 43.9 млрд. лв., или близо 38% от БВП, и да преразпредели малко повече от тази сума - 44.5 млрд. лв. (38.2% от БВП). Затова и бюджет 2019, подобно на предходните няколко години, се планира на дефицит - от 600 млн. лв., или 0.5% от БВП, въпреки че се очаква 3.7% ръст на икономиката, а последните 3 години завършват с излишъци. За сметка на това държавата няма да излиза на международните дългови пазари, а прогнозите са до 2021 г. държавният дълг да се свие до 17.7% от БВП, или 23.5 млрд. лв. Това става ясно от публикувания на сайта на Министерството на финансите Законопроект за държавния бюджет за 2019 г. и мотивите към него.


Една част от новите разходи може да се определят и като предизборно намигване на властта – например увеличението на заплатите на работещите в бюджетната сфера или пък раздаването на допълнителни субсидии за малките и по-бедни общини. Догодина ще има европейски и местни избори.

Повече правителствени разходи при сегашните икономически условия означават и по-висока инфлация, както и ръст на потреблението, съответно и на вноса. Всичко това се прави в година, в която икономиката се очаква да расте над потенциала си, т.е. с бюджет 2019 държавата е решила да действа проциклично.

Откъде идват парите

Номиналният ръст на приходите спрямо очакваното изпълнение за 2018 г. е около 4.7 млрд. лв. (5.6 млрд. спрямо плана), като увеличението на постъпленията от данъци и осигуровки е над 2.4 млрд. лв. То идва от ръста на икономиката, планираното увеличение на заплатите, инфлация и някои мерки за подобряване на събираемостта. И тъй като очакванията за догодина са двигател на растежа да продължи да е потреблението, логично най-големият плюс се очаква при ДДС от внос – със 730 млн. лв. От Министерството на финансите пресмятат ефекта от увеличението на минималните осигурителни прагове и на минималната заплата (с 10% до 560 лв.) на 115.5 млн. лв. Увеличението на заплатите в бюджетната сфера със средно 10%, в комбинация с по-висок максимален осигурителен доход (3000 лв. при 2600 лв. в момента) - на 407.6 млн. лв.



Извън данъчните приходи се очаква значителен ръст на постъпленията от продажби на парникови квоти, както и около 200 млн. лв. от тол-такси.

Защо отново на минус

Разходите догодина също растат - спрямо плана за 2018 г. с 5.1 млрд. лв., или 1.8% от БВП (с 5.8 млрд. спрямо очакваното изпълнение), като от Министерството на финансите обясняват този голям скок с увеличените пари за персонал, ръст на някои субсидии, на социалните и здравните плащания, както и на повече планирани капиталови разходи. Последните достигат до рекордните 6.8 млрд. лв. през 2019 г. Вече традиционнo обаче разходите за инвестиции на правителството не се изпълняват заради забавяне или отказ от някои проекти. Така при планирани 6 млрд. лв. капиталови разходи за 2018 г. например се очаква реално да бъдат напрaвени 4.7 млрд. лв. Затова и ръстът по това перо за 2019 г. се дължи както на очакване за повече европроекти, които ще имат нужда от национално съфинансиране, така и на прехвърляне на изпълнението на някои проекти като покупката на военна техника, тол-системата за следващата година. С това от ведомството на Владислав Горанов обясняват и факта, че малко нелогично догодина бюджетът отново се планира на минус от 0.5% от БВП, или 600 млн. лв.

Много вероятно обаче и през следващата година сметките на държавата отново да излязат на плюс. "Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза е консервативна и дори при реализиране на хипотетичните рискове налице е значителен буфер", се посочва в доклада към бюджета.

Приоритетите

Управляващите определят като приоритетни догодина три бюджетни сфери – образование, отбрана и социална политика.

В образователния сектор продължава увеличението на заплатите, като на педагогическите специалисти те ще бъдат вдигнати с 20%, за което са предвидени допълнително 330 млн. лв. С 10% се увеличава перото за разходи за непедагогически персонал, за което се заделят 39 млн. лв. допълнително. Още над 42 млн. лв. ще бъдат дадени за т.нар. кръжоци в училище, за работа с ученици от малцинствата, за обучение в професионалните гимназии за специалности, за които има недостиг на пазара на труда и т.н.

Университетите също не са подминати – трансферът от държавния бюджет към тях се увеличава с 38 млн. лв. Като те ще бъдат разпределени между отделните висши училища на база техния рейтинг. Още 2 млн. лв. са за покриване на таксите за обучение на студенти, които са се записали в специалности, за които се очаква да има недостиг на пазара на труда. Не е ясно как ще се определя кои са те, все още се обмисля и дали с тези пари да се покрива цялата такса или само част от нея, както и какъв да е ангажиментът от страна на студентите. В социалната сфера парите се увеличават с вече обещаните 150 млн. лв. за хората с увреждания, с 50%, или с 40 млн. лв., се вдигат и средствата за помощи за отопление.

Планиран е и вече обещаният ръст на средствата за заплати в цялата бюджетна сфера. Общата сума, нужна за тази стъпка, без да се броят парите за образование, е 970 млн. лв. В нея се включват и разходите за осигуровки, както и средствата, нужни, за да се покрие планираният ръст на минималната работна заплата догодина (с почти 10% на 560 млн. лв.).

В преходните и зaключителни разпоредби на Закона за бюджета се предлага и една не особено полулярна мярка – хората, които са се пенсионирали, няма да могат да работят като държавни служители. Тя ще засегне и заварените случаи. Макар и да е крачка в правилната посока, промяната няма да важи за силовите ведомства, където реално са най-младите пенсионери, но пък ще обхване част от административните длъжности в тях, на които хората са назначени по Закона за държавния служител.

Пак с преходните разпоредби се ревизира и бюджетът за тази година със 100-те млн. лв., които премиерът Борисов обеща на полицаите за увеличение на заплатите им, след като те излязоха на протест.

Предизборно намигване към малките общини

Общините също ще получат по-голям трансфер от държавата, което не е учудващо предвид предстоящите местни избори през есента. Планираните средства за капиталови разходи, снегопочистване и за делегираните от държавата дейности са общо с 477 млн. лв. повече, като догодина 131 малки общини (които се водят 4-а и 5-а категория) ще получат по 25 хил. лв. допълнително за капиталови субсидии. Подобно раздаване на средства досега не се е случвало. Освен това с решение на общинския съвет 100% от общата капиталова субсидия вече ще може да се насочи към ремонт на уличната мрежа (при 50% в момента).

Министерството на финансите предлага и нова формула за изчисляване на т.нар. изравнителна субсидия, която цели по-голяма част от сумата да бъде насочена към общини с нисък фискален капацитет. На практика догодина 19 общини, сред които София, Пловдив, Варна, Бургас, Банско, Созопол и още няколко курортни и индустриални центрове, няма да получат подобна субсидия. Въвежда се и нов компонент – за общини с дял на собствените приходи под 25% от общите постъпления. Акцентът е върху Северозападна България, където средното годишно увеличение на изравнителната субсидия е 14.3%.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Сделката за F-16 увеличи бюджетния дефицит, китайската икономика с най-слаб ръст Вечерни новини: Сделката за F-16 увеличи бюджетния дефицит, китайската икономика с най-слаб ръст

И още: Рекорден теч на лични данни от НАП, Ще има ли Европейската комисия нов председател още утре; Нови данъци за имотите в Гърция

15 юли 2019, 1220 прочитания

От НАП са изтекли лични данни на милиони български граждани и фирми 32 От НАП са изтекли лични данни на милиони български граждани и фирми

Линк към масива от близо 11 GB беше разпратен от анонимен мейл до различни медии

15 юли 2019, 74401 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Приходите от летния туризъм са нараснали с близо 6% и са надхвърлили 2 млрд. евро

През август са реализирани близо 40% от постъпленията в сектора

Мицотакис - наследникът на династия, който иска да е аутсайдер

Гръцкият премиер поддържа имидж на представител на ново поколение политици, но някои го виждат като част от статуквото, банкрутирало страната

Да управляваш 520 000 души

Франк Апел, главен изпълнителен директор на Deutsche Post DHL Group

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Тарантино и другите

По-интересните заглавия от ваканционния афиш

Ново място: "КО-ОП"

Коуъркинг пространството отваря врати с амбицията да среща различни професионалисти, публики и изкуства