За пет години пътната агенция е получила само 1 млн. лв. неустойки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За пет години пътната агенция е получила само 1 млн. лв. неустойки

За периода 2012 - 2017 г. най-голяма неустойка е изплатена по договора за Северната скоростна тангента

За пет години пътната агенция е получила само 1 млн. лв. неустойки

Глобите са 0.09% от всички пари, които АПИ е раздала между 2012 г. и 2017 г.

Мила Чернева
4643 прочитания

За периода 2012 - 2017 г. най-голяма неустойка е изплатена по договора за Северната скоростна тангента

© Мария Съботинова


Малко над 1 млн. лв. са изплатените неустойки по договори на Агенция "Пътна инфраструктура" с фирми - изпълнители на обществени поръчки, между 2012 г. и 2017 г. Това става ясно от отговори на пътната агенция, получени по Закона за достъп до обществена информация.

За тези пет години пътната агенция е поискала неустойки по 10 договора, но реално са изплатени средства по седем от тях.

За сравнение - по данни на "Капитал" АПИ е сключила между 2007 г. и 2017 г. договори за над 3.3 млрд. лв., а по груби сметки само в периода между 2012 г. и 2017 г. агенцията е сключила договори за приблизително 1.12 млрд. лв. (данните не се включват договорите за пътно поддържане и за периода 2016-2017г. има поръчки, които се обжалват, т.е. няма подписани договори).

Това значи, че неустойките за този петгодишен период възлизат на нищожните 0.09% от стойността на подписаните договори. В един от случаите дори тече обжалване, така че сигурната сума, изплатена от неустойки, е 843 хил. лв.

Въпреки че данните не отчитат гаранционното покриване на недостатъци по пътищата, тези отговори демонстрират, че въпреки огромните суми, които се раздават за строителство и поддръжка на пътища и въпреки очевидните недостатъци по много от проектите, реално строителните компании не плащат почти нищо под формата на неустойки по договорите.

И една глоба за "Водстрой"

Най-голямата неустойка е от обединение с участието на "Водстрой 98" (с ново име ВДХ) и "Хидрострой" и е на стойност малко над 329 хил. лв. за строителството на Северната тангента. По времето на възлагането на поръчката, която беше първият голям строителен проект на "Водстрой", компанията още се смяташе за близка до Делян Пеевски. Няколко години по-късно - през 2016 г., когато беше пусната тангентата, Велико Желев, собственик на "Хидрострой", купи "Водстрой". По тангентата течаха и гаранционни поправки по-малко от три години след пускането й, а изграждането й струваше 180 млн. лв.

Велико Желев обясни преди "Капитал", че неустойката е удържана, защото изпълнителите са изостанали от линейния график във фаза проектиране. Въпреки че по думите му строителството е завършило предсрочно и забавянето е наваксано, то все пак неустойката е удържана от цялото плащане по поръчката и фирмите-изпълнители не са обжалвали.

Договорите, които АПИ е развалила с изпълнители, пък са общо 10, като половината са заради причини на възложителя, Три от прекратените са заради неизпълнение на задължение по договора, а два са заради факта, че изпълнителите са изпаднали в несъстоятелност.

Почти неустойка

Неустойката, която се обжалва, е за 236 хил. лв. от обединение с участници "Пътстрой" и "Инжстройинженеринг" по договор за пътя между Смолян и Стойките.

През 2012 г. АПИ прекратява договора си с обединението, което е било изпълнило 7.4% строителството от започването му през август 2011 г. Прекратяването е обжалвано пред Арбитражния съд при БТПП.

"Пътстрой" е собственост на Сашо Желязков и неговото дружество "Интегрални проекти". "Инжстройинженеринг" пък е собственост на дружеството "Стили роуд", което пък е на Пламен Стилянов. Според разследване на "24 часа" от 2010 г. той е бил близък до Велико Желев.

Без яснота за броя опасности

Освен това от отговорите на пътната агенция става ясно, че ведомството няма информация относно броя предписания, които са получени от службите за контрол на движението при вътрешното и транспортното министерство за реконструкция или ремонт на пътища поради това, че създават опасност за движението.

От АПИ обясняват, че сигналите се подават към областните пътни управления и след това, в зависимост откъде идват парите за ремонта, се предприемат действия "за отстраняване на констатираните проблеми".

Така пътната агенция няма конкретни данни за това колко време са отнемали действията по тези предписания, нито изобщо колко са били извършени.

Малко над 1 млн. лв. са изплатените неустойки по договори на Агенция "Пътна инфраструктура" с фирми - изпълнители на обществени поръчки, между 2012 г. и 2017 г. Това става ясно от отговори на пътната агенция, получени по Закона за достъп до обществена информация.

За тези пет години пътната агенция е поискала неустойки по 10 договора, но реално са изплатени средства по седем от тях.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    pavkata2010 avatar :-?
    pavkata2010

    Ха, интересно би било да се пита и Софийската община - има ли платени глоби, удържани неустойки, като общината оперираща с най-много обществени поръчки за големи суми!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK