С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 24 окт 2018, 11:16, 6632 прочитания

ИДЕС: Исканията на работодателите за вдигане прага за задължителен одит са без обосновка

Председателят на одиторската организация Васко Райчев и неговите заместници Валя Йорданова и Велин Филипов пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Насред обсъждането на данъчните закони тази година се промъкна и предложение на работодателските организации за увеличаване на праговете, над които фирмите задължително подлежат на финансов одит. Сега условието за това по закон е дружеството да надвишава два от следните три показателя: балансова стойност на активите 2 млн. лв., нетни приходи от продажби 4 млн. лв. и средна численост на персонала 50 души. Искането е първите две стойности да се удвоят, както и да се премахне задължителният одит за акционерни дружества, както и за дъщерни дружества на одитирана компания. Против тези идеи се обяви Институтът на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС). По темата разговаряме с ръководството на браншовата организация на одиторите - председателя на ИДЕС Васко Райчев и неговите заместници Валя Йорданова и Велин Филипов.

Според вас какви ще бъдат накратко негативите, ако се приеме предложението на работодателските организации за вдигане на праговете за задължителен одит?


Васко Райчев: Големият негативен ефект е загуба на прозрачност. А по-конкретно, на базата на статистическите данни, с които разполагаме в института, ще отпаднат около 10 хил. одита. В икономиката на България малките и средните предприятия преобладават, а ако те започнат да публикуват финансова информация, която не подлежи на одит, означава, че тя ще бъде такава, каквато я представят мениджърите. Това е от значение, защото тези фирми имат отношения и с много други участници в стопанския процес, които са потребители на тази информация.

А за съпоставка освен тези 10 хил. колко ще останат да се одитират?

В.Р.: 5 хил. В България се одитират 15 хил. предприятия. Друг е въпросът каква част от икономиката представляват те. Изпратили сме искане до НСИ с цел да разберем. От другата страна са още 200-300, даже някои твърдят 400 хил. активни, които не се одитират и сега.



Ако тази информация е толкова важна, няма ли достатъчна мотивация самите банки, инвеститори или други контрагенти да поискат сами от предприятията заверен отчет? Или самото дружество да прецени доброволно да се одитира?

В.Р.: Теоретично би могло, но смисълът на европейските и национални законодателства е да създават условия в дадена национална икономика на последователност и стабилност. За да има одиторско мнение за един финансов отчет, трябват поне 2 години одитиране назад, затова законодателството предвижда да има "прагове", прекачването на които означава, че дадена фирма трябва да има независимо проверена финансова информация, за да могат всички заинтересовани лица, които имат взаимоотношения с нея, да имат надеждна финансова информация за всеки един момент, включително и за минали години.

Според Васко Райчев одитът е важен инструмент за предотвратяване на данъчни измами и за предпазване на финансовата система, както и в борбата с прането на пари

Фотограф: Надежда Чипева
Виждате проблемите с офшорните структури, прането на пари, данъчните измами... Представете си изкушението за влизането в такива схеми на предприятията, които не са задължени с независим одит на финансовите си отчети. Одитът е един инструмент, но не е окончателна санкция върху правдивостта на дадена информация. Той обаче е важен и по отношение на предпазване от данъчни измами, и за предпазване на финансовата система, както и от пране на пари. Ние например имаме изискване да разкриваме информация за крайния собственик, а без одит тази информация би останала скрита.

Как отговаряте на критиките, че най-големите скандали според международни разследвания и разкрития, най-големите данъчни престъпления в света стават именно с големи кооперации, които са одитирани?

В.Р.: Сменяте темата. Одитът е един от инструментите, но винаги ще има такива неща. Няма как с един инструмент да се спрат всички злоупотреби. А и обвиненията към одиторите не винаги са оправдани. Например знаете ли, че Arthur Andersen като крайно беше оправдана по казуса с Enron?

В България също имаме пресен спомен от КТБ, от който остана едно недоверие към вашата професия, заслужено или не, в общественото пространство има едно усещане, че одиторите не са си свършили работата.

В.Р.: Доколкото знам, има съдебни дела, които ще покажат имало ли е или не вина.

Валя Йорданова: Отвъд тези скандали има много ситуации, в които одиторите са допринасяли за много добри неща за обществото, но обичайно не са отразявани, защото само негативните случаи се коментират. Нашата задача е да дадем една независима оценка за достоверността на финансовата информация, докато насаденото мнение е, че одиторите са тези, които оневиняват всички във веригата на финансовата отчетност. Всеки обаче си носи своята отговорност, но одиторите обикновено са под прожекторите. В случая с КТБ се преекспонира вината на одитора, но искам да отбележа, че всеки носи своята отговорност. Имайте предвид и че именно в този казус всички важни финансово-отчетни експертизи след затварянето на банката бяха направени именно от одитори.

Велин Филипов: В България изискването за одит от малки предприятия има много дисциплиниращ ефект.

Не мислите ли, че всички фирми, които по някакъв начин са важни за обществото, могат да бъдат обхванати не с лимит на обема тяхна дейност? Банки, финансови институции, публични компании подлежат на одит независимо от размера им. Така или иначе повечето големи фирми, които имат отношение с акционери, попадат по тази линия...

В.Р.: Това е донякъде вярно, но в Европа е прието, че когато си достатъчно голям, вече си толкова важна част от стопанския оборот, че финансовата информация, която произвеждаш, да бъде верифицирана и от някой независим. Ясна е гледната точка на собственици и мениджъри на дружества: "Защо някой да ми се меси?" Но всяка една страна в ЕС определя размера на предприятията, които да бъдат одитирани. Това, което намирам за неподходящо по отношение на предложението за увеличение на праговете, е, че няма никакви доказателства, че функциониращите вече 15-20 години прагове по някакъв начин влияят негативно. Предложението се прави на база на аргумента, че се плащат излишни пари за извършването на одит. Няма обаче доказателства, че това е ненужно. Нека се направи изследване за това какво не работи при тези прагове, ако въобще съществува такова, какви биха били оптималните, да се увеличават ли или не. В Швеция, Финландия и Италия съвсем наскоро намалиха праговете например.

В.Й.: По принцип одитът е една допълнителна гаранция тогава, когато финансовите рамки са сложни относно дали са консистентно прилагани и финансовата информация е относително обективна и достоверна. Например такава рамка са Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), които са приети в България от 2003 г. В България много фирми прилагат тази сложна рамка, която борави с много допускания, и съответно е необходим и някой да преценява дали тя е приложена адекватно и последователно от съответното предприятие.

В.Ф.: Нашият проблем е, че няма аргументация за решението. Няма изследване, което да показва дали праговете са високи или ниски. Тук буквално сякаш се казва "не ни харесва, искаме да го променим". Никой не знае как в исканията на работодателите е изчислено одиторското възнаграждение, на база на което са правени оценките им. Няма данни за това.

В.Р.: Да приемем, че е вярно, и то е 2000 лв. Но - за 4 млн. оборот, това достатъчно значимо ли е, че да предизвика промяна на законодателството чрез данъчен закон? Не е аргументирано. Готови сме да дебатираме по този въпрос. Както и например докъде да бъде границата за прилагане на МСФО и дали да има национални стандарти. Има много неща, по които да се работи и от които бизнесът не е доволен. Ние също сме работодатели и подкрепяме много инициативи на бизнес асоциациите.

Ако има такова нежелание да се одитират компании в такъв размер, не е ли вярна логиката, че бизнесът би търсил не най-качествената услуга, а най-евтината и безпроблемна - т.е. одитора, който просто ще се разпише? Това не се ли превръща в проблем - компаниите в надпревара към дъното да наемат одитори, които най-малко спазват стандартите в професията?

В.Р.: Навсякъде може би има такива лоши примери. Сигурно и при нас още съществуват, но това не може да бъде причина за премахването на одита. Нашата професия е под въздействието на все повече контрол. Имаме регулатор, който ни надзирава, както и вътрешна система за качеството, която, от друга страна, също подлежи на контрол. Разбира се, не всички одити са на нивото, на което трябва, но целта е да ги подобряваме, а не системно да отхвърляме тази възможност. Естествено не навсякъде има нужда и гаражно магазинче на едноличен търговец няма защо да се одитира. Но във фирми, в които има обороти на милиони левове в България, със сигурност е нужен. Нашите опоненти протестират и против одитирането на компании, които принадлежат към група. Те се одитират, защото в група могат да се правят схеми за финансови потоци и отговорният одитор върху груповия отчет трябва да има достъп до информация за тези финансови потоци, за да може да даде аргументирано мнение.

Ако трябва да обобщим, в исканията на работодателите има няколко пункта. На първо място са праговете, които вие коментирахте. Но нека обсъдим и другите изисквания - например защо едно акционерно дружество независимо от оборота си трябва да има одит?

В.Р.: Именно тази правна форма предполага отчуждаване на собствеността от управлението. И да е еднолично, собствеността може да бъде сменена във всеки момент. Много дружества имат миноритарни собственици, които трябва да имат достъп до правдива финансова информация, за да преценяват дали да поддържат своята собственост в АД. При смяна на собственост също. Одитът си струва, защото е отговорност. Той предполага последователност във времето.

В.Й.: Нашата професия е възникнала точно заради акционерните дружества, защото при тях има класическо отделяне на ръководството и неговата финансова отчетност и на акционерите, които я одобряват, а тя е основа за важните решения, които впоследствие се вземат от тях.

В.Ф.: Замислете се защо се избира форматът на АД. Такова дружество изисква капитал 50 хил. лева, ръководство от минимум 3-ма души, по-големи такси за регистрация. Трябва да се замислим какво мотивира да се избира точно тази форма, тъй като очевидно е по-скъпо. Едно от основните предимства е лесното прехвърляне на собственост и че тя не излиза в Търговския регистър. Има особености в България, които подтикват към тази форма, и това също е обяснение защо трябва да са под различен режим.

Според вас има ли възможност за постигане на някакво споразумение с работодателите - т.е. достигане до решение, което да удовлетворява и двете страни?

В.Р.: Никога няма позиции, които да не заслужават дебат. В този казус обаче е късно. Няма време и място за това. Въпросът стигна до пленарна зала, първо четене на данъчните закони, които трябва да се гледат в бърз порядък. Но винаги сме отворени да обсъдим проблемите във финансовото отчитане, както и още много други. Нека направим анализ на недостатъците и предимствата. В бъдеще сме готови за такива дебати. Няма лошо да сме на различни мнения, но те да се позовават на факти, а не на тяхната интерпретация в посока едно или друго действие, което се цели.

В.Ф.: Ако работодателите се бяха аргументирали на база полезност, щяхме да го приемем и да дебатираме, но тяхното предложение излезе извън добрия тон и темата ескалира излишно. Праговете са мярка, която трябва да се измери спрямо конкретните икономически и обществени условия. За да се обсъждат тези въпроси, трябва внимателен преглед. Ако беше толкова просто, щеше просто да се въведе еднаква формула, която да действа във всички държави.

Интервюто взеха Николай Стоянов и Анина Сантова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Край на дарителските сметки за операции в чужбина 2 Край на дарителските сметки за операции в чужбина

Деца и възрастни ще могат да се лекуват навсякъде по света със средства от НЗОК

24 авг 2019, 1585 прочитания

Fitch: Решението за ERM II за България се очаква към края на 2019 г. Fitch: Решението за ERM II за България се очаква към края на 2019 г.

Според агенцията страната може да използва еврото като национална валута най-рано през 2023 г.

24 авг 2019, 1683 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
И през тази година се планира авансово плащане на агросубсидии

Фонд "Земеделие" вече е утвърдил средства за животновъдния сектор

Летен лихвопад

Условията на банките стават все по-изгодни, а отпуснатите ипотеки и потребителски заеми продължават да растат.

"Друсана" държава

Заради нежеланието си да различи индустриалния коноп от марихуаната България е на път окончателно да остане извън CBD индустрията

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

През Пулия с колела

Нагоре-надолу из Южна Италия - маршрути, места, полезни съвети

20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците