Парламентът отмени възможността за частна охрана на градове и села

Законовата възможност за частна охрана на урбанизирани територии просъществува само девет месеца и днес бе отменена от същите депутати от управляващите, които я наложиха в началото на годината.

Парламентът гласува в сряда промяна в новия Закон за частната охранителна дейност, приет окончателно на второ четене на 18 януари т.г., обнародван в Държавен вестник на 30 януари и влязъл в сила на 31 март т.г. С гласуваните днес промени по предложение на група депутати от управляващите от закона отпадат всички текстове, които даваха възможност на кметовете да възлагат охраната на съответните на населени места на частни охранителни фирми. Още по време на приемането на закона през януари текстовете предизвикаха много сериозни принципни възражения, но въпреки това управляващите ги наложиха.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В началото на март същите текстове бяха оспорени от главния прокурор Сотир Цацаров пред Конституционния съд, където има образувано дело с докладчик Марияна Карагьозова. Опазването на обществения ред е ангажимент на МС, който се осъществява чрез МВР, противоконституционно е тези правомощия да се прехвърлят на частни търговци, пише в искането на главния прокурор Цацаров.

След като в сряда депутатите коригираха закона и премахнаха спорните текстове, Конституционният съд ще трябва да прекрати делото, което остава без предмет.

Вместо частна полиция - общинско звено за контрол



Междувременно обаче изменения със сходен характер бяха предложени в Закона за местното самоуправление и местната администрация и в началото на тази парламентарна сесия предизвикаха остра съпротива на опозицията от ДПС и даже бойкотиране на заседанията на парламента.

Проектът, подписан от Искрен Веселинов ("Обединени патриоти") и Емил Христов (ГЕРБ), предвижда в общините на пряко подчинение на кмета да се създава с решение на общинския съвет "звено за контрол", което да следи за опазване на обществения ред, общинското имущество и организацията на движението по пътищата. Това звено да може да се създаде било като част от администрацията или като общинско предприятие, а служителите му да носят униформа и отличителни знаци, да са натоварени с контролни и административнонаказателни правомощия, да призовават, задържат и др.

Опозицията предупреди, че тези промени също са противоконституционни и през септември те бяха оттеглени за постигане на съгласие.

Законотворчество по късата писта и без дебат

Не по-малко скандален е и начинът, по който днес Законът за частната охранителна дейност бе коригиран - с преходни разпоредби към законопроекта за изменение и допълнение в Закона за правната помощ, без каквато и да е връзка между двата закона и без никакво обяснение какво налага това. Както обикновено в такива случаи корекциите бяха внесени непосредствено преди второто четене на закона.

Това е поредната проява на порочния начин да се прикриват най-деликатните законови промени с преходни разпоредби, внесени в последния момент, и така да се избегне общественият дебат, който се превърна в запазена марка на настоящия парламент.

Адвокатски възражения спряха поредна бърза корекция в закона

Парадоксалното е, че докато предлагат промени, които да заличат гафа в един закон – за частната охранителна дейност, депутатите от различни парламентарни групи бяха на път да подкрепят нов законодателен гаф от същия характер.

Пак преди второто четене на промените в Закона за правната помощ трима депутати от БСП - Иван Иванов, Явор Божанков и Пенчо Милков, предложиха радикална промяна в Закона за адвокатурата без никакво обществено обсъждане. Предложението им предвижда, че ако адвокат бъде наказан с временно лишаване от права, след изтичането на срока на наказанието той не може да ги възстанови автоматично, а ще трябва наново да кандидатства за прием в съответната адвокатска колегия. Миналата седмица в правната комисия това предложение, явно писано на коляно и без консултации с адвокатурата, бе подкрепено единодушно с 15 гласа "за". То обаче срещна сериозни възражения от адвокатите, група адвокати написа и писмо до парламентарната шефка Цвета Караянчева, в което възразява включително и срещу порочния начин да се вкарват предложения за законови промени със сериозни последици преди второто четене, без консултации със заинтересованите.

По тази причина при днешното гласуване в пленарната зала предложението бе оттеглено, но вносителите, подкрепени от председателя на правната комисия Данаил Кирилов, заявиха, че поддържат идеята си и само ще я прецизират, а после отново ще я внесат. Кирилов се ангажира, че най-късно до края на годината законопроект с аналогични текстове наново ще бъде внесен.

По време на дебата един от вносителите – Иван Иванов (БСП), заяви, че над 90 % от адвокатското съсловие подкрепя тази промяна, но не съобщи откъде разполага с тези данни. В адвокатурата подобно изследване не е правено, заявиха адвокати за "Капитал".