С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 26 окт 2018, 12:24, 7879 прочитания

Бавното задушаване на ТЕЦ "Марица Изток 2"

Внезапният скок на въглеродните квоти заплашва да убие въглищни централи и да удари тежката индустрия.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Гордостта на българската енергетика - ТЕЦ "Марица-изток 2", вече има нов най-голям разход. Това не са въглищата, не са и заплатите на хилядите работници или средствата за поддръжка на мощностите. От няколко месеца това са квотите за въглеродни емисии, които централата купува, за да има право да работи.

Те започнаха да поскъпват в края на 2017 г. и от около 5 евро за тон СО2 стигнаха до 25 евро през септември 2018 г. При тези цени гигантският ТЕЦ догодина ще отдели цели 80% от приходите си, за да плати квотите.



В подобно положение са всички въглищни централи. Те осигуряват общо около 50% от електроенергията в страната и тарифите им са фиксирани от КЕВР при средна цена на въглеродните квоти от 8.91 евро/тон. Сега, когато квотите са 2.5 пъти по-скъпи, възникват очаквания и за сериозно поскъпване при тока, което да компенсира увеличените разходи за вредни емисии. Според някои изчисления това поскъпване би следвало да е с около 20%. И тъй като естествено управляващите не биха посмели да допуснат подобен скок, за да останат на власт, изходът е старият - в енергийната система ще се натрупат нови огромни дефицити, които рано или късно ще се наложи да бъдат покрити.

Този проблем няма да отмине, а ще става по-сериозен. Прогнозите са, че през 2019 г. средните стойности на емисиите, които се търгуват на Европейската енергийна борса (European Energy Exchange - EEX), ще са между 25 и 30 евро. А това е критично висока стойност, която поставя не само енергетиката, но и икономиката на България пред сериозно изпитание. Освен производителите на ток квоти са задължени да купуват и индустриалните предприятия от химическата и преработвателната индустрия, които са и най-големите консуматори на електроенергия. Европейската битка срещу климатичните промени, изглежда, най-накрая застига българската индустрия.
Слънцето или въглищата
Повишаването на цената на въглеродните емисии над границата от 20 евро за тон води до повратна точка в енергийния сектор на ЕС. Британската компания Sandbac е изчислила, че разходите за единица електроенергия от слънчеви и вятърни паркове в континенталната част са паднали под тези за въглищни централи. Sandbag не отчита всички оперативни разходи, а само тези за горивата и плащането за емисии, но тенденцията е показателна.

Как се стигна дотук

"Цените се движат най-вече от реформираната система за търговия с емисии и въвеждането на Market Stability Reserve, който изтегля квоти от пазара, намалява ликвидността и съответно вдига цената. Но също така и заради по-високия икономически растеж", каза за "Капитал" председателят на управителния съвет на Европейския институт за ефективност на сградите и бивш министър на околната среда и водите Юлиан Попов.



Реформата на европейската схема за търговия с въглеродни емисии беше одобрена в началото тази година и цели намаляване на парникови газове с 40% до 2030 г. Ограничението на предлаганите количества и по-високата цена на CO2 на теория би следвало да стимулират компаниите да инвестират в енергийна ефективност. Полша обаче вече поиска ЕК да провери дали скокът в цените на емисиите е изцяло пазарен, или е в резултат на спекулации. Европейските директиви предвиждат възможност за проверка, ако в продължение на повече от шест месеца цената на квотите надхвърля трикратно средната цена за двете предходни години. В случая тази граница е около 15 евро за тон.

Финансов удар

Големият проблем на България е, че търговията с квоти СО2 е задължителна само в рамките на ЕС и не важи за съседни държави като Турция, Сърбия и Македония. Така, освен че от регионална гледна точка се обезсмислят усилията за опазване на околната среда, поскъпването на емисиите вреди и на конкурентоспособността на българските предприятия. Според Боян Рашев от консултантската компания Denkstatt в България енергийно интензивните предприятия, които работят за износ, неминуемо ще разгледат възможностите за преместване на производството си в страни, в които няма да се налага да плащат за квоти. А това може да има сериозни социално-икономически последствия.

До голяма степен същото важи още за всички държави по източните граници на ЕС - Полша, Унгария, Румъния и Гърция, докато за Западна Европа ефектът от скъпите емисии е много по-малък. Точно за това страните членки от Източна Европа се опитват да подготвят обща позиция по въпроса с квотите, която да представят в Брюксел.

Комините, които горят пари

Конкретно за ТЕЦ "Марица-изток 2", чиято загуба към полугодието бе 116 млн. лв., изчисленията сочат, че трябва да плати за квоти CO2 над 300 млн. лв. през 2018 г. Догодина обаче сумата ще нарасне значително. От централата обясниха за "Капитал", че през 2019 г. няма да получат безплатни квоти от Националния план за инвестиции и ще трябва да заплатят всички емитирани количества парникови газове. В случая става дума за близо 10 млн. тона, което при цена от 25 евро за тон прави половин милиард лева. За сравнение - това са горе-долу общите разходи за периода 2012 - 2017 г., които са били 570 млн. лева.

С такива разходи ТЕЦ-ът няма как да продължи да функционира, ако не бъде повишена цената на електроенергията или не се намери друга схема за подпомагане. При определянето на тарифите на електрическата енергия от 1 юли Комисията за енергийно и водно регулиране прие, че цената на квотите CO2 ще бъде средно 8.91 евро на тон до 30 юни 2019 г. Тази разлика реално представлява 30% от цената, по която централата продава тока си - 77 лв. за мегават. Засега от КЕВР не коментират публично дали смятат да предприемат някакви мерки, но неминуемо извънредните разходи ще трябва да бъдат компенсирани.

Ситуацията се усложнява допълнително и от новите екоизисквания на ЕС, които въглищните централи трябва да започнат да спазват след 2020 г. Надеждата е България да получи дерогация от Брюксел за тези норми, тъй като са необходими инвестиции от стотици милиони левове, за да бъдат постигнати. Преди месец министърът на енергетиката Теменужка Петкова сформира работна група, която да анализира финансово-икономическото състояние на ТЕЦ "Марица-изток 2" и да разработи конкретни предложения. Но досега няма резултат освен заявката на министър Петкова, че електроцентралата ще продължи да работи, тъй като е от критично значение за енергийната система.

От Българският енергиен холдинг обясниха за "Капитал", че се проучват и приложените политики от други страни членки, както и възможните механизми за редуциране на негативния ефект от високите цени на СО2 емисиите върху финансовото състояние на ТЕЦ "Марица-изток 2" при спазване на европейското законодателство (с други думи - държавна помощ).

"До колапс в енергетиката няма да се стигне, но секторът е под сериозен натиск", казва и Юлиан Попов. По думите му правителството трябва да е максимално откровено с гражданите и постоянно да обяснява какво е влиянието на по-високите цени на квотите.

Възможните решения

Високата цена на квотите обаче значи освен повече разходи за производителите и повече приходи за държавата, която ги продава на Европейската енергийна борса. При планирани 332 млн. лв. за цялата 2018 г. към края на септември постъпленията за България от това са над 500 млн. лв., или два пъти повече спрямо цялата 2017 г. В проекта на държавния бюджет за 2019 г. пък очакваните приходи от продажба на квоти са увеличени с 530 милиона спрямо прогнозите за тази година. Всички тези пари постъпват във фонд "Сигурност на електроенергийната система" и по закон трябва да се харчат за енергийна ефективност, зелени технологии, научни изследвания и дори залесяване. Въпреки това напоследък сред управниците се прокрадва идея с тях да се поддържа финансовото състояние на ТЕЦ "Марица-изток 2". Формалният начин това да се представи, без да се предизвика ЕК, е, че част от приходите от продажба на въглеродни квоти ще се използват за "по-плавен преход на енергетиката към новите екоизисквания".

България може да кандидатства за финансиране и по двата нови фонда на ЕС за подпомагане на нисковъглеродните иновации. Единият може да осигури средства за модернизацията на въглищните централи в посока използване на парата при производството на електроенергия за отопление. Другият пък - за възобновяемата енергия, улавянето и съхранението на въглерод и нисковъглеродни иновационни проекти.

Според Юлиан Попов е необходимо бързото изграждане на паралелни нисковъглеродни мощности и индустрии на огромната територия на Маришкия басейн. "Тези мощности не трябва да чакат колапса на една или друга централа или натрупването на огромни загуби.
Комплексът "Марица-изток" има перфектна електропреносна, транспортна и експертна инфраструктура за подобно развитие. Една добра национална стратегия за региона може да го превърне в наистина просперираща индустриална зона за десетилетия напред. Въпрос на политическа решимост, не на субсидии", казва той.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ГБС ще ремонтира "Струма" срещу 1.8 млн. лв. и срок от 4 месеца ГБС ще ремонтира "Струма" срещу 1.8 млн. лв. и срок от 4 месеца

Под съоръжения в страната са открити не само сметища и струпани гуми, но и овчарник

23 авг 2019, 1338 прочитания

Чума отвъд прасетата Чума отвъд прасетата

Африканската чума по свинете вече засяга и бизнеса в горите

23 авг 2019, 648 прочитания

24 часа 7 дни

23 авг 2019, 3799 прочитания

23 авг 2019, 3577 прочитания

23 авг 2019, 2486 прочитания

23 авг 2019, 1638 прочитания

23 авг 2019, 1552 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Финалната атака срещу Лозан Панов

Тенденциозна данъчна проверка срещу председателя на ВКС може да стане причина за разследване срещу него

Новите от запаса

Как изглежда едномесечната подготовка за доброволния резерв на Българската армия отвътре

Сготвено под вакуум

Клиенти на 11 Meats вече са над 300 хотели и заведения и над 40 търговски обекта

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кино: "Момчета за пример"

Лошият вкус като гег и "възпитание" за живота

20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците