АЕЦ "Белене" вече чака за старт
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

АЕЦ "Белене" вече чака за старт

АЕЦ "Белене" вече чака за старт

Процедурата за избор на стратегически инвеститор трябва да бъде обявена до края на годината

Ивайло Станчев
6728 прочитания

© Красимир Юскеселиев


Въпросът за изграждането на атомната електроцентрала в Белене отново е актуален. Причината за това е, че наближава моментът, в който държавата трябва да обяви какъв модел смята да заложи за реализацията на АЕЦ "Белене", как точно ще избере инвеститор и най-вече как ще се финансира строителството.

В края на юни, когато правителството взе решение за размразяване на проекта за атомната централа, бе даден срок на енергийния министър Теменужка Петкова до 31 октомври да изготви процедура за избор на стратегически инвеститор и да е готова структурата на самия проект при заложените от държавата параметри – реализация на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция чрез отделяне на активите и пасивите за АЕЦ "Белене" в отделно проектно дружество.

Прогнозите сочат, че довършването на централата ще струва поне 20 млрд. лв., като първите разходи сега вероятно ще са за наемането на консултант, който да помага на държавата в преговорите с потенциалните кандидати. През дългата история на АЕЦ "Белене" държавата е похарчила за него дотук над 4 млрд. лв., но актуалната стойност на площадката и оборудването се оценява на около 3 млрд. лева. Евентуални инвеститори в проекта обаче най-вероятно ще поставят под съмнение това число, с което държавата ще иска дял, и ще настояват за независима оценка на активите.

Какво следва

Очаква се идващата седмица министър Петкова да представи публично моделите и възможностите за структурирането на проекта АЕЦ "Белене", както и вида на самата процедурата за избор на стратегически инвеститор. От Москва, където бе на посещение в края на миналата седмица, тя обяви, че такава процедура ще бъде открита най-късно до края на годината. Това означава, че в началото на 2019-а ще стане ясно дали към проекта има реален интерес при поставените условия - да няма държавни гаранции или фиксирани договори за изкупуване на енергията.

Като потенциални инвеститори и производители на оборудване за централата са обявени китайската национална ядрена корпорация (CNNC), "Фраматом" (бившата Areva) и руската "Росатом".

В началото на юли Дин Дзиян от CNNC беше в София и тогава заяви пред "Капитал", че компанията ще се включи в тръжната процедура за "Белене". След това в края на август представители на Китайската национална енергийна администрация (NEA) посетиха площадката на АЕЦ "Белене", за да се запознаят на място с доставеното оборудване за централата, съобщиха от Министерството на енергетиката. В делегацията участваха и представители на Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), Китайската ядрена енергийна корпорация (CGN) и Държавната корпорация за ядрени енергийни технологии (SNPTC).

Интересът от Русия също е заявяван многократно. Последно в рамките на провелото се на 24-26 октомври в Москва 16-то заседание на Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, генералният директор на държавната корпорация "Росатом" Алексей Лихачов заяви, че "ще разгледаме сериозно всякакъв вариант за участие в проекта АЕЦ "Белене". Руският министър на енергетиката Александър Новак, с когото министър Петкова също се срещна в руската столица, каза, че страната му има желание да се включи в изграждането на АЕЦ-а.

Преди време вицепремиерът Томислав Дончев бе заявил, че има и четвърти кандидат, но името му така и не бе оповестено публично. Сега, при стартирането на процедурата за избор на стратегически инвеститор, ще се види колко от тези намерения са реални.

Пазарно или не съвсем

Според правителственото решение реализацията на АЕЦ "Белене" трябва да се случи съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип - без договори за задължително изкупуване на енергията, без преференциални цени, без договори за разлика, без корпоративни гаранции или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията. В решението е записано още, че за проекта няма да се предоставя държавна гаранция. Същите дефиниции бяха включени и в решението на Народното събрание от 7 юни за рестартиране на проекта.

В действителност обаче въпросът дали държавата ще плаща за изграждането на АЕЦ "Белене" и дали ще изкупува преференциално тока от централата ще бъде решен, след като министър Петкова проведе разговорите с потенциалните инвеститори. Ако нито един от тях не приеме поставените сега условия, управляващите или ще трябва да прекратят отново проекта, или да си променят позицията и да допуснат някакви държавни гаранции.

Соченият засега като най-сериозен кандидат - Китайската държавна ядрена компания, вече обяви, че очаква да получи някаква държавна подкрепа, в случай че се включи като инвеститор в строителството на АЕЦ "Белене". От "Росатом" също заявиха, че няма вариант да се строи ядрена централа без гаранции от държавата за възстановяването на инвестицията.

Въпросът за изграждането на атомната електроцентрала в Белене отново е актуален. Причината за това е, че наближава моментът, в който държавата трябва да обяви какъв модел смята да заложи за реализацията на АЕЦ "Белене", как точно ще избере инвеститор и най-вече как ще се финансира строителството.

В края на юни, когато правителството взе решение за размразяване на проекта за атомната централа, бе даден срок на енергийния министър Теменужка Петкова до 31 октомври да изготви процедура за избор на стратегически инвеститор и да е готова структурата на самия проект при заложените от държавата параметри – реализация на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция чрез отделяне на активите и пасивите за АЕЦ "Белене" в отделно проектно дружество.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    xali avatar :-|
    ''zms15783''

    Как всичко си дойде на мястото, с времето. Сега никой не скача срещу проекта, даже тропаме с крак от нетърпение.

  • evpetra

    "Прогнозите сочат, че довършването на централата ще струва поне 20 млрд. лв., като първите разходи сега вероятно ще са за наемането на консултант, който да помага на държавата в преговорите с потенциалните кандидати."

    Хайде-е, започна се отново голямото харчене!

  • 3
    deputat241 avatar :-P
    Депутат 241

    Аз предлагам новата централа да се построи на язовир Искър. Хем ще има вода за охлаждане на реакторите, хем няма да има нужда от хиляди километри кабели, жици, стълбове трасета и подстанции.
    Централата ще е точно до най-големия консуматор!
    Всичкинса съгласни, нали?

  • Депутат 241

    До коментар [#1] от "xali":
    Кое по-точно си е на мястото? ГЕРБ рамо до рамо с БСП в борбата им за овпутяване на България ли?

  • 5
    tuv1425826862393676 avatar :-|
    Иван Иванов

    Тази централа няма и не трябва да се случва..Нов проект в Козлодуй е минимум 20%по-евтин!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK