Бюджет 2019 получи смесени отзиви на тристранката, но бе приет от правителството

Работодатели и синдикати почти единодушно подкрепиха предложения проект на държавния бюджет за 2019 г. по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) в петък. Против остана Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), макар че и останалите четири участващи работодателски организации изразиха резерви. Очаквано не може да се каже същото за бюджета на Държавното обществено осигуряване, който получи четири гласа "против" и само три "за". Тук увеличението на максималния осигурителния доход и на минималната работна заплата търпят най-много критики от страна на работодателските организации. Бюджетът на здравната каса също получи разнопосочни коментари.

Още в неделя обаче и трите проекта бяха одобрени на извънредно заседание на Министерския съвет и в понеделник най-вероятно ще бъдат внесени в парламента. Премиерът Борисов нарече Бюджет 2019 "един от най-амбициозните, които са правени от началото на прехода" и добави, че "държавата никога не е била в по-добра кондиция от сега".

Извън властта, синдикатите останаха най-доволни от предложените проекти, като президентът на КНСБ Пламен Димитров определи Бюджет 2019 като "най-добрия бюджет на Борисов". И това не е случайно - за увеличението на максималния осигурителен доход се разбра след среща на управляващите със синдикатите, а КНСБ беше удостоена със специално представяне на параметрите на бюджета от финансовия и социалния министър.

Пред тристранката министър Владислав Горанов заяви, че като цяло финансовата рамка на страната се подобрява. "От лятото имаме и добра перспектива от кредитните агенции. Ако всичко върви добре, би следвало и бихме могли да очакваме подобряване на кредитния рейтинг на страната", допълни той. В неделя след заседанието на кабинета той допълни, че бюджетът за следващата година е направен така, че да изпълни основните си функции.

Междувременно стана ясно и че Горанов е обещал да не променя парите за облекло на съдебните служители, каквато идея беше залегнала в проектобюджета за догодина.

Държавният бюджет получи подкрепа... донякъде

Ако се тегли чертата, проектът на държавния бюджет за 2019 г. беше подкрепен от почти всички седем организации, участващи в тристранния съвет, без КРИБ. От страна на представителите на българския бизнес като позитиви бяха посочени увеличението на приходите, на възнагражденията на педагогическия персонал и спадът на държавния дълг, а синдикатите са доволни от планираното увеличение на максималния осигурителен доход с 400 лв. до 3000 лв.

Имаше и забележки, едната от които е за инвестиционния климат в страната. Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) насочи вниманието към скромния бюджет по Закона за насърчаване на инвестициите - едва 9 млн. лв. Димитър Бранков от Българската стопанска камара (БСК) подчерта продължаващата тенденция капиталовите разходи да се използват като буфер в бюджета. За справка, от първоначално планираните 6 млрд. лв. тази година едва една трета са реализирани към края на август, като това дори е висок дял в сравнение с предходни години.

АИКБ разкритикуваха и увеличението на възнагражденията на полицаи и други служители в сектор "сигурност" с общо 116 млн. лв. Основният им аргумент е, че повишението на заплатите, а и на броя на служителите в сектора, изглежда не води до по-голяма сигурност, което поставя под въпрос доколко увеличенията са ефективни. Васил Тодоров от БТПП обърна внимание и на бюджетния дефицит, като според палатата държавните финанси имат капацитет за балансирано салдо.

Двубоят предстои

Големите забележки обаче са насочени към проекта на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО). Проектът получи подкрепата на три организации - синдикалните КТ "Подкрепа", КНСБ и Съюза на стопанската инициатива.

Ако има едно нещо, около което всички работодателски организации се обявяват срещу, а всички синдикати са "за", това е планираният ръст на максималния осигурителен доход. "Не подкрепяме предложеният ръст на максималния осигурителен доход и начина, по който това се случи - без консултиране и представяне на секторното въздействие", коментира Димитър Бранков от БСК след заседанието на тристранния съвет. "Това е в очевидно противоречие с програмата за управление, с която бяхме запознати. В същото време говорим за стабилност", каза и Румен Радев от АИКБ.

Други две ябълки на раздора, известни и от предходни години, са увеличението на минималната работна заплата с 50 лв. до 560 лв. и на минималните осигурителни прагове със средно 4.7%. Основният проблем тук е липсата на прозрачен и обективен механизъм, по който да се определят. За такъв от години настоява не само бизнесът, но и икономисти и еврокомисията. Увеличението на минималната работна заплата не съответства нито на производителността на труда, нито на разходите за единица продукция, заяви Бранков.

Продължаващата мярка работодателите да изплащат първите три дни болничен на служителите също беше повод за критики от страна на АИКБ и КРИБ.

Особено внимание

Двете големи синдикални организации в България подкрепиха и трите проекта на бюджети. КНСБ оцени Бюджет 2019 като най-добрия от 2008 г. насам, макар че биха искали да видят и въвеждането на необлагаем минимум по отношение на данъка върху доходите. Това коментира президентът на конфедерацията Пламен Димитров както по време на заседанието на тристранката в петък, така и ден по-рано, когато финансовият министър Владислав Горанов и социалният министър Бисер Петков представиха параметрите на бюджета на специално събитие на синдиката.

* Текстът е допълнен