За тайните арести и бурята в чаша вода
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За тайните арести и бурята в чаша вода

За тайните арести и бурята в чаша вода

Защо промените в НПК, които забраняват на задържания да уведомява близки до 48 часа, са безсмислени

11140 прочитания

© Красимир Юскеселиев


Народното събрание гласува в четвъртък на първо четене спорен проект за промени в Наказателния кодекс, внесен от правителството.

Вниманието привлякоха няколко текста от преходните и заключителните му разпоредби, които предвиждат промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), даващи възможност в изключителни случаи, правомощието на задържания от прокурора обвиняем да беше лишен от правото да уведоми посочен от него конкретен човек. Още с появата на проекта на този проект на сайта на правосъдното министерство преди няколко месеца в медиите се появиха заглавия, че се задават "тайни арести".

Реалността е малко по-различна. Приетото ограничение е на практика безсмислено и няма как да доведе до тайни арести. То е пренесено механично от Директивата относно правото на достъп до адвокат, приета през 2013 г., но така записано в НПК е практически неприложимо.

Въпросната Директива 2013/48/ЕС "относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане." Тя въвежда минималните стандарти за достъп до защита на обвиняемите като допуска две възможни дерогации, които са временни и допустими в изключителни случаи. Едната засяга правото на заподозрените или обвиняемите на достъп до адвокат, а другата - да уведомят техен близък за това, че са задържани.

Ограничаването е възможно за кратък период от време и когато са налице две хипотези - да се предотврати опасност за живота, свободата или физическата неприкосновеност на някого или за да могат разследващите да предприемат незабавни действие, с които да предотвратят "сериозно възпрепятстване на наказателното производство."

Без в директивата да се посочват конкретни престъпления от контекста, в който е приета се вижда, че въпросните ограничения са предвидени за престъпления като тероризъм и организирана престъпност.

Промяната в НПК "пренася" от европейското законодателство само второто ограничение (правото да уведомите конкретен човек), като стеснява още повече текста, защото посочва и максимален срок на ограничението - 48 часа, тъй като в директивата говори само за "временна дерогация." Промените в НПК не въвеждат в българското право възможността при изключителния случаи обвиняемият да бъде лишен временно от адвокат.

Кой може да те задържи

В българското законодателство има три вида задържане. Полицейският арест е до 24 часа. Той може да бъде наложен, ако има съмнение, че някой е извършил престъпление, не изпълнява полицейско разпореждане, не може да се установи самоличността му и т.н. Той е уреден в закона за МВР. От момента на задържането имате право да уведомите посочено от вас лице и адвокат. Тези права не се засягат от предложените промени.

Другото задържане е с прокурорско постановление и е до 72 часа. То се налага на обвиняеми и само с цел да бъдат изправени пред съд, от който държавното обвинение да поиска постоянното им задържане под стража. Мярката за неотклонение "задържане под стража" се налага от съда, но само за обвиняеми за престъпления, за които се предвижда затвор, има опасност да се укрият, да извършат ново престъпление или да попречат на разследването.

Предложените промени в НПК са насочени именно към т.нар. прокурорско задържане, т.е. от момента, в който някой е привлечен като обвиняем и прокурорът е решил да го задържи до 72 часа. В момента НПК казва, че при задържане се уведомява "семейството на обвиняемия". Промяната предлага разширяване на досегашния текст. Така разпоредбата "за задържането под стража незабавно се уведомява семейството на обвиняемия" става "незабавно се уведомява поне едно посочено от него лице". Освен това изрично се посочва, че това право съществува и при 72 часовото прокурорско задържане.

Текстът, привлякъл общественото внимание, предвижда дерогация на това право на обвиняемия. Предложението е в случаи на "неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или за да се предотврати ситуация, при която наказателното производство би могло да бъде сериозно възпрепятствано" въпросното право на уведомяване на конкретно лице да бъде отложено за срок до 48 часа. Това ще става с мотивирано постановление на прокурора, което обвиняемият ще може да обжалва незабавно пред съда.

Друг текст от проекта предвижда възможност, ако обвиняемият е непълнолетен, да бъде ограничено (отново само в изключителни случаи и за срок до 24 часа) задължението на правоохранителния орган да уведоми родителя им, като вместо него ще бъде сигнализирана Държавната агенция за закрила на детето. Това ограничение също е пренесено 1:1 от директивата.

Как би се прилагала това ограничение на практика?

Обичайната практика при акции на МВР и прокуратурата е лицата да бъдат задържани по закона за МВР за 24 часа и в рамките на това задържане да бъдат привлечени като обвиняеми и задържани за 72 часа, а след това изправени пред съда. Промените не засягат полицейското задържане, т.е. още в първоначалното си задържане вие имате право на достъп до адвокат и да уведомите когото и да е било. Чак впоследствие, когато бъдете привлечен като обвиняем, може да бъдете лишен от правото да уведомите конкретно лице. Законът казва конкретно лице, защото прокурорът не може да ви забрани да уведомите всички, а само тези, които могат да създадат опасностите, допускащи подобно ограничаване - други заподозрени, съучастници и т.н. Ето защо тази забрана трябва да бъде мотивирана.

Съвсем друг е въпросът, че въведено по този начин, въпросното ограничение е безсмислено, защото при привличането на някого като обвиняем той има право на адвокат (а участието му е задължително в производството по налагане на постоянно задържане), който от своя страна ще може да уведоми всеки.

Или казано накратко: шумът около тайните арести е буря в чаша вода, която отвлича вниманието от реалните проблеми в наказателния процес и дейността на правоохнителните органи.

Например — правата на гражданите всекидневно се нарушават от прокуратурата и при сега действащия НПК, който не предвижда съдебен контрол на актовете на прокурора по привличане на някого като обвиняем или отказа да образува разследване. Или многократно констатираното от Европейския съд по правата на човека в Страсбург системно неефективното разследване на престъпления, извършени от служители на правоохранителните органи и самите прокурори.

Народното събрание гласува в четвъртък на първо четене спорен проект за промени в Наказателния кодекс, внесен от правителството.

Вниманието привлякоха няколко текста от преходните и заключителните му разпоредби, които предвиждат промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), даващи възможност в изключителни случаи, правомощието на задържания от прокурора обвиняем да беше лишен от правото да уведоми посочен от него конкретен човек. Още с появата на проекта на този проект на сайта на правосъдното министерство преди няколко месеца в медиите се появиха заглавия, че се задават "тайни арести".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    cara_mia avatar :-|
    Cara Mia

    Това е недопустимо.Напомня на времето на червеното ни комунистическо минало !

  • 2
    hammurabi avatar :-|
    hammurabi

    "...правата на гражданите всекидневно се нарушават от прокуратурата и при сега действащия НПК, който не предвижда съдебен контрол на актовете на прокурора по привличане на някого като обвиняем или отказа да образува разследване".

    Ако съдът се меси и при привличането на едно лице като обвиняем - не би бил арбитър. Затова привличането на едно лице като обвиняем е запазена територия за прокуратурата. Ако бъде повдигнато обвинение (с обвинителен акт) - съдът ще може да преценява дали то е доказано по несъмнен начин. При оправдателна присъда - има обезщетения по ЗОДОВ. Друг е въпросът, че с привличането на едно лице като обвиняем може и да се злоупотребява и то по политически или бизнес причини. Такъв ни е моделът, но не на НПК, а на обществото.

  • 3
    fbr45306322 avatar :-|
    MyTwoCents

    До коментар [#2] от "hammurabi":

    Става въпрос за съдебен контрол, когато прокуратурата съзнателно си затваря очите и отказва да образува производство. Няма производство – няма съд.

  • 4
    hammurabi avatar :-|
    hammurabi

    До коментар [#3] от "MyTwoCents":

    Ако и отказите за образуване на досъдебно производство минават на съдебен контрол - съдът ще се "удави", това си стотици хиляди преписки на година, проверките по които преимуществено се извършват от МВР по извънпроцесуални правила. В рамките на прокуратурата има възможност за пет нива на проверка (районна-окръжна-апелативна-ВКП-заместник на главния прокурор при ВКП), като включим и съда, нещата ще излязат извън контрол и ще трябва да се назначават много нови щатни бройки. Тенденцията е обратната - да се намаляват щатните бройки в съда и прокуратурата, а оттам и бройките на служителите.
    Но в статията не се поставя този въпрос, а за контрол на постановлението за привличане. Този контрол в рамките на прокуратурата е законно регламентиран. Въпросът е дали съдът има място в този контрол, който би бил по време на стадия "разследване", а не в стадия действия на прокурора след приключване на разследването. Очевидно целта е да се избегне неоснователното преследване на политически противници и непослушни бизнесмени - и точно затова, вероятно, при настоящата политическа ситуация никой не би се лишил от толкова "добър" лост за влияние, при който сметката накрая се плаща от народа.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK