Седем държави от ЕС купуват по-евтин руски газ от България

Плаща ли България повече за руски газ в сравнение с другите държави от ЕС, или определените в дългосрочния договор с "Газпром" тарифи са достатъчно добри? Този стар въпрос получи нов отговор в последния доклад на Европейската комисия за газовия пазар.

От данните за второто тримесечие на годината е видно, че седем държави от ЕС купуват по-евтино руски газ от България. Тук става дума за доставните цени на руския газ до границата на съответната държава, без да се включват налози и такси за достъп, пренос и съхранение.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив.

Част от държавите получават по-добри цени вероятно заради огромния си пазар - Германия и Италия например, но други като Румъния очевидно са в позиция да преговарят заради алтернативите, с които разполагат.

Какво показват данните на ЕК

Цените на руския газ са по-добри от българските в Латвия, Литва, Германия, Гърция, Румъния, Италия и Унгария (виж графиката). Повече от нас пък плащат само в Словакия, Чехия, Словения и Естония. Впечатление прави, че по-добрите тарифи са постигнати от държави, които имат достъп и до други източници на газ (предимно LNG) като Италия, Гърция и Литва, природният газ се търгува в т.нар. хъбове (Германия, Унгария) или имат собствен добив (Румъния).



В тези случаи конкуренцията очевидно оказва влияние, докато почти 10 години след първата газова криза и спирането на доставките България все още е изцяло зависима от руския внос. Първият реален достъп до друг източник ще стане едва когато се построи газовата връзка с Гърция - някъде към 2021 г. Така към момента единствената опция за по-добри цени са преговорите с "Газпром", но не е изключено при тях да се постигне точно обратният ефект - по-високи цени.

Новите възможности и опасности

Възможността за предоговаряне на условията в дългосрочния договор между "Булгаргаз" и "Газпром" дойде след решението на ЕК от 24 май тази година. Според него руската газова компания трябва да премахне всички наложени на клиентите си ограничения по отношение на препродажбата на газ през граница, да позволи потоците на газ да текат към и от балтийските държави и България, които все още са изолирани от другите държави членки поради липса на междусистемни връзки, както и да гарантира, че цената на газа за България, Естония, Латвия, Литва и Полша отразява равнището на цените в конкурентни западноевропейски пазари на газ.

Очаква се същинските преговори между "Булгаргаз" и "Газпром" да започнат през ноември, след като в края на септември бяха подписани анекси към договора, които позволяват това. Накратко, по новите правила цената на газа може да се преразглежда по искане на продавача или купувача, ако има значителна промяна на икономическите обстоятелства на европейските газови пазари, които са извън контрола на страните и/или ако цената не отразява промяната на цените на границата на Германия, Франция и Италия, или промяната на цените на газа в газоразпределителните хъбовете TTF и NCG.

На теория това дава възможност за постигането на по-пазарни цени. Към настоящия момент обаче подобен ход би имал негативен ефект за България. Причината е, че спотовите цени на борсите са по-високи от тази, която получаваме сега.

България има една от най-ниските крайни цени на природния газ за домакинствата като абсолютна стойност, но това се обръща значително, ако данните се пречупят през паритета на покупателната способност. Също така от ключово значение са данъците и таксите, които се начисляват в крайната цена - у нас те са ниски и така компенсират по-висока доставна цена на газа за сметка на бюджета.

Така отново стигаме до въпроса с алтернативата при вноса, или по-скоро нейната липса, което е основната причина България да плаща повече за природен газ от редица други държави.