Разходите за иновации в България нарастват до 760 млн. лв. през 2017 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Разходите за иновации в България нарастват до 760 млн. лв. през 2017 г.

Частният сектор е най-големият инвеститор в R&D с общо вложени 534 млн. лв. през 2017 г.

Разходите за иновации в България нарастват до 760 млн. лв. през 2017 г.

Сумата е под 1% от БВП, което е сред най-ниските нива в ЕС

3287 прочитания

Частният сектор е най-големият инвеститор в R&D с общо вложени 534 млн. лв. през 2017 г.

© Osram


Разходите за научноизследователска и развойна дейност нарастват с 3.5% до 760.3 млн. лв. през 2017 г. основно заради приноса на държавата. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Макар че се се увеличават, те остават сред най-ниските в ЕС спрямо размера на националната икономика - едва 0.75% от брутния вътрешен продукт на България. За сравнение, по последни данни на Евростат средното ниво в съюза е 2.13% през 2016 г., а на дъното са Латвия (0.44%), Румъния (0.48%) и Кипър (0.5%).

Ниският дял на R&D инвестициите в България е показател и за бъдещата добавена стойност в икономиката. Като силно застаряваща страна България ще трябва да разчита все повече на увеличение на производителността на труда. Технологиите са един от начините това да се случи, а инвестициите в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са една от първите стъпки в процеса на развитието им.

Частният сектор води

Бизнесът е най-големият инвеститор в R&D с общо вложени 534 млн. лв. през 2017 г. Сумата обаче намалява с 0.7% спрямо предходната година основно заради спад в сектор "Професионални дейности и научни изследвания", където броят на изследователите се понижава с 360 души спрямо 2016 г. От друга страна, промишлеността запазва лидерската си позиция и през 2017 г. с вложени 189.7 млн. лв. разходи за НИРД, следвана от информационните технологии със 175.3 млн. лв. И в двата сектора фирмите са наели повече хора в областта - броят на изследователите се увеличава с по над 400 души през 2017 г.

Увеличението през 2017 г. на общите разходи за НИРД идва предимно от повече вложени средства от страна на държавните организации и институции. Те нарастват с 20 млн. лв. до 176.3 млн. лв. в рамките на година, макар че все още са под предкризисните 200 млн. през 2009 г.

Като цяло повече от половината от средствата за R&D отиват за проучвания в областта на техническите науки (57%), като тук увеличението е четири пъти в рамките на десетилетие - до 432 млн. лв. през 2017 г. Друга трета от разходите отива за медицински (17%) и естествени науки (13.9%).

Една положителна тенденция се запазва - 48.1% oт служителите, заети с НИРД, са жени през 2017 г. България се отличава с един от най-високите дялове по този показател в ЕС. Евростат няма актуални данни към 2017 г., но през 2015 г. трите държави с най-висок процент жени сред изследователите на пълна заетост в сектора са Латвия (50.1%), Хърватия (49.6%) и България (47.9%).

Разходите за научноизследователска и развойна дейност нарастват с 3.5% до 760.3 млн. лв. през 2017 г. основно заради приноса на държавата. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Макар че се се увеличават, те остават сред най-ниските в ЕС спрямо размера на националната икономика - едва 0.75% от брутния вътрешен продукт на България. За сравнение, по последни данни на Евростат средното ниво в съюза е 2.13% през 2016 г., а на дъното са Латвия (0.44%), Румъния (0.48%) и Кипър (0.5%).

Ниският дял на R&D инвестициите в България е показател и за бъдещата добавена стойност в икономиката. Като силно застаряваща страна България ще трябва да разчита все повече на увеличение на производителността на труда. Технологиите са един от начините това да се случи, а инвестициите в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са една от първите стъпки в процеса на развитието им.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK