С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 1 ное 2018, 16:30, 4410 прочитания

"Джендърът" отдавна е в нашето право. И няма вина за насилието

Терминът "идентичност, основана на пола" присъства в действащи нормативни актове на ЕС, които имат предимство пред конституцията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Речник

Пол (sex) – анатомични и физиологични измерения на биологичния пол

Джендър (gender) – възприетата от обществото представа за социалната и поведенческа роля на индивида съобразно биологичния му пол

Идентичност, основана на пола (gender identity) – представата на индивида за самия себе си
- Как решението на Конституционния съд да обяви Истанбулската конвенция за противоречаща на конституцията вкара основния закон в конфликт с европейското право
- Сега въпросът е ще се наложи ли промяна на конституцията в полза на "джендъра"


Поредното грозно убийство на млада жена и бебето ѝ от мъжа, с когото е живеела, отново отприщи темата за Истанбулската конвенция и лицемерието на властта. Само три дни по-рано знакови лица от ГЕРБ триумфално внесоха законопроект за промени в Наказателния кодекс, очевидно писан на коляно, но с претенциозни мотиви, че това е адекватна и всеобхватна наказателно правна рамка за справяне с насилието срещу жени. Подтекстът, който срамежливо не се споменава - целите на Истанбулската конвенция срещу насилието върху жени могат да се постигнат и без нейното ратифициране. Само че основният акцент на Истанбулската конвенция не е наказване на насилника, а изкореняване на условията за това специфично насилие чрез възпитание на всички нива – от училището, през държавната администрация, различни обществени групи и общности, жертви и насилници.


Темата, която се избягва, обаче не е за конвенцията по същество, а за евтините трикове, с които тя бе извадена от дневния ред на обществото с хибридна пропаганда на налагане на страхове, примитивен мачизъм и търсене на пиар. От ГЕРБ се хванаха на капана на коалиционния им партньор Каракачанов и на опонента им Нинова, а Борисов никога не е имал силата и самочувствието да защитава непопулярни каузи. В същата ситуация бе изправено и хърватското правителство - много агресивна кампания срещу Истанбулската конвенция, но то спечели гласуването в парламента, без да търси арбитър.

ГЕРБ прати неприятната тема в Конституционния съд (КС) и през юли КС обяви Истанбулската конвенция за противоречаща на конституцията само по една-единствена причина – заради това, че на едно място тя използва понятието "идентичност, основана на пола" (gender identity). Страшно словосъчетание, което българската конституция не би понесла.

Как "джендърът" незабелязано влезе у нас



Не един, а няколко действащи нормативни акта на правото на ЕС боравят с понятието идентичност, основана на пола (gender identity), отделно от понятието биологичен пол (sex). Това коментира пред "Капитал" адвокат Станислав Костов, преподавател по право на ЕС в СУ. Казано другояче, понятието gender identity вече е интегрирано в българското право чрез правото на ЕС, нещо повече - то има предимство над българската конституция. Парадокс, за който институциите мълчат, а юристите нерешително обясняват, че към момента няма механизъм за разрешаването му. Правителството оттегли законопроекта за ратификация на конвенцията и изпусна въздишка на облекчение.

Междувременно в работната група по граждански права на Съвета на ЕС се обсъжда присъединяването на съюза към Истанбулската конвенция, което бе обявено за приоритет на австрийското председателство. Работи се и върху механизма, по който съюзът и държавите членки ще си сътрудничат при прилагането на конвенцията. И още през лятото, след произнасянето на КС, наблюдатели зададоха въпроса какво ще стане, когато ЕС официално се присъедини към конвенцията, която българският КС вече е обявил за противоконституционна. Над отговора има ембарго – от политици, институции и правните им експерти. Според адвокат Костов обаче фактът, че европейското право и сега съдържа анатемосания "джендър", изнася самия дебат на съвсем друга плоскост.

Частично присъединяване

Малко известно е, че всъщност ЕС няма да се присъедини към конвенцията в нейната цялост, а само частично по отношение на две области, които са в рамките на неговата компетентност – бежанското право (правото на убежище и забраната за връщане - чл. 60 и 61 от конвенцията) и съдебното сътрудничество по наказателни дела. В този смисъл са и двете решения от май 2017 г. на Съвета на ЕС за подписване само в тези две области.

Същевременно спорният за българските власти чл. 4, §3 от конвенцията, който съдържа понятието gender identity, също ще влезе в сила за ЕС, тъй като той дава параметрите, при които се прилагат всички текстове от конвенцията без каквато и да е дискриминация – било на признак биологичния пол (sex), на т.нар социален пол (gender) или пък на представата, която индивидът има за себе си.
Лошата слава остава за държавата

На 11 октомври генералният секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд трябваше да отговаря на въпрос на исландската парламентаристка Роса Бьорк Бриньолфсдотир как оценява решението на българския Конституционен съд за Истанбулската конвенция в контекста на тревожната тенденция за нейното дискредитиране в някои страни членки. Ягланд отговори дипломатично, че конституционализмът трябва да се уважава, включително и правото на КС да се произнесе. "Жалкото е, че в този случай и в някои други страни членки Истанбулската конвенция се изопачава, като се използва терминът джендър в нея по напълно погрешен начин", казва Ягланд.

На българска почва вече тече кампания за оттегляне на подписа на България под Истанбулската конвенция от нея, тъй като решението на КС задължавало властите да се разграничат от документа. Инициатор на тази кампания, в рамките на която бе изпратено и писмо до премиера, е Институтът за модерна политика и основателят му Борислав Цеков, който едновременно е и член на правния съвет на президента.


Според КС обаче да се дава самостоятелно правно значение на представата на индивида за самия него (мъж, жена, интерсексуален и т.н.) противоречи на идеята на конституцията, че човек съществува само като мъж или жена в "единство от биологично детерминираното и социално конструираното".

"Конвенцията е и първият международен договор, подписан от Република България, който изрично включва признака идентичност, основана на пола, в чл. 4, §3 като основание за недопускане на дискриминация", пише в решението на КС. А основните опасения на съдиите са, че през конвенцията в българското право ще бъде "внедрено" понятието "идентичност, основана на пола", а оттам - и задължение за България да създаде условия "за признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с конституцията". Българската конституция не позволява да съществуват "две паралелни и взаимоизключващи се понятия за пол", се казва в решението на съда.

"Джендъризмът" в правото на ЕС

Понятието gender identity, различно от понятието пол, и в момента присъства в правото на Европейския съюз, което се прилага задължително на територията на България, коментира адвокат Станислав Костов. Без да прави изчерпателен преглед, той посочи най-малко четири акта от правото на ЕС, които боравят с понятието "полова идентичност", различно от понятието пол.

В Регламент 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014 - 2020, приложение първо, т. 1, сред антидискриминационните понятия отделно се споменават sex и gender identity.

В Директива 2013/32 на ЕП и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила – на две места (чл. 11, §3, чл. 15, §3) "пол" и "полова идентичност" се споменават отделно.

В Директива 2012/29 на ЕП и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпление на три места в съображенията (т. 9, т.17 и т. 56) се прави разграничение между пол, полова идентичност и полово изразяване (gender, gender identity or gender expression).

Същото е в Директива 2011/95 относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците и др.

Тези актове са приети след присъединяването на България към ЕС и не е известно българската държава да е изразила отрицателно становище по тях в Съвета на ЕС в рамките на законодателната процедура.

От това следват най-малко два извода. Първо, базисното твърдение, върху което КС гради своята мотивация срещу Истанбулската конвенция - че българският правен ред за пръв път се сблъсква с понятието "идентичност, основана на пола", не е вярно. Второ, какво ще стане с конституцията след като ЕС се присъедини към Истанбулската конвенция, а КС е казал, че тя е противоконституционна?

В КС имат обяснение защо в решението си изцяло пренебрегват правото на ЕС - те са сезирани с питане дали Истанбулската конвенция не противоречи на българската конституция. В рамките на тази процедура КС не може да оценява конвенцията спрямо друг нормативен акт, посочват оттам.

Предимството на европейското право

Правото на ЕС има предимство при противоречие между него и българското право, включително и конституцията. По тази причина за всеки български съд възниква задължението да не приложи националната норма, която противоречи на правото на ЕС. Освен това съдилищата са длъжни да тълкуват националното право в светлината на правото на ЕС. Проблемът обаче е, че в случай на противоречие за държавата възниква задължение да отмени изрично противоречащите на правото на ЕС национални разпоредби. Интересно би било как точно държавата ще изпълни това си задължение след присъединяването на ЕС към Истанбулската конвенция и каква точно промяна ще бъде направена в конституцията, коментира Станислав Костов.

Всъщност повечето наблюдатели са наясно, че въпросът няма нищо общо с правото, както и решението на КС, защото самият спор бе генериран от агресивен политически популизъм. Инициаторът на този водевил - лидерът на ВМРО и вицепремиер Красимир Каракачанов, с лекота вкара останалите в капана, а водещите играчи си измиха ръцете с КС. Но пък опитът да се тушира политическият скандал около Истанбулската конвенция, като се прати в КС, създаде нови проблеми, които тепърва ще се разгръщат.

Станислав Костов подсказва изход, който обаче пак зависи от същата политическа класа. "Съгласно чл. 218, §11 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) преди сключването на споразуменията за присъединяване на ЕС към Истанбулската конвенция всяка държава членка може да поиска от Съда на ЕС да се произнесе с предварително становище дали проектът за споразумение е съвместим с правото на ЕС. Такова право да сезират СЕС с питане за съвместимост имат също така и Съветът, Комисията и Европейският парламент. Това е същото правомощие за предварителен контрол, който има нашият КС да се произнася за съответствието на сключените от България международни договори с конституцията преди ратификацията им – процедурата, в рамките на която се произнесе за Истанбулската конвенция. Любопитно ми е дали българската държава при тази странна правна рамка ще се възползва от това си право да сезира Съда на ЕС", каза юристът.

Едно е сигурно - след като ЕС се присъедини към конвенцията въпросът дали българската държава ще я ратифицира става безпредметен. Сключените от съюза споразумения обвързват институциите на съюза и държавите членки, гласи чл. 216, §2 от ДФЕС.

А политическите активи, натрупани в тази срамна с манипулациите си кампания, могат да се окажат нетрайни.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Какво счупи пазара на ток Какво счупи пазара на ток

Държавата е почти монополист в предлагането, а ЕРП-тата са основният купувач, който няма мотив да търси ниска цена.

18 яну 2019, 420 прочитания

Кой е Румен Радев 1 Кой е Румен Радев

Две години след началото на мандата му като президент е ясно по-скоро какъв не е, а не какъв иска да бъде

18 яну 2019, 509 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Парламентарните комисии одобриха бюджета на здравната каса

Проектът предвижда прелицензиране на всички лекарски кабинети и болници, както и лечение само с евтини продукти

Голямата ТОЛ-измама

Със скандален анекс от края на септември държавата е пренаписала договора за електронната винетка и тол-системата.

Делото "Иванчева": (Не се разбира)

Какво става ясно от доказателствата по делото срещу бившия кмет на "Младост" Десислава Иванчева

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Дунавски маршрути

Пътеводител "От Балкана до Дунав. Идеи за пътешествия в Дунавска България"

Кино: "Ралф разбива интернета"

Смислена анимация за приятелството и "живота" в Мрежата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 12.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Българско-американска IT с финансиране 30 млн. долара, първа местна ферма за скариди, "Кока-Кола" с нов финансов офис във Варна

Емисия

DAILY @7AM // 18.01.2019 Прочетете