С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
1 2 ное 2018, 12:49, 6049 прочитания

Възходът на енергийните цени

В цяла Европа има поскъпване на тока и другите енергоносители. Очаква се това да продължи до настъпването на следващата криза

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Измамното спокойствие в енергетиката през последните три години в комбинация с умерения икономически растеж успя да изтрие спомените за поскъпващите ток, парно и природен газ. Но днес ситуацията вече е друга. Още следващия месец потребителите ще усетят тежестта на решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране, с които на няколко пъти бяха повишени тарифите на топлофикациите и "Булгаргаз". Поскъпването ще продължи и през новата година, когато неизбежно ще има и съществен скок в цената на електроенергията.

Сигналите за това са налице от няколко месеца - все по-високи цени на петрола и въглищата, рекордни стойности на въглеродните емисии и значително поскъпване при борсовите сделки с електроенергия не само у нас, а и в цяла Европа. Икономиката на ЕС расте, потреблението на енергия и цените й - също.



Всичко това е отбелязано и в последните доклади на Европейската комисия за пазарите на газ и електроенергия, които бяха публикувани в края на октомври и обхващат второто тримесечие на 2018 г. Данните в тях показват общата картина на сектора в ЕС и разкриват конкретните особености за България - все още евтина енергия от местните лигнитни въглища и АЕЦ, но и нереформиран сектор, който трудно ще се справи с новите предизвикателства.

Всичко върви нагоре

Като цяло през второто тримесечие на 2018 г. потреблението на електроенергия в ЕС нараства незначително (с 0.3%) спрямо ръста на БВП, който е 2.1% на годишна база. В същото време обаче цените на тока, въглищата, природния газ и въглеродните квоти са значително по-високи.



Поскъпването на природния газ в западноевропейските хъбове и по-специално холандския TTF, който е най-големият в ЕС, е около 35% на годишна база. Това е продиктувано от намаленото местно производство и увеличения внос. Причина за поскъпването според доклада на Еврокомисията са и растящите цени на алтернативни енергоносители, като петрола и въглищата. За страни като България, чиито тарифи на газа са обвързани с петролен индекс пък, тази зависимост е още по-пряка, но се отразява с няколко месеца закъснение. Точно затова отсега е ясно, че на 1 януари 2019 г. КЕВР ще трябва отново да вдигне тарифите на "Булгаргаз".

При въглищата нарастването на цените също е значително през тримесечието, но тук причината е основно силното глобално търсене, особено в Китай и Индия. За България обаче това е без особено значение, тъй като ТЕЦ-овете тук работят с местни лигнитни въглища, чиито цени са регулирани и все още сравнително ниски. Много по-важно за нас е поскъпването при CO2 емисиите, които вече са основен разход за държавната ТЕЦ "Марица-изток 2". От около 7 евро за тон в началото на годината цената на квотите стигна 16 евро в края на юни, а през септември и октомври бе над 20 евро. Известно намаление се наблюдава през последната седмица, като стойностите отново са около 16 евро за тон, но и това е достатъчно високо ниво, за да оскъпи тока от всички въглищни централи в ЕС и особено силно замърсяващите като "Марица-изток 2".

Според еврокомисията заради тези цени на въглищата и вредните емисии повечето ТЕЦ вече са нерентабилни. Например при цени от над 20 евро на тон "Марица-изток 2" ще трябва догодина да даде 80% от приходите си за емисии. Все още обаче няма достатъчно заместващи мощности, които да произвеждат на конкурентни цени, и затова тези централи ще продължат да работят, макар и на загуба. Което пък повдига въпроса за необходимите реформи в сектора и прехода към нисковъглеродна икономика. Проблемът на България е, че 40% от електроенергията идва именно от ТЕЦ и на практика това производство няма как да се замести с други източници.

На този фон делът на ВЕИ през второто тримесечие в енергийния микс на ЕС е изчислен на 38%, което е рекорд. Но трябва да се има предвид, че това се дължи преди всичко на увеличеното производство от ВЕЦ поради дъждовната пролет и пълноводието на реките. У нас тази година водноелектрическите централи са произвели с над 50% повече ток от 2017 г.

Токов удар

По-високите цени на енергоносителите и на вредните емисии с леко закъснение се отразяват и на електроенергията. Според изчисленията на ЕК през второто тримесечие токът на борсата е поскъпнал с 18% на годишна база - до 44 евро/МВтч. Средните цени варират от 34 евро/МВтч за България до 60 евро/МВтч за Великобритания, като тенденцията е тази разлика между пазарите да става все по-малка. Показателно е, че цените на електроенергията на едро у нас се увеличиха значително от средата на септември - с около 50%, достигайки средни стойности от 50 евро за мегаватчас.

Въпреки това стойностите у нас остават под тези на западните пазари, където сделките се сключват на нива от около 60 евро/МВтч. Борсовите цени в България са по-ниски и от тези в съседните страни като Гърция, Сърбия и Македония, поради което има сериозно увеличение на износа. По данни на Електроенергийния системен оператор от началото на годината до 28 октомври износът на ток е с над 36% повече спрямо същия период на 2017 г.

Цените на електроенергията на дребно за битови потребители също растат навсякъде в ЕС, като средната стойност е с 4.5% нагоре. За България, където тарифите се променят веднъж годишно (на 1 юли), разлика през второто тримесечие няма, но от третото има средно увеличение с малко над 2%. Това задържане на цените обаче може да доведе до натрупването на нови парични дефицити в сектора (непокритата загуба на НЕК и ТЕЦ "Марица-изток 2" към момента е над 1.5 млрд. лв.), които в даден момент ще трябва да бъдат покрити - най-вероятно през цената на тока.
Евтино, но докога?

Една от малкото класации, в които не е лошо да си на дъното, е тази с енергийни цени. В случая България е сред най-евтините държави в ЕС от гледна точка на крайни цени за битовите и промишлените потребители както при електроенергията, така и при природния газ (виж картите). Това не само облекчава битовите потребители, но и дава известно конкурентно предимство за бизнеса. Въпросът е колко дълго могат да се задържат тези цени.

Според доклада за електрическия пазар на ЕК, който ползва данни от Евростат, крайната цена на българския ток за бита с включени данъци и такси е 9.83 евроцента за киловатчас. Това е най-ниската стойност в целия ЕС и е с цели 10% под следващата - 10.96 евроцента/КВтч в Литва. За сравнение - в Румъния и Гърция домакинствата плащат съответно 14.15 и 15.82 евроцента за киловат. Най-скъпа е електроенергията на дребно в Германия и Дания - около 31 евроцента.

При тока за бизнеса обаче ситуацията е доста по-различна. За България цената за киловатчас без ДДС и други възстановими такси е 7.42 евроцента. Това е с около 10% над тарифите в Швеция и Финландия и с около процент над тези в Чехия. Близки, но малко по-високи от нашите цени има в Словения, Унгария и Литва. Най-скъп за индустриалните потребители е токът в Германия - 15.3 евроцента/КВтч.

На този фон разликите между отделните пазари при природния газ са много по-малки. Българските домакинства заедно с тези в Словения, Унгария, Румъния и Латвия плащат най-малко - между 3.35 и 3.87 евроцента/КВтч (средно 10.5 КВтч = 1 куб.м). Малко по-скъпо е в Чехия, Словакия, Полша, Литва, Естония, Люксембург и Великобритания. В Германия и Франция потребителите плащат съответно 6.06 и 7.55 евроцента/КВтч. А най-скъп е газът в Швеция - 11.31 евроцента.

При тарифите за индустриалните потребители разликите са направо незначителни. Най-ниска е цената във Великобритания (1.84 евроцента/КВтч), а най-висока - в Швеция (3.91 евроцента). За България стойността е 2.04 евроцента и реално е втората най-ниска в ЕС. Но с изключение на Дания и Естония, всички останали цени на природния газ за бизнеса са между 2.2 и 2.6 евроцента за киловатчас.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България 1 Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България

Според дирекция "Миграция" той има забрана да напуска страната от 2011 г., която обаче трябва да е отпаднала автоматично

15 окт 2019, 1025 прочитания

Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка 1 Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка

И още: Слави пуска телевизия "7/8TV"; Франция блокира Северна Македония и Албания за ЕС; БНБ разреши на Пощенска банка да погълне "Пиреос"

15 окт 2019, 1570 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Здравната каса смекчи изискванията лекарите да изписват само евтини лекарства

Докторите от извънболничната помощ няма да се налага да пътуват до София, за да пререгистрират практиката си

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма