Възходът на енергийните цени

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Измамното спокойствие в енергетиката през последните три години в комбинация с умерения икономически растеж успя да изтрие спомените за поскъпващите ток, парно и природен газ. Но днес ситуацията вече е друга. Още следващия месец потребителите ще усетят тежестта на решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране, с които на няколко пъти бяха повишени тарифите на топлофикациите и "Булгаргаз". Поскъпването ще продължи и през новата година, когато неизбежно ще има и съществен скок в цената на електроенергията.

Сигналите за това са налице от няколко месеца - все по-високи цени на петрола и въглищата, рекордни стойности на въглеродните емисии и значително поскъпване при борсовите сделки с електроенергия не само у нас, а и в цяла Европа. Икономиката на ЕС расте, потреблението на енергия и цените й - също.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Всичко това е отбелязано и в последните доклади на Европейската комисия за пазарите на газ и електроенергия, които бяха публикувани в края на октомври и обхващат второто тримесечие на 2018 г. Данните в тях показват общата картина на сектора в ЕС и разкриват конкретните особености за България - все още евтина енергия от местните лигнитни въглища и АЕЦ, но и нереформиран сектор, който трудно ще се справи с новите предизвикателства.

Всичко върви нагоре

Като цяло през второто тримесечие на 2018 г. потреблението на електроенергия в ЕС нараства незначително (с 0.3%) спрямо ръста на БВП, който е 2.1% на годишна база. В същото време обаче цените на тока, въглищата, природния газ и въглеродните квоти са значително по-високи.



Поскъпването на природния газ в западноевропейските хъбове и по-специално холандския TTF, който е най-големият в ЕС, е около 35% на годишна база. Това е продиктувано от намаленото местно производство и увеличения внос. Причина за поскъпването според доклада на Еврокомисията са и растящите цени на алтернативни енергоносители, като петрола и въглищата. За страни като България, чиито тарифи на газа са обвързани с петролен индекс пък, тази зависимост е още по-пряка, но се отразява с няколко месеца закъснение. Точно затова отсега е ясно, че на 1 януари 2019 г. КЕВР ще трябва отново да вдигне тарифите на "Булгаргаз".

При въглищата нарастването на цените също е значително през тримесечието, но тук причината е основно силното глобално търсене, особено в Китай и Индия. За България обаче това е без особено значение, тъй като ТЕЦ-овете тук работят с местни лигнитни въглища, чиито цени са регулирани и все още сравнително ниски. Много по-важно за нас е поскъпването при CO2 емисиите, които вече са основен разход за държавната ТЕЦ "Марица-изток 2". От около 7 евро за тон в началото на годината цената на квотите стигна 16 евро в края на юни, а през септември и октомври бе над 20 евро. Известно намаление се наблюдава през последната седмица, като стойностите отново са около 16 евро за тон, но и това е достатъчно високо ниво, за да оскъпи тока от всички въглищни централи в ЕС и особено силно замърсяващите като "Марица-изток 2".

Според еврокомисията заради тези цени на въглищата и вредните емисии повечето ТЕЦ вече са нерентабилни. Например при цени от над 20 евро на тон "Марица-изток 2" ще трябва догодина да даде 80% от приходите си за емисии. Все още обаче няма достатъчно заместващи мощности, които да произвеждат на конкурентни цени, и затова тези централи ще продължат да работят, макар и на загуба. Което пък повдига въпроса за необходимите реформи в сектора и прехода към нисковъглеродна икономика. Проблемът на България е, че 40% от електроенергията идва именно от ТЕЦ и на практика това производство няма как да се замести с други източници.

На този фон делът на ВЕИ през второто тримесечие в енергийния микс на ЕС е изчислен на 38%, което е рекорд. Но трябва да се има предвид, че това се дължи преди всичко на увеличеното производство от ВЕЦ поради дъждовната пролет и пълноводието на реките. У нас тази година водноелектрическите централи са произвели с над 50% повече ток от 2017 г.

Токов удар

По-високите цени на енергоносителите и на вредните емисии с леко закъснение се отразяват и на електроенергията. Според изчисленията на ЕК през второто тримесечие токът на борсата е поскъпнал с 18% на годишна база - до 44 евро/МВтч. Средните цени варират от 34 евро/МВтч за България до 60 евро/МВтч за Великобритания, като тенденцията е тази разлика между пазарите да става все по-малка. Показателно е, че цените на електроенергията на едро у нас се увеличиха значително от средата на септември - с около 50%, достигайки средни стойности от 50 евро за мегаватчас.

Въпреки това стойностите у нас остават под тези на западните пазари, където сделките се сключват на нива от около 60 евро/МВтч. Борсовите цени в България са по-ниски и от тези в съседните страни като Гърция, Сърбия и Македония, поради което има сериозно увеличение на износа. По данни на Електроенергийния системен оператор от началото на годината до 28 октомври износът на ток е с над 36% повече спрямо същия период на 2017 г.

Цените на електроенергията на дребно за битови потребители също растат навсякъде в ЕС, като средната стойност е с 4.5% нагоре. За България, където тарифите се променят веднъж годишно (на 1 юли), разлика през второто тримесечие няма, но от третото има средно увеличение с малко над 2%. Това задържане на цените обаче може да доведе до натрупването на нови парични дефицити в сектора (непокритата загуба на НЕК и ТЕЦ "Марица-изток 2" към момента е над 1.5 млрд. лв.), които в даден момент ще трябва да бъдат покрити - най-вероятно през цената на тока.

Евтино, но докога? Една от малкото класации, в които не е лошо да си на дъното, е тази с енергийни цени. В случая България е сред най-евтините държави в ЕС от гледна точка на крайни цени за битовите и промишлените потребители както при електроенергията, така и при природния газ (виж картите). Това не само облекчава битовите потребители, но и дава известно конкурентно предимство за бизнеса. Въпросът е колко дълго могат да се задържат тези цени. Според доклада за електрическия пазар на ЕК, който ползва данни от Евростат, крайната цена на българския ток за бита с включени данъци и такси е 9.83 евроцента за киловатчас. Това е най-ниската стойност в целия ЕС и е с цели 10% под следващата - 10.96 евроцента/КВтч в Литва. За сравнение - в Румъния и Гърция домакинствата плащат съответно 14.15 и 15.82 евроцента за киловат. Най-скъпа е електроенергията на дребно в Германия и Дания - около 31 евроцента. При тока за бизнеса обаче ситуацията е доста по-различна. За България цената за киловатчас без ДДС и други възстановими такси е 7.42 евроцента. Това е с около 10% над тарифите в Швеция и Финландия и с около процент над тези в Чехия. Близки, но малко по-високи от нашите цени има в Словения, Унгария и Литва. Най-скъп за индустриалните потребители е токът в Германия - 15.3 евроцента/КВтч. На този фон разликите между отделните пазари при природния газ са много по-малки. Българските домакинства заедно с тези в Словения, Унгария, Румъния и Латвия плащат най-малко - между 3.35 и 3.87 евроцента/КВтч (средно 10.5 КВтч = 1 куб.м). Малко по-скъпо е в Чехия, Словакия, Полша, Литва, Естония, Люксембург и Великобритания. В Германия и Франция потребителите плащат съответно 6.06 и 7.55 евроцента/КВтч. А най-скъп е газът в Швеция - 11.31 евроцента. При тарифите за индустриалните потребители разликите са направо незначителни. Най-ниска е цената във Великобритания (1.84 евроцента/КВтч), а най-висока - в Швеция (3.91 евроцента). За България стойността е 2.04 евроцента и реално е втората най-ниска в ЕС. Но с изключение на Дания и Естония, всички останали цени на природния газ за бизнеса са между 2.2 и 2.6 евроцента за киловатчас.