"Тайната" цена на газа за България

Плаща ли "Булгаргаз" тайно повече за руския газ? Така накратко може да се формулира въпросът, който през последните дни доведе до поредната енергийна истерия в България.

Тя беше предизвикана от публикуваните на 18 октомври данни от Европейската комисия, според които цените за руския газ за България са значително по-високи от одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране.


Информацията на ЕК (която всъщност идва от Националния статистически институт) показва, че през второто тримесечие на 2018 г. седем държави от ЕС купуват по-евтино руски газ от България. Конкретната цена, която ЕК приема за България, е 19.92 евро/МВтч. Според "Булгаргаз" това обаче не е така и цената за страната е 17.81 евро/МВтч. Държавната компания твърди, че плаща на "Газпром Експорт" една от най-ниските цени в Европа.

Разликата е близо 15%, което е доста съществено разминаване. Данните на НСИ няма как да са коректни и затова не е нужен и чак толкова задълбочен анализ. Ако наистина цените на газа са реално по-високи от тези, на които дружеството продава в България (те са публични и определени от КЕВР), то "Булгаргаз" трябваше да трупа по над 25 млн. лева загуби на тримесечие. По този начин, за последната година, то вече щеше да е фалирало. Вместо това, за първото шестмесечие то реализира печалба.

Не лъжа, а техническа грешка



Въпреки че проблемът с данните не е от вчера и за повечето експерти не е новина, нито пък има нещо необичайно, цитирани от ЕК, те дадоха нови основания за критики към "Булгаргаз", че не е достатъчно твърд в преговорите с руската "Газпром" (което по принцип е вярно). Енергийни коментатори, като бившия посланик на България в Русия Илиян Василев, стигнаха до там до обвинят държавното дружество в лъжа.

За разминаването обаче има доста прозаична причина. Първоначално от НСИ отговориха, че не могат да коментират данните за разминаване в цените, тъй като те са в мегават часа, а институтът боравил с тераджаули. Това обаче са две енергийни единици, трансформацията между който се осъществява със стандартен коефицент. По същият начин БНБ може да откаже да коментира данни в евро, тъй като централната банка оперира основно с левове.

След упорити запитвания от "Капитал" и след опит да откаже коментар, от НСИ все пак признаха, че разминаванията може да се дължат на отчитането на вноса на газа. "Смятаме, че разликата в цените се дължи на различие в използваните мерни единици за природния газ - за отчитане на външната търговия се използват изчислените на база нетна калоричност ТДж, докато в другите източници на данни количествата в ТДж са на база брутна калоричност", отговориха от НСИ.

Ах, тези мерни единици

Примерът е комичен, но демонстрира проблема с мерните единици. Той възниква от необходимостта да се прехвърлят данните за природния газ от хиляди кубически метри (мярка за обем), с които борави "Газпром", в терадажули или мегават часове, с които борави ЕС. За да се получи трансформацията се използва калоричността на газа, чрез която "Булгаргаз" прави преизчисления между мерните единици и предоставя данните на НСИ както в кубически метри, така и в тераджаули. Между другото, тези данни от две години се публикуват официално и от КЕВР, което не е тайна за експертите.

Някъде там обаче се къса връзката. За първото шестмесечие на 2018 г. "Булгаргаз" декларира в отчета си, че е внесъл 16.5 млн. мегават часа газ, докато според НСИ количеството е 14.9 млн. мегават часа. И тъй като стойността на вноса е една и съща, логично се оказва, че според данните на националната статистика, газът е по-скъп. Именно оттук се получава разликата в цените между "Булгаргаз", НСИ и Европейската комисия.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

За разминаването между данните на НСИ от една страна и КЕВР и "Булгаргаз" от друга, разбира се има още причини. Например през зимата "Булгаргаз" смесва количества, които закупува текущо, с такива, които е складирал в газохранилището "Чирен". Понякога това води до спад на средната цена (при растящи цени), понякога обратно до покачване (при спадащи цени).

Това обаче не би трябвало да се случва точно във второто тримесечие, тъй като тогава държавната компания продава само текущо закупен газ.

Друга причина за разминаването е, че КЕВР определя цените само на базата на договора на "Булгаргаз" с "Газпром". НСИ обаче отчита и вноса по извънредни доставки, който е по-скъп. Разликата би трябвало да в рамките на процент, но това не е така, което отново потвърждава наличието на методологически проблем.

И все пак кой е прав?

Проблемите с мерните единици, използвани от "Газпром", са посочват отдавна, например от енергийния експерт Михаил Корчемкин, който публикува East European Gas Analysis. Дори в самата Русия има проблеми, тъй като газовото дружество използва едни данни, руската митническа статистика други, а вносителите в Германия - трети.

"Булгаргаз", както и НСИ (в друга своя база данни "Инфостат"), посочват по-висока калоричност на руския газ спрямо стандартната величина, възприета в Западна Европа. Това естествено сваля цената на мегаватчас спрямо тази например в Германия. Дали това е така е трудно да се каже, но никой от потребителите в България за толкова много години не се е оплакал, че е лъган систематично с количествата или качество на газа. В Гърция, например, също се използва по-висока енергийна стойност на руския газ, поради което данните на ЕК за южната ни съседка също сериозно се разминават с гръцката национална информация.

В случая, дали трябва да се използва "нетната" или "брутната" калоричност няма особено значение. По-важното е да се наблюдават дългосрочните данни за цените, които показват тенденциите. Именно по тях може да се съди дали България плаща повече или по-малко за газ.

Според използваните в България цени, например в края на 2012 г. доставяният от "Газпром" газ беше по-скъп с над 30% от този, който руското дружество продава в Германия. Тогава, странно, статистиката на НСИ даваше по-ниски цени, от тези, които реално плащаше "Булгаргаз".

След това цените за България спаднаха. От една страна, тъй като "Газпром" ги намали заради съгласието на България с условията по "Южен поток" (проектът за газопровод през Черно море вероятно е донесъл повече полза за страната, без да е построен), а от друга страна заради промяна на методологията за определяне на цените в Германия, което доведе до лекото им покачване.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

От началото на 2016 г. (през по-голямата част от времето) газът в България дори е по-евтин от този в Германия, която като най-голям руски пазар ползва привилегията на мащаба и може да натиска за по-ниски цени основния си доставчик.

Какво показа скандалът?

На първо място скандалът показа липсата на качествена публична информация. "При липса на надеждни източници на информация на национално ниво и за да имаме обща методология за всички страни Генерална Дирекция "Енергетика" използва информация от COMEXT (база данни в Евростат за търговските потоци - бел. ред.)", отговориха накратко от ЕК по повод разминаването в данните.

Данните на ЕК всъщност не са некоректни само за България, но и за Гърция. За големите страни, като Германия или Франция, където ЕК ползва информация от национални източници, а не само статистическа информация, данните са точни. Например, в Германия данните за вноса и цените на газа се публикуват ежемесечно от Германската икономически отношения и експортен контрол (BAFA). В България нито НСИ, нито КЕВР, нито "Булгаргаз" публикуват такива данни.

Едно разминаване в данните, което се дължи на чисто статистически причини, се оказа достатъчно да даде основания на мнозина коментатори да изградят задълбочени конспиративни теории. Както обикновено се случва, това само пречи да се видят истинските проблеми. Които в случая с газа се отнасят да възможността България да ограничи неговото използване и да разнообрази доставките си.