С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 5 ное 2018, 16:47, 3235 прочитания

"Демографският бюджет" на БСП: Повече социални разходи, по-високи данъци

Левицата предлага 6400 лв. за раждане на второ дете и държавен инвестиционен фонд от 1.2 млрд. лв.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Първи жълт картон за Корнелия Нинова в БСП

Националният съвет на партията принуди главния редактор на в. "Дума" Йордан Мичев да си тръгне

11 ное 2018

ИПИ: Залагането на дефицит в бюджет 2019 е неразумно

Институтът представи своя алтернативен бюджет с по-ниски данъци и излишък, без да се пипа обещаният ръст на заплатите

8 ное 2018

Парламентът прие на първо четене бюджет 2019

Управляващите подчертават, че основният приоритет е ръст на доходите, а от опозицията не виждат връзка с икономиката

7 ное 2018

Данъчните алтернативи на опозицията

Идеите са добра основа за дебат, но част от тях са със спорен икономически ефект

2 ное 2018

Парламентарните комисии одобриха бюджета на здравната каса

Проектът предвижда прелицензиране на всички лекарски кабинети и болници, както и лечение само с евтини продукти

1 ное 2018

БСП предлага още по-висок максимален осигурителен доход

Социалистите подлагат на публично обсъждане своя проект за бюджет за 2019 г. следващия понеделник

30 окт 2018

Последният охолен бюджет

В може би последната добра за икономиката година правителството отново планира държавните финанси да са на дефицит

26 окт 2018
Увеличение на данъчно-осигурителната тежест за хора с високи доходи, минимална работна заплата от 640 лв. и максимален осигурителен доход от 3900 лв. Това предлага БСП в своя алтернативен бюджет за 2019 г. Според сметките на опозицията така в държавата ще постъпят допълнително почти 3.3 млрд. лв., които ще се разпределят предимно за социални политики - по-високи обезщетения за безработни, за гледане на деца до 2-годишна възраст, за преизчисляване на пенсиите.

БСП нарича бюджета си "демографски", като "начало на преодоляване на демографската катастрофа". Опозицията също така отправя критики към липсата на дългосрочни политики и реформи в предложения вече проектобюджет на правителството. В алтернативния проект на левицата обаче също няма нагласи за структурни промени, а по-скоро за изливане на пари без критерии, което също прилича на реверанс към избирателите догодина.


Пари за всички

С над 3 млрд. лв. повече приходи и разходи планира БСП в своя алтернативен бюджет за 2019 г., а заложеният дефицит е 700 млн. лв. Постъпленията трябва да дойдат основно от хората с по-високи доходи. За тази цел се планира увеличение на максималния осигурителен доход с 1300 лв. до 3900 лв. (предложението на управляващите сега е 3000 лв.), прогресивна скала на данъчно облагане на работещите на заплата над този таван, увеличение на минималната работна заплата от сегашните 510 лв. до 640 и на вноските за фонд "Пенсии".

Междувременно се въвеждат данъчни облекчения за млади семейства (няма оценка на въздействието), преференциални ставки по ДДС за лекарства и хляб (400 млн. лв. по-малко за бюджета).



Планират се почти двойно по-високи обезщетения за безработица, което при сериозен недостиг на кадри на пазара на труда е спорна мярка. Двойна става еднократната помощ за майките студентки - от 2880 лв. в момента на 6500 лв. Въвежда се и еднократна помощ в размер на 6400 лв. при раждане на второ и трето дете в семейство с работещи родители, които са се осигурявали минимум две години преди това. Няма разчети какъв ресурс е нужен за тази мярка. Старите пенсии ще бъдат преизчислени, а таванът им се качва до 1560 лв.

По сметките на БСП ефектът за държавните финанси от всички тези мерки ще е балансиран, макар че тук има доста особености. От по-високата данъчна тежест за хората с високи доходи в бюджета би трябвало да постъпят 1.6 млрд. лв. (по-висока ставка на данък общ доход и на данък дивидент). Ако става дума за 100 хил. души, както смята КНСБ, това значи, че данъчната тежест на всеки нараства средно с 16 хил. лв. за годината. Междувременно се залагат допълнителни 700 млн. лв. от корпоративни данъци, при положение че ставките там не се пипат. От по-високи осигурителни и здравни вноски се очаква над половин милиард повече, а загубата от преференциалните ставки по ДДС ще се компенсира с акцизи и "допълнително събран" ДДС.

Няма анализ как ще се отрази всичко това на икономиката и стимулите на работещите.

Старата идея за инвестиционен фонд

Подобно на кабинета "Орешарски" от БСП предлагат формирането на "инвестиционен фонд" в бюджета за насърчаване на инвестиционната активност. Той е предвиден в размер на 1.2 млрд. лв., като 500 млн. лв. от него са за инфраструктурни проекти и привличане на инвеститори в индустриалните зони, а 700 млн. лв. за слаборазвити региони, с акцент върху публично-частните партньорства. Повече конкретика и по двете пера не беше представена.

През 2014 г. беше създаден подобен инвестиционен фонд с бюджет от 500 млн. лв., които трябваше да се разпределят за приоритетни инвестиционни програми. На теория идеята и тогава беше добра. На практика обаче, както често се случва, изпълнението не отговори на очакванията. За справка, тогавашният кабинет "Орешарски" одобри списък от 368 общински проекти в рамките на едва 11 дни. Критериите за подбор останаха неясни, някои кандидатури бяха от по едва един лист, нямаше санкции и контрол. Ефектът за икономиката остана спорен.

За връзката с икономиката

Депутатът Румен Гечев отбелязва, че бюджетът на ГЕРБ не е обвързан с икономиката. Сметките на БСП обаче също не изглежда да имат нещо общо с икономическите очаквания. Увеличението на разходната част на бюджета е основно в пера, които са трудни за понижаване - социални плащания и пенсии. В случай на обрат на икономическия цикъл, какъвто се очаква в следващите години, тези плащания надали ще могат да се понижат предвид политическия риск от подобен ход, което поставя под въпрос устойчивостта на публичните финанси.

Предложението за рязък скок на минималната работна заплата до 640 лв. (при 510 лв. в момента) игнорира напълно огромната разлика между средната заплата в различните области в страната. Докато в София повишението вероятно няма да се усети, във Видин например съотношението минимална към средна заплата ще нарасне от 68% тази година до цели 85%, което създава сериозно напрежение за бизнеса и е предпоставка за увеличение на сивия сектор на пазара на труда.

В същото време от години и ЕК, и МВФ, и работодателите настояват за определянето на механизъм за изчисляване на минималната работна заплата по обективни икономически критерии. Засега, изглежда, надделяват единствено политическите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Симеонов ще обяви в сряда кандидатурата на Марияна Николова за вицепремиер 4 Симеонов ще обяви в сряда кандидатурата на Марияна Николова за вицепремиер

И в ГЕРБ, и в "Обединените патриоти" имало резерви към номинацията

20 ное 2018, 2138 прочитания

Обезщетенията по "Гражданска отговорност" ще са с частичен лимит Обезщетенията по "Гражданска отговорност" ще са с частичен лимит

Промените, които целят да стабилизират цената на застраховката, минаха на второ четене в бюджетната комисия

20 ное 2018, 995 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Отказът от референдум за инсталацията за горене на отпадъци в София ще отиде в съда

Целта ни е да провокираме дебат по темата, казват общинските съветници, които ще обжалват

Проверките на банките: Отново под стрес

Влизането на България в единния европейски надзор ще мине през проверка от ЕЦБ на шест български банки

Дизелът залязва на изток

Забраните за стари дизели в западноевропейски градове се превръщат в износ на мръсен въздух към Източна Европа, а решенията трябва да се взимат и на двете места

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Кои са най-растящите IT компании, ще има лимити по "Гражданска отговорност", паркът на основателите на "Телерик" расте с нова сграда

Емисия

DAILY @7AM // 21.11.2018 Прочетете