Две тежащи на бизнеса промени е подготвило финансовото министерство с промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които са публикувани за обществено обсъждане. Всеки търговец или производител, който превозва малко по-големи количества от т.нар. чувствителни стоки, които са например храни и горива, ще трябва да уведомява данъчните поне седмица по-рано. Няма детайли какво точно ще се декларира, но отсега е ясно, че условието би създало нова административна тежест за бизнеса и проблеми, например за производителите на плодове и зеленчуци, които в кампания ще трябва да знаят предварително колко ще наберат дни напред.
Друга промяна затяга контрола по отношение на задължително доказване на пазарните условия и цени при сделки между свързани лица. Досега това беше по-скоро доброволно, като основно се спазваше от чуждите компании в страната. Сега документация за т.нар. трансферно ценообразуване ще трябва да изготвят 6000 компании, което е скъпо и времеемко занимание.
Транспорт за деклариране
Контролът върху стоките с висок фискален риск, като плодове, зеленчуци и горива, се затяга с нови изисквания за търговците. Превозът на подобни продукти да се декларира електронно пред НАП поне 7 дни преди началото му. Ако превозът започва от друга държава и завършва в България, задължението се пада на получателя на стоката. Ако става дума за доставка вътре в страната или от България към друга държава в ЕС, задължението е на доставчика или продавача. За да не се натоварват търговците на дребно, които са оценени като по-безрискови, новите правила ще се прилагат само при транспортни средства над 3.5 тона, а теглото на стоките е над 300 кг и над 3 хил. лв. като стойност без ДДС.
Докажи цени
Създава се изцяло нова глава в ДОПК, в която се уточнява документацията за трансферно ценообразуване – как да се докаже, че условията при сделки между свързани лица съответстват на тези между независими, както и че сделки се правят по пазарни цени. Към момента не е указано по какъв точно начин трябва да стане това, а само че е задължително да се докаже. Сега се предлага документацията да включва местно и обобщено досие. Подобно задължение ще имат български фирми и чужди с дейност в страната, с активи над 8 млн. лв. и нетни приходи от продажби над 16 млн. лв., което представлява 6000 предприятия, става ясно от мотивите към проекта.
Местно досие ще се съставя за контролирани сделки от над 400 хил. лв. за продажба на стоки и над 200 хил. лв. за услуги. Понеже праговете са високи, от финансовото ведомство не очакват мярката да засегне голям брой фирми, става ясно от мотивите. Ако компаниите са част от международна група, те ще трябва да представят и обобщено досие, изготвено от крайното предприятие майка или друго дружество от групата. Крайният срок за местното досие е 31 март, а обобщеното досие, ако е нужно, трябва да се представи максимум година по-късно. Досиетата трябва да се съхраняват от фирмите и се предоставят по искане на НАП.
За публичните задължения
Друга промяна в предложения пакет от промени е начина, по който се погасяват публични задължения. Към момента всеки може да избере кое задължение да погаси, а ако няма право на избор, се погасяват съразмерно. Сега се предлага погасяването да е от най-старо към най-ново, за да се ограничи рискът от погасяване по давност.
Принудително събиране пък ще е възможно само за длъжници, които получават доходи над минималната работна заплата.
Прагът за подаване на отчети по държави към НАП се повишава
Проектът на финансовото ведомство предлага и да се повиши прагът за подаване на отчети по държави (CbC reporting) към НАП от многонационални компании с българско предприятие майка. Целта е да се уеднакви с международните стандарти, като така групите ще трябва да подават отчети само, ако сумата на консолидираните приходи е над 1.47 млрд. лв., или 750 млн. евро за предходната отчетна година. Досега прагът за местни лица в българското законодателство беше 100 млн. лв. Информацията в отчетите държави по държави се ползва за оценка и анализ на риска, като част от европейската инициатива за автоматичен обмен на данъчна информация между данъчните власти на страните членки на ЕС.При повишаването на прага за консолидираните приходи на български мултинационални компании от 100 млн. лв. до 1.47 млрд. лв. на практика фирмите със задължение за подаване на отчет към НАП намаляват от 26 до едно дружество. Вероятно държавният Български енергиен холдинг, показва проучване на "Капитал".
Това е информацията, която Министерството на финансите предостави пред бюджетна комисия миналата година, когато се разглеждаха първоначално предложенията. Това беше и аргументът на ведомството защо е нужно прагът в България да е толкова нисък в сравнение с международните стандарти.
Две тежащи на бизнеса промени е подготвило финансовото министерство с промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които са публикувани за обществено обсъждане. Всеки търговец или производител, който превозва малко по-големи количества от т.нар. чувствителни стоки, които са например храни и горива, ще трябва да уведомява данъчните поне седмица по-рано. Няма детайли какво точно ще се декларира, но отсега е ясно, че условието би създало нова административна тежест за бизнеса и проблеми, например за производителите на плодове и зеленчуци, които в кампания ще трябва да знаят предварително колко ще наберат дни напред.
Друга промяна затяга контрола по отношение на задължително доказване на пазарните условия и цени при сделки между свързани лица. Досега това беше по-скоро доброволно, като основно се спазваше от чуждите компании в страната. Сега документация за т.нар. трансферно ценообразуване ще трябва да изготвят 6000 компании, което е скъпо и времеемко занимание.
4 коментара
Само аз ли имам чувството, че България лека-полека заприличва на оборите на Цар Авгий?
Примката се затяга.
Купил си череши. В багажника са. Агентът на НАП те пита за уникален номер. Ти нямаш. Какво правим?
Как ще докажеш, че не извършваш нелегална доставка на череши към склад на търговец на дребно?
(Не пазиш касовия бон, защото не си длъжен да го правиш след напускане на търговския обект. Хвърлил си го в коша пред входа на магазина.)
Как се доказва, че нямаш сестра?
(Номерата на банкнотите са уникални. Само казвам.)
Стоките с висок фискален риск включват портокали, риби, пресни череши (ако не са пресни?), райски ябълки, маслини, мляко, масло и други. ➡️ http://www.nap.bg/page?id=662
🐒 𝙈𝘼𝙆𝘼𝙆 𝙏𝘼𝙆𝘼?!
Спрете Земята, искам да сляза.
Ако сте си купили череши, маслини, райски ябълки и други стоки с висок фискален риск - внимавайте. На вас се пада тежестта да доказвате, че не пренасяте нелегално череши за някой търговец на дребно.
Което е правен абсурд. Но така работят данъчните закони - първо ти съставят АУАН и после обжалваш в съда, където доказваш, че не си виновен.
Тоест имаме презумпция за виновност, а не за невинност (както е когато те съдят за престъпление).
Друга хипотеза.
Търговец или производител на череши транспортира черешите в друг град за да ги продаде там. Но преди да е пристигнал не знае на кого ще ги продаде. Затова няма задължението да има уникален номер.
Как ще докаже, при проверка, че не пренася черешите за да ги достави на търговец на дребно?
Трябва ли да съставя фиктивни документи за доставка (и после да прекрати договора, на основанието на който става доставката и т.н.)?
"Превозът на подобни продукти да се декларира електронно пред НАП поне 7 дни преди началото му. "
Това не е така.
Цитат от проектозакона:
"доставчикът или продавачът на стоката предварително декларира данни за всеки отделен превоз на стока преди започване на превоза с транспортно средство, но не по-рано от 7 дни преди деня на започването на превоза"
Тоест, ограничението е в обратна посока на времето. Може да се декларира непосредствно преди извършване на транспорта.